/Поглед.инфо/ Миналата седмица в американските медии се появи новини, че Съединените щати и Китайската народна република са близо до търговско споразумение, което би трябвало с времето да елиминира дисбаланса на двустранната търговия. Предполага се, че лидерите на двете страни могат да подпишат официално споразумение на личната си среща в края на март.

Потенциалната сделка ще включва закупуване от Китай на повече американски стоки, отколкото преди, намаляване на митата за селскостопанските, химически и автомобилни продукти на САЩ, стабилизиране на юана и по-нататъшно премахване на бариерите пред чуждестранните инвестиции. В замяна на това, администрацията на Тръмп трябва да вдигне широките санкции срещу китайските стоки и производители.

Сред нерешените досега въпроси са така наречените структурни реформи, зад които се намират американските претенции към Пекин относно прекратяването на държавните субсидии за китайската индустрия, забраната за „задължителен трансфер на технологии” и защитата на интелектуалната собственост.

Анализът показва, че ситуацията в търговския конфликт между САЩ и Китай се завръща към тази от пролетта на 2018 година. След това, в процеса на двустранните консултации, Пекин се съгласи на постепенно намаляване на търговския дефицит със Съединените щати чрез увеличаване на покупките на американски селскостопански продукти, самолети „Боинг”, втечнен природен газ, както и инвестиции в разработването на газови находища в Аляска. Това означава, че списъкът на обсъжданите въпроси практически съвпада сега с тези от преди година. През пролетта на 2018 г. имаше и предпоставки за разрешаване на конфликта.

Още през май-юни 2018 г. Вашингтон неочаквано постави пред Пекин ултимативни искания за тези „структурни реформи“ под заплахата от повишаване на митата, а преговорите с КНР бяха прекъснати. Уилбър Рос, министър на търговията на САЩ, инициира засилване на изискванията към Китай и заяви, че само увеличаването на покупките на американски продукти от страна на Китай не е достатъчно, за да се намалят двустранните търговски дисбаланси. Според него, само „структурните реформи” ще премахнат дисбаланса така, че да не се възпроизвежда в бъдеще.

Очевидно е, че Пекин няма да приеме тези искания в американската формулировка. Говоренето за „структурни реформи“ се разглежда в Китай като атака срещу основните принципи на икономическото управление и срещу основата на политическата и икономическа система на КНР и всъщност е такава. Останалите изисквания предполагат, че в КНР има държавна програма за „кражба на технологии”, каквато Пекин отрича да има. Вашингтон дори не предостави индиректни доказателства, за да обоснове обвиненията си. Пекин предлага на Съединените щати в случай на такива подозрения публично достъпен механизъм за разрешаването им - съдебна процедура в рамките на международните многостранни механизми. САЩ не са съгласни с това, тъй като причината за продължаването на конфронтацията с КНР изчезва. Тази конфронтация под прикритието на борбата с търговския дефицит и „кражбата на технологии” отдавна се превърна в геополитическо „възпиране на Китай”.

Чрез международни механизми, Пекин е готов да обсъди проблема с държавните субсидии, за да ги приведе в съответствие с търговските правила на СТО, но без да се засяга системата на държавното управление на икономиката. КНР се съгласява да обсъди този проблем в рамките на СТО, но няма да го направи в двустранни преговори с Вашингтон.

В една „митническа война” Китай е с поразителна откровеност съветван, вместо да купува „повече американски боб”, да разреши проблемите със сигурността с Америка – „да демонтира военните инсталации ... в Южнокитайско море”, за да спре „плъзгането към китайско-американска студена война”.

В Китай разбират тези американски мотиви. Твърдата позиция на Пекин по отношение на „структурните реформи” наскоро отново беше отразена в англоезичния китайски вестник „Global Times”: интересът на САЩ към „структурните реформи” не трябва да принуждава Пекин да „промени икономическото си управление или дори пътя си на развитие”.

Ето защо е възможно евентуална сделка да засяга само онези точки, при които има ситуационно съвпадение на американските изисквания и интереси на КНР, или тези, в които КНР е готов за отстъпки още от самото начало.

Увеличаването на покупките на американски стоки е приемливо условие за Китай от Вашингтон, а стабилизирането на юана, привличането на чуждестранни инвестиции и по-голямото отваряне на пазара за чуждестранни стоки е в съответствие с икономическите планове на Пекин.

През 2018 г. китайските власти разглеждаха гладката девалвация на юана като начин да компенсират загубите от увеличението на американските мита. В края на 2018 г. опасенията за прекомерния спад на юана накараха Китайската народна банка да стабилизира юана, за да избегне масовото изтегляне на капитали от страната.

Освен това, тъй като Китай се стреми да разшири финансовия си сектор и да привлече инвеститори, в допълнение към тези, които са фокусирани върху експортната индустрия, търсенето на стабилен юан ще продължи да расте. Китай се интересува от прилагането на тази точка. Въпреки това, предвид плановете на Пекин да превърне юана в световна резервна валута с течение на времето, дългосрочните перспективи за споразумение със Съединените щати остават неясни. В края на краищата, Китай ще трябва да облекчи ограниченията за открита търговия с валута, което би противоречало на изискванията на САЩ за стабилизиране на юана.

Така ситуационното съвпадение на интересите на Съединените щати и Китайската народна република осигурява основата на настоящата сделка, но в същото време подкопава перспективите ѝ за бъдещето.

Американските експерти също вярват, че споразумението няма да промени коренно търговските отношения на САЩ с Китай. Поради хегемонистките стремежи на Съединените щати, споразумението е малко вероятно да бъде устойчиво. Така в американско-китайските отношения предстои примирие, а не мир.

Тръмп е тласкан към примирие и с приближаването на последната година от неговия президентски мандат. За него става изключително важно да го подкрепят тези слоеве, по-специално земеделските производители, чието благосъстояние зависи от износа на американски продукти в КНР. И това е въпрос на предсрочното прекратяване на митническата конфронтация и сключването на поне някакво споразумение за разширяването на китайските покупки на американски стоки.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев