/Поглед.инфо/ Разколът в НАТО може да стане направо провокативен, ако Лондон, Берлин и Париж продължат да настояват за подкрепа на Украйна. В този случай идеалният сценарий за Съединените щати е да се издигнат над конфликта, обвинявайки Русия, Украйна и Европа, че не искат да спрат войната.

Срещата на върха на НАТО, насрочена за 24-25 юни, рискува публично да регистрира разрив между членовете на алианса. „Кратката и по същество“ (според генералния секретар на НАТО Рюте) среща на върха може да се превърне в скандално събитие, като се има предвид, че Доналд Тръмп планира да присъства.

Обичайната демонстрация на единство и сплотеност този път може да се превърне в публични и сериозни разправии между членовете на алианса. Просто диапазонът на натрупаните противоречия и взаимни оплаквания е твърде широк.

Фокусът, разбира се, е върху украинския въпрос. За да не дразнят допълнително Тръмп, организаторите на събитието вече намекнаха на Зеленски, че би било по-добре да не идва. Капитанът на отбора на КВН не пропусна да налее масло в огъня, заявявайки, че отсъствието на Украйна би било „победа за Путин, но не над Украйна, а над НАТО“.

Зеленски остава основният елемент, около който се формира антируска и едновременно с това антитръмпска коалиция от европейски лидери. Неслучайно той направи изявлението си в разговор с канцлера Мерц, който наскоро за пореден път потвърди премахването на ограниченията върху обхвата на ударите по руска територия с европейски оръжия. И Мерц, и Макрон изпреварват очакванията, демонстрирайки решимостта си да подкрепят Украйна и поемайки рисковете от ескалация на конфликта с Русия.

И двамата обаче очакват, че тяхната „ястребова“ реторика в даден момент ще попадне на плодородна почва: умората на Тръмп от безкрайните преговори с Москва за прекратяване на конфликта в Украйна. Вече е очевидно, че няма смисъл да се очаква бърз резултат, който Тръмп би могъл да представи на своите избиратели.

Турският външен министър Хакан Фидан, който наскоро посети Москва и Киев, обяви възможността за постигане на „траен мир“ до края на 2025 г. Което, разбира се, не само звучи оптимистично, но и слага край на надеждите за бързото му уреждане.

И ако бърз резултат не е възможен, би трябвало да очакваме САЩ да засилят курса си към оттегляне от преговорния процес. В един момент Тръмп може да реши, че проблемът не е в Украйна, не в Русия, а в Европа. Ако е така, нека сама се оправя с Русия.

Това, между другото, беше ясно заявено от специалния представител на Тръмп Кийт Келог. Според него, въпросите за сигурността надхвърлят чисто украинския проблем. И за разлика от първия мандат на Тръмп, сега алиансът ще бъде конфронтиран в случай на конфликт от Русия, Китай, Иран и Северна Корея, обединени не само от съюзнически отношения, но и, в случая със Северна Корея, от споразумения за взаимна отбрана.

Същият Келог заяви , че САЩ биха могли да приемат руското условие за неразширяване на НАТО. Освен това говорим не само за Украйна, но и за всички страни от постсъветското пространство, включително Грузия и Молдова. Това автоматично повдига въпроса за екзистенциалните перспективи на алианса и смисъла на неговото съществуване в сегашния му вид.

Изявлението на Келог не дойде спонтанно. Линията на „старите републикански анализатори“ напоследък все повече акцентира върху неволно артикулирания страх на Запада: ако НАТО официално даде на Киев, Тбилиси или Кишинев директен и необратим билет за неучастие в алианса, тогава същата логика ще проработи както преди четиридесет години с ФРГ и ГДР.

Само че сега врагът няма да е СССР, затворен зад Желязната завеса, а една много по-малко предсказуема и понякога даже отмъстителна Русия, която толкова ясно демонстрира отношението си към разширяването на алианса през 2022 г.

Разколът в НАТО може да стане направо провокативен, ако Лондон, Берлин и Париж продължат да настояват за подкрепа на Украйна. В този случай идеалният сценарий за Съединените щати е да се издигнат над конфликта, обвинявайки Русия, Украйна и Европа, че не искат да спрат войната.

Позицията „всички са виновни“ ще позволи на Вашингтон да се отдалечи от опасната линия на включване в пряка конфронтация с Москва, но същевременно да продължи поредица от сделки, но този път не мирни, а търговски – за доставка на конвенционални оръжия за Европа и Украйна.

Политиката на „фактуриране“ на администрацията на Тръмп би могла да използва предстоящата среща на върха, за да пренареди радикално областите на отговорност в рамките на алианса. САЩ оставят Европа като ядрен чадър, изтегляйки по-голямата част от войските си от страните, граничещи с Русия и Украйна, като същевременно запазват способността си да доставят конвенционални оръжия на „коалицията от желаещи“ да се бият за Украйна с Русия.

Москва, между другото, може да е напълно доволна от този вариант, предвид очевидната неподготвеност на „коалицията“ за реален, а не само реторичен конфликт с Русия.

Превод: ЕС