/Поглед.инфо/ Минск ще получи нов заем за един и половина милиарда долара - това беше един от основните резултати от проведените преди ден разговори между президентите на Русия и Беларус. Колко заеми получи Лукашенко по време на престоя си, какви точно - и защо се случи така, че сега, без нови външни инжекции, включително от Русия, беларуската икономика ще рухне?
По отношение на съотношението дълг/БВП Беларус се намира в доста удобна зона. Според белоруското министерство на финансите към 1 август тази цифра е била 34,9% (28,5% от външния дълг плюс 6,5% от вътрешния). За сравнение, Русия, която отдавна е една от страните с най-ниска тежест на дълга, в края на миналата година имаше публичен дълг, равен на 14,9% от БВП. Украйна, известна с високото си дългово натоварване, се приближи към текущата година със съотношение дълг/БВП от 79,2%.
Прекалено чувствителни финанси
Но проблемът не е колко голям е вашият дълг в абсолютно или относително изражение, а дали имате източници, които да го обслужват. От тази гледна точка позицията на Беларус е много драматична. Страната е коренно зависима от постъпленията от външна валута и веднага щом те паднат, тя постоянно трябва отново да взема пари назаем, за да се покрият бюджетните задължения.
Точно това се случи в Беларус през първите месеци на тази година. Първоначално в резултат на конфликта с Москва за цената на петрола за производството на белоруски петролни продукти (най-важният източник за попълване на бюджета на съседната държава), доставките на руски петрол рязко спаднаха, последвано от спад в приходите от износ. И тогава пандемията удари белоруската икономика. В резултат износът на белоруски стоки е намалял с 16,7% спрямо същия период на миналата година, дефицитът във външната търговия със стоки възлиза на 1,35 млрд. рубли.
Както и през предходните години, този спад беше компенсиран от износа на услуги, така че общото външнотърговско салдо на Беларус за първите седем месеца се оказа положително, надхвърлящо 818 милиона долара. Това обаче не спаси белоруския бюджет от бързото падане в дефицитната зона. В края на петия месеца дефицитът беше доста символичен - 70 милиона белоруски рубли (около 26 милиона долара по текущия обменен курс), но месец по-късно той достигна 1,8 милиарда рубли (около 680 милиона долара), а сега говорим за много по-значителни суми ... Онзи ден заместник-министърът на финансите на Беларус Андрей Белковец заяви, че до края на годината бюджетните загуби се прогнозират на ниво от 3,7-4 милиарда рубли, дефицитът ще се увеличи до 2,1 милиарда рубли. И при най-негативния сценарий може да се увеличи до 5 милиарда рубли (около 1,9 милиарда долара).
На практика това означава, че Беларус трябва да прибегне до нови заеми, за да изплати стари дългове (приблизително по същата траектория през последните години се движи и Украйна). Но ако преди част от беларуските дългове са били изплащани от бюджетния излишък, сега няма такава възможност. От април до юли външният дълг на Беларус се е увеличил от 16,6 на 17,8 млрд. долара. Когато се постигне споразумение за друг заем от Русия, размерът му ще се доближи до 20 милиарда долара, а част от новия заем ще отиде за погасяване на предишните.
На косъм към света
Доскоро Беларус в своите заеми се придържаше към същия многовекторен подход като политическия режим на Александър Лукашенко като цяло. Например, миналата година в общия обем на държавните заеми заемите от руското правителство и банки са представлявали само по-малко от половината (730 милиона долара). На второ място сред желаещите да отпускат заеми в Беларус са китайските банки, които предоставят 638 милиона долара. Още 150,5 милиона долара бяха донесени от еврооблигации, а 125 милиона долара бяха отпуснати на Беларус от международни финансови институции (международни и европейски банки за възстановяване и развитие и др.).
Беларуските власти бяха ангажирани с диверсификация на дълговия портфейл по различни причини. Европейският дългов пазар се отвори напълно, след като в началото на 2016 г. бяха премахнати повечето западни санкции срещу Лукашенко и редица висши белоруски служители, а Националната банка на страната, след като извърши поредната деноминация на рублата, започна да демонстрира готовността си да провежда политика, по-независима от изпълнителната власт.
Малко преди премахването на санкциите, през август 2015 г., Лукашенко заяви, че Беларус възнамерява да изплати дълговете си в рамките на пет години и никога повече няма да поиска външна финансова помощ. Като цяло белоруският лидер се придържаше към доста консервативна политика на дълга преди това. Например, в програмата за социално-икономическо развитие на Беларус за 2011–2015 г. беше определено ограничение на външните заеми от 25% от БВП, което обикновено се наблюдава.
Но всъщност затоплянето на отношенията със Запада само допринесе за нови заеми. През юни 2017 г., когато външният дълг на страната възлезе на 13,9 милиарда долара (28% от нейния БВП), Беларус пласира две емисии еврооблигации за първи път от много години - за 800 милиона и 600 милиона долара. Няколко месеца по-късно, през февруари 2018 г., се проведе друга емисия еврооблигации - за 600 милиона долара при 6,2% годишно.
Миналия юли Министерството на финансите на Беларус навлезе на руския дългов пазар за първи път от девет години, като пусна тригодишни държавни облигации на стойност 10 милиарда руски рубли на Московската фондова борса. Търсенето на тези ценни книжа беше много голямо, но когато Беларус реши да поиска от Москва заем от 600 милиона долара, възникнаха непредвидени трудности. Предоставянето на пари беше обвързано с въпроси за задълбочаване на руско-беларуската интеграция и преговорите стигнаха до задънена улица. „Няма абсолютно никаква нужда от политически заеми“, каза тогавашният министър на финансите на Беларус Максим Ермолович през октомври миналата година.
Пред Беларус обаче се очертаваха неприятни перспективи. Ако през 2019 г. са били необходими повече от 1,5 млрд. долара за изплащане на външния държавен дълг, то за 2020 г. планираните плащания вече са били 3,5 млрд. долара, за 2021 г. - 3,2 млрд. долара, за 2022 г. - 3,3 млрд. долара , а за 2023 г. - 3,8 млрд. долара. Това са цифрите, които белоруското министерство на финансите цитира в края на миналата година, във връзка с които се наложи спешно да се търси алтернатива на руския заем. Тогава на помощ се притича Китай, с който Александър Лукашенко укрепва отношенията през последните години - през декември там успяват да „прихванат“ 500 милиона долара.
Краят на кредитната пирамида
Но това не беше достатъчно, за да затвори финансовите дупки, макар че неотдавна Беларус изглеждаше като доста надежден кредитополучател. Малко преди подписването на споразумения с Китай, Максим Ермолович заяви, че през 2020 г., за да се рефинансира част от белоруския държавен дълг, се планира пласиране на външни облигации на стойност 1,35 млрд. долара. През април Беларус отново влезе в Московската фондова борса, като пусна петгодишни облигации за 10 милиарда руски рубли при ставка от 8,5% годишно - търсенето на тях отново беше високо, надхвърляйки 13 милиарда рубли. През юни, с участието на европейски финансови институции, следващите емисии на еврооблигации за 1,25 милиарда долара бяха пласирани с падеж през 2026 и 2031 година. По-голямата част от тези облигации са закупени от американски инвеститори.
В резултат на това Беларус се приближи към петата годишнина от запомнящото се изявление на Александър Лукашенко относно изплащането на всички дългове до 2020 г. с още по-голямо бреме на дълга. Нещо повече, независими източници го оценяват принципно различно от финансовите власти на страната. По-специално анализаторите на портала Banki24.by напомнят, че водещите международни финансови организации - МВФ и Световната банка - включват в оценката задълженията на държавния дълг на местните власти и държавните гаранции, които не се вземат предвид от белоруското министерство на финансите. Като се вземат предвид държавните гаранции, издадени главно на белоруски държавни компании, до август миналата година дългът на страната достигна 48,3 милиарда белоруски рубли, или 23,7 милиарда долара - почти 40% от БВП, а дълговете на местните власти към този момент се приближиха до 5 милиарда белоруски рубли ...
Година по-късно ситуацията с беларуските дългове също започна да прилича на пирамида - за да получат средства за рефинансиране, властите трябваше да търсят нови източници на пари. През март, на фона на пламналата пандемия, Беларус се обърна за помощ към МВФ, надявайки се да получи подкрепа в размер до 940 милиона долара, въпреки че само две години по-рано беше решено предизвикателно да откаже голям заем от този фонд. През 2017 г. МВФ предложи на Беларус около 3 млрд. долара при символичните 2,35% годишно, вместо това изтъкна искания за либерализация на икономиката и приватизация на някои държавни предприятия. Тогава обаче беларуските власти не бяха готови да приемат тези условия.
Този път отказът да се предоставят пари на Беларус идва от самия фонд. Първоначално МВФ предложи да се въведат стандартни мерки за противодействие на пандемията в Беларус - карантина, изолация, комендантски час и т.н., но Александър Лукашенко, както знаете, имаше свои идеи за това какво е коронавирус и как да се справи с него. "Не сме намерили начин да преодолеем значителни различия по отношение на подходящия отговор на настоящите трудности", заяви говорителят на МВФ Джери Райс преди няколко дни.
Ситуацията, която възникна в страната след изборите, веднага се отрази на по-нататъшните перспективи за увеличаване на белоруския държавен дълг. След първите масови протести международната рейтингова агенция S&P обяви, че Беларус може да се окаже под международни санкции и това може да доведе до затваряне на достъпа до външни капиталови пазари. В последното си съобщение агенцията понижи перспективите за рейтингите на Беларус до отрицателни, като отбеляза, че в страната нарастват рисковете за икономическата и финансовата стабилност и платежния баланс. Очевидно е, че възможността за привличане на нови заеми на западния дългов пазар за Беларус сега остава само чисто хипотетична.
Позицията на Европейския съюз относно резултатите от изборите, проведени на 9 август, е непроменена: както заяви ръководителят на дипломацията на ЕС Жосеп Борел на пленарната сесия на Европейския парламент на 15 септември, Лукашенко не е законният президент на Беларус. По този начин въпросът за новите санкции на ЕС срещу ръководството на Беларус остава на дневен ред и ако те бъдат въведени, вече няма да се налага да разчита на този канал за набиране на средства.
Следователно погледът на финансовите власти на Беларус сега е напълно насочен към Русия. В допълнение към заема от 1,5 млрд. долара, който Александър Лукашенко и Владимир Путин обсъдиха на среща в Сочи, Министерството на финансите на Беларус очаква да продължи да пуска облигации на Московската фондова борса.
Но парите, които Москва вече е готова да предостави на Минск, все пак са категорично недостатъчни, за да се подредят държавните финанси на Беларус. В допълнение към бързо нарастващия бюджетен дефицит, Беларус е изправен пред намаляване на златните и валутните резерви, които се изразходват за поддържане на обменния курс на рублата. През август те „загубиха“ около 1,4 млрд. долара и почти се приближиха до долната граница от 7,3 млрд. долара, определена в края на тази година. И това въпреки факта, че Беларус все още има около половината плащания по дълга в национална валута - в края на август от общите задължения от 3,6 милиарда долара са били изплатени само 2 милиарда долара. Прогнозите за неизбежен фалит или друга масивна девалвация на белоруската рубла звучаха в страната още преди президентските избори и сега този сценарий изглежда доста вероятен.
Превод: В. Сергеев