/Поглед.инфо/ Киевският режим дотолкова е свикнал с безнаказаността, че даже не си дава труд поне малко да промени маниера си на поведение. От 2014 година, когато всякакви трикове на официален Киев предизвикваха бурни овации на Запад, излетялата в креслата на властта на щиковете на нацистите камариля от чиновници в оставка, олигарси, шизофреници и откровени крадци, свикна да спекулира по въпроса с „руската агресия“. Това не само, че се получаваше, но и застави хората да се замислят прави ли са медиците като считат психичните заболявания за не заразни. Защото разразилата се епидемия от русофобия не може да бъде наречена по друг начин, освен медицински проблем.

Но времената се променят, а киевският режим не желае или не умее да се променя заедно с тях. Обичайно, преди важни международни срещи, където се планира обсъждане на украинския въпрос, нещастният Донбас е подлаган на мощни бомбардировки, за които в последствие Киев обвиняваше метежните републики. Сега предстои събитие, далеч не обичайно: срещата на президентите на Русия и САЩ в Хелзинки на 16 юли.

Украинските военни престъпници вече се носят напред-назад от страх. Пьотр Алексеевич (Порошенко – бел.пр.), например нещо блее за миротворците и моли НАТО „да влезе в положението“ и да оцени жертвите на Украйна, принесени за Европа. Като цяло „един поп имаше куче“. Както отбелязва украинският политолог А.Мишин, „нашата политика говори за това, че авангарда на западния свят в борбата срещу ценностите на Русия се проваля. Силните винаги ще се разберат помежду си. Опитът да се прокарва небалансирана политика води до това, че Украйна се оказва в канавката даже не на регионалния, а на микро-субрегионалния живот“.

Може да се разбере, че киевският субрегионален нанофюрер не напразно нервничи. Подобен род срещи на ръководителите на най-влиятелните страни в света не се случват, ако няма предмет за разговор и предварително подготвен от дипломатите „пакет“ за компромиси. Според самия Тръмп, ще бъде обсъждана и Украйна. При това, както счита председателят на комитета на Държавната дума по международните въпроси Л.Слуцкий, „емоционално Тръмп е готов за възстановяване на конструктивния диалог между Русия и САЩ, а неговото декларирано желание „да се разбере с президента Путин“ не е само образ на речта. Русия  от своя страна също може „да преразгледа“ къде и в какви сфери е възможно активизиране на сътрудничеството със САЩ“. Особено интригуващо изглежда това на фона на размишленията на Тръмп за възможността да бъде признат Крим.

Киевският режим, както винаги не проявява оригиналност. От 1 юли в Донбас е обявено поредното „хлебно“ примирие и буквално няколко часа преди началото му украинските терористи взривиха газоразпределителната станция в Новоазовски район, лишавайки по този начин от газ цялата южна част ДНР и обстреляха Горловка. Както съобщават от ЛНР, тук примирието изобщо не е започвало. На 1 юли Силите за специални операции обстреляха населените пунктове Славяносербск, Калиново и Лозовое. И тук джобните украински средства за масова информация запяха, че „бойците от руските окупационни формирования“ отново „сами са се обстреляли“, въпреки че е достатъчно да погледнем картата за да видим, че изстрелите на ДНР са само отговор на украинските въоръжени провокации.

Най-откровено за необходимостта от атака срещу Донбас се изказа заместник министърът по въпросите на „временно окупираните“ територии на Донбас Г. Тука, който заяви, че “ако само започне пряк диалог, то още на следващия ден цяла редица европейски страни ще се откажат от санкциите и от по-нататъшния натиск срещу Русия“. Поредните показателни изказвания. Тоест хунтата не се интересува нито от връщането на териториите, нито от населението, което впрочем беше ясно отдавна, а от насъскването на Запада срещу Русия.

Какво може да се очаква и на какъв ли още цинизъм и провокации в Донбас е способен нацисткият украински режим, за да прекъсне възможните договорености между В.Путин и Д.Тръмп и така да продължи жалкото си съществуване?

Превод: М. Желязкова