/Поглед.инфо/ Светът е във война, а България пак е избутвана към губещите. ДАЛИ ТОВА НЕ Е ПОРЕДНАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА? Ако е така, дали е останала сила в държавата ни да я надмогнем?

Руският президент Владимир Путин заяви от Турция, че Русия се отказва от трасето на „Южен поток” през България. Защо? Защото България блокира проекта, прекъсва трасето, отрязва Сърбия, Австрия, Италия и още много страни в Източна и Южна Европа от този най-пряк път на руския газ. Има ли основания? Има, защото от 2011 г. досега на няколко пъти позицията на България рязко се променя: ще строим, няма да строим, ще строим, няма да строим. Служебното правителство на Близнашки и министър Щонов спряха проекта. Бойко Борисов през Септември, преди изборите, казва, че ще строим, сега под натиска на президента Плевнелиев и на САЩ, страхливо спря проекта. Е, не може до безкрай това напред-назад. Проектът трябваше да завърши в края на следващата 2015 г. Нали разбирате, че има и чисто технически срокове за изпълнение. И нещата трябва да са сигурни. Руската позиция е разбираема. На тяхно място всеки би направил нещо подобно.

Позицията на Путин разтресе не само България, но и Европа. Сигурен съм, че има държави, за които слагането на черен кръст върху „Южен поток” не е лоша новина. Но защо не се мисли за другите страни? Докато Северна Африка, Близкият изток, периферията на Европа горят в реална енергийна война, то България е в центъра на геополитическата нова студена война. Икономическите процеси нямат спирачка и когато някой затапи конкретен проект, тогава се намират други пътища и решения. Руският газ ще стигне до Южна Европа, но заобикаляйки България. Кой печели от това? Не сме ние! Със сигурност не сме ние!

Най-голямата жертва на водената от Барозова Европа политика срещу Русия е превръщаната в най-бедната страна в Европа – родната ни България. Брюкселската политика към нас е с постоянни заплахи и наказания, отрязване на възможности да водим самостоятелни политики, съобразени с държавния ни интерес. И гузно негонено бягат. Още преди да си поискаме от Брюксел компенсации за огромните пропуснати ползи от спрения „Южен поток”, тичат да ни съобщят, че сме нямали правни основания да искаме компенсации. Като нямаме правни основания, политически и икономически имаме ли, граждански имаме ли?

Ако процедурите около проекта не са наред, то те следва да бъдат оправени. Защо се отрязва такава възможност? Очевидно е тенденциозно. Проектът в България има издадено разрешение за строеж, има създадена фирма изпълнител, проектната и техническата работа са в много напреднала фаза. И на всичко това сега искат да се сложи кръст. По искане от Брюксел. Е, тогава те са страна в конфликта и следва да поемат загубите. Не е ли логично и справедливо? Щом отрязват толкова много активи за България и много други страни, то те следва да поемат и пасивите.

„Северен поток”, под въздействието на външните геополитически сили, също видя свят със затруднения. Но е факт. Там газта също е руска, но проблеми няма. По тези тръби се захранват икономиките на Северна, силна Европа. Южната тръба трябваше да даде живот на конкурентноспособността на южните европейски държави в това число и България. Новият проект ще облагодетелства Турция, вероятно и Гърция, и Италия, ще стигне и до Австрия, а ние да останем изолирани в нищото, до нас ще е наказана и Сърбия. Без възможност за съживяване на икономиката ни, с преки загуби всяка година над 400 мил. евро. Това прилича на ритуално убийство! Кое е божеството? Това е въпросът, на който ние най-после трябва да си дадем ясен отговор. И да си изработим самосъхранителна политика – ясна и смела, когато е необходимо.

България има възможност да е важен кръстопът на Европа с Азия и Близкия изток. Но май ще останем извън всякакви пътища. От транзитна газова страна, от износител на ток, се превръщаме в напълно енергийно зависима страна, вносител на всякакви енергоресурси.

Самото изграждане на тръбопровода на територията ни щеше да открие много работни места и то в по-бедната и обезлюдяваща се част на страната. Доза свежа глътка въздух за много хора и селища.

Щяхме да се върнем на геополитическата сцена, макар и като малък, но важен играч. А сега излизаме от всякакви игри и оставаме беден зрител. Страна без икономика, без армия и видно без интерес от Брюксел дали сме живи или умираме. Това е ясна заплаха за националната ни сигурност, държавен суверенитет, национално бъдеще.

Както виждаме, това отваря вратата на опасния проект ТТИП. Трубадурите му като г-жа Кунева – човекът, който преди 10 години с лека ръка зачеркна АЕЦ „Козлодуй” – веднага заяви, колко хубаво нещо е ТТИП. Например, доколкото е врата за отваряне към Добруджа за добив на шистов газ и унищожаването й като житница на България.

В цялата тази ситуация се ражда и един въпрос. КЪДЕ е БОЙКО? Човекът, който през първия си мандат не слизаше от медиите, днес го няма, крие се в сянка. Той се е скрил дълбоко. Опитва се да избяга от отговорност за всички антибългарски решения, които второто му правителство прие само за един месец. Фокусът се прехвърля върху министрите му, както и върху коалиционните му партньори. Борисов сякаш не знае какво се прави и не е участник. Но дали този опит да заблуди аудиторията ще успее? Много е пошло. Отговорността е негова, не виждам как ще се измъкне от нея. След като погреба проекта АЕЦ ”Белене”, сега г-н Борисов погребва „Южен поток”.

Тук не говорим за елементаризиране на проблемите, нито за идеологизирането им като русофилски или русофобски. Става въпрос за интересите на България, дали ще се развива или ще продължава да загива. Защото, предвид историческите различия между Русия и Турция, съседката ни не можем да я обявим за русофилска. Но пък с готовност поема проекти като изграждане на газопровод и атомна централа в партньорство с Русия. Правят го, защото имат стратегическо мислене и защото икономическият интерес показва положителните страни на такъв тип проекти.

Вярвам, че при бърза и адекватна реакция от българското правителство, проектът „Южен поток” може да бъде продължен и осъществен. Надявам се самата Русия да предпочита партньорство с европейска и славянска държава, а не с непредвидим партньор като Турция, особено в сътрудничеството им с джихадистката Ислямска държава.

Опасността е, че ако не успеем да върнем проекта, това ще е престъпление срещу страната ни, срещу бъдещите поколения. Не вярвам да ни го простят?.