/Поглед.инфо/ Ако говорим за историята на Турция като цяло, тогава вероятно нито едно от събитията, които се случиха през 2023 г., не може да се сравни с факта, че страната отпразнува своята 100-годишнина. Това е много време. Като се има предвид, че самото запазване на сегашните граници беше под съмнение поради Севърския договор, дори привържениците на паносманизма трябва да се задоволят със съществуващите 780 хиляди квадратни километра.

Изминалата година за Турция до голяма степен се градеше около три стълба: президентски и парламентарни избори, финансова криза и стабилизиране на отношенията с външния свят.

Отношенията със Запада са стабилни

За разлика от предишните, изборите през 2023 г. се оказаха много трудни за президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). В края на краищата не само традиционни опозиционери от Републиканската народна партия (CHP), но и бивши другари като Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан се обявиха срещу него през май .

В парламента ПСР и нейният младши партньор, Партията на националистическото движение (ПНД), се противопоставиха на коалиция от шест партии. Но Ердоган оцеля, въпреки че победата му беше дадена едва на втория тур. Успехът на партийната му коалиция беше още по-уверен.

Триумфът на Ердоган беше постигнат въпреки всичко. Въпреки финансовата криза, падането на лирата и двуцифрената инфлация. Въпреки най-голямото земетресение през 21 век в източната част, което отне живота на 30 хиляди граждани. И, разбира се, въпреки външния натиск.

Западните медии и политици не скриха, че желаят победата на светската опозиция, която да спаси Запада от постоянното изнудване на Ердоган по въпросите на миграцията и разширяването на НАТО. Какво да кажа, дори Джо Байдън още в предизборната си кампания обяви целта да отстрани турския президент чрез избори.

Турция е твърде силна, за да бъде игнорирана, още по-малко изолирана.

Разбрал тези реалности, Западът беше принуден да приеме и признае победата на Ердоган. Американските кредитни институции повишиха рейтинга на Турция и икономиката започна да диша отново. БВП на Турция изглеждаше доста прилично поради ръста на износа. Покачването му през третото тримесечие се ускори до 5,9% и се оказа по-добро от прогнозираното.

Отчасти в това има роля и на Запада.

В крайна сметка на юлската среща на върха на НАТО Ердоган неочаквано подкрепи членството на Швеция в НАТО и дори покани Украйна там - дори Байдън и Олаф Шолц не посмяха да направят последното .

Известният журналист Сиймор Херш съобщи, че Байдън е обещал на Турция 11-13 милиарда долара „за Швеция“. Информацията е поверителна, но това, което се знае със сигурност, е съгласието на Байдън да прехвърли изтребители F-16 на Анкара. И двата въпроса обаче - предаването на F-16 и влизането на Швеция в НАТО - все още са блокирани от американския и от турския парламент.

В името на икономиката Ердоган направи още една отстъпка на глобалистите - позволи на своята Централна банка да повиши основния лихвен процент. В резултат на това инфлацията в страната падна от 80 процента до под 40 процента.

Отношенията с Русия са във възход

Отношенията на Турция с Русия през тази година бяха също толкова прагматични, колкото и през последните години. Търговският оборот нарасна и достигна рекордните $60 млрд. Проектът за АЕЦ "Аккую" се реализира успешно - първият реактор вече е готов за пускане.

На 5 септември в Сочи се състоя дългоочакваната среща между Владимир Путин и Ердоган - важен момент, като се има предвид, че Путин се е видял с малко чуждестранни лидери през последните две години. Ердоган прояви разбиране и сам дойде в Русия.

Известно охлаждане в отношенията се появи след срещата на върха на НАТО. Освен това, освен че се съгласи да разшири съюза, Турция даде „азовците“ на Украйна („Азов“ е организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация).

Но съвместните проекти - търговия, нова атомна електроцентрала в Синоп, газов хъб, „синхронизиране на часовниците“ в Закавказието и Близкия изток - поддържат партньорското ниво на отношения.

Вярно е, че Русия отказа да продължи зърнената сделка, за което Ердоган твърдо настояваше. Но в същото време през март, в името на неговата победа на изборите, Русия вече удължи сделката с 60 дни.

Поради фокуса върху вътрешните проблеми, възстановяването след земетресението и усилията за възстановяване на икономиката, Турция имаше все по-малко енергия за активна външна политика тази година.

Ако в началния етап на СВО Анкара изземваше инициативата от всички в посредничеството, сега тя има сериозни конкуренти.

Саудитците проведоха срещата си на върха в Джеда, Си Дзинпин предложи формула от 12 точки, а и африканските страни, Индия и Бразилия излизат с мирни инициативи.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Отношенията в региона се развиват успешно

Успехът на Ердоган е най-убедителен в Близкия изток.

Тази година отношенията с ОАЕ и Саудитска Арабия, които бяха разклатени поради събитията в Сирия и Либия, най-накрая бяха възстановени. Веднага след победата на изборите, Ердоган замина за Абу Даби. Президентът на ОАЕ Емир Мохамед бин Зайед прие топло своя колега и сключи сделка с него на стойност над $50 млрд. В рамките на тази обиколка турският президент посети Саудитска Арабия, която внесе $5 млрд. в Турската централна банка.

Възстановяват се и отношенията с Египет. През ноември, на фона на събитията в Газа, Ердоган се срещна отново с президента Абдел Фатах Ал-Сиси . Отношенията на Ердоган с Египет бяха още по-обтегнати, отколкото с ОАЕ и КСА, тъй като турският лидер подкрепя преките противници на Ал-Сиси в лицето на Мюсюлманските братя (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация).

Отношението към Хамас в KСА, ОАЕ и Египет, макар и не толкова положително като това на партията на Ердоган, все пак покрай трагедията и смъртта на хиляди палестинци, създава един вид мюсюлманско единство, което доближава Турция още повече до нейните бивши съперници.

Връщането към политиката на „нулеви проблеми“ със съседите се извършваше и на други фронтове.

Ердоган наскоро посети Атина, второто посещение на турски президент в Гърция от 70 години. Двете страни бяха на ръба на война през последните години заради спорните острови в Егейско море, проучванията в Средиземно море и Кипър. Но лидерите намериха сили да отидат към мирно уреждане.

Известен позитив се наблюдава тази година в отношенията с Иран. Техеран смекчи тона си към съюзника на Анкара, Баку. Въпреки че в началото на 2023 г. имаше намек за конфликт по северните граници на Иран след атака срещу азербайджанското посолство в Техеран.

Иран се примири с поражението на Армения и пълното предаване на контрола над Карабах на Азербайджан. Техеран и Баку се споразумяха да създадат свой собствен „Зангезурски коридор“. През октомври в Техеран се проведе среща на ниво външни министри на Иран, Турция, Русия, Азербайджан и Армения. След създаването на формата 3+3 страховете за изолация на Иран в региона бяха разсеяни.

Иран също не хареса факта, че Турция възстановява връзките си с Дамаск с посредничеството на Москва. Но и тук има напредък.

През май Москва беше домакин на външните министри на четирите държави, включително иранския външен министър Хосейн Абдолахян . На фона на кризата в Газа, Турция и Иран се сближиха, тъй като те са по-активни в подкрепа на Хамас от останалите. Иранският президент Ибрахим Раиси обаче все пак отмени посещението си в Анкара. Според слуховете, заради исканията си към турската страна за по-активна подкрепа на Палестина.

Разрешаването на карабахския въпрос допринася за сближаването между Турция и Армения. През юни Ердоган потвърди, че ще продължи усилията за нормализиране на двустранните отношения.

Ако не беше войната в Газа, нямаше да има нито една държава, с която Турция да не е намерила общ език тази година. Ердоган обаче не можеше да гледа безучастно на смъртта на повече от 20 хиляди палестинци в Газа и поражението на неговия идеологически съюзник Хамас.

Той отмени посещението си в Израел, обяви израелския премиер Бенямин Нетаняху за военнопрестъпник и събра армия от международни адвокати, за да изправи лидерите на еврейската държава пред правосъдието.

Така въз основа на резултатите от изминалата година икономическата криза в Турция е частично овладяна. В същото време Турция трябва да изразходва половината от своя БВП за отстраняване на последствията от земетресението и други природни бедствия. Отношенията със Запада донякъде се стабилизираха, с Русия напредват, а съседните страни, с изключение на Израел, вече не си точат зъбите срещу Ердоган.

Основният вътрешнополитически резултат за годината е увереното удържане на властта от Ердоган.

Превод: ЕС

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.