/Поглед.инфо/ Съединените щати с изявлението си за разширяване на континенталния шелф в Арктика над 200 морски мили пренебрегват международния формат, тъй като подобни действия не могат да бъдат предприети едностранно. Ръководителят на руското министерство на източното развитие Алексей Чекунков напомни на Вашингтон за международното право, говорейки на 25 декември по канала "Россия 24".

Ден по-рано Държавният департамент уведоми света за разширяването на суверенитета на САЩ върху континенталните шелфове на Атлантическия океан и Арктика до площ два пъти по-голяма от Калифорния.

Само в Северния ледовит океан и Берингово море, което принадлежи към Тихия океан, американците са „отрязали“ около 1 милион квадратни метра. километри.

В същото време Белият дом и Държавният департамент играха мръсно и не си направиха труда да докажат продължението на американския континент отвъд необходимите 200 мили, отбеляза заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачев.

С нарастването на значението на Арктика като транспортна артерия и склад на природни ресурси нараства опасността от милитаризация на околополюсните региони и именно тази опасност е видима в действията на американците, които привличат страните от Севера във военните им планове, заяви министър Чекунков.

Още през лятото външният министър Сергей Лавров предупреди: Москва ще даде отговор, включително военно-технически, на опитите на Запада да разшири влиянието на НАТО в Арктика.

Русия ще засили военноморската си мощ във всички стратегически направления, подчерта президентът Владимир Путин на церемонията по вдигането на знамената на новите военни кораби.

За последиците от американската експанзия, за това как трябва да действа Русия и за интересите на страната ни в арктическите ширини агенция Регнум разговаря с генералния директор на експертния център „Проектен офис за развитие на Арктика“, член на Обществената камара на Русия (където представлява Мурманска област) Николай Доронин.

ИА Регнум: Николай Сергеевич, какво на практика означава едностранен демарш на САЩ?

Николай Доронин: Говорим за изостряне на геополитическата обстановка във високите географски ширини. Това наистина е едностранна стъпка, която не отчита не само мнението на Русия, но и на други страни.

Например Канада, с която САЩ имат най-голямата сухопътна граница и която също има претенции в региона. Не е взето предвид мнението на останалите членове на Арктическия съвет, който освен САЩ и Канада включва още пет държави - Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция. Те не вземат под внимание мнението на ООН, където САЩ не само членува, но и членува в Съвета за сигурност и всички комисии.

ИА Регнум: Американците опитаха ли се по някакъв начин да оправдаят действията си или това беше чиста арогантност?

Н. Д.: Държавите се позовават на Конвенцията по морско право от 1982 г., която обаче не са подписали (същевременно останалите арктически страни са членове на Конвенцията - Русия, Канада, Норвегия, Дания, Исландия – ИА Регнум).

Тоест документът не се отнася за Съединените щати, но те се позовават на него, защото според една от разпоредбите е възможно да се установят граници на шелфа извън тяхната специална изключителна икономическа зона.

Съединените щати се опитват да се върнат към дневния ред на Арктика, но няма големи шансове за това. Пътуването на един от малкото американски ледоразбивачи Healy на север от Северния морски път показа, че това е просто някакъв вид „проба на перото“.

Те се опитват да разберат нещо в арктическата логистика. И да покаже, че „световният хегемон” и тук „номер едно” всъщност едностранно провъзгласи разширяването на рафта. Но това все още е празен изстрел.

ИА Регнум: Нашата страна, доколкото знаем, претендира и за част от арктическия шелф, отвъд 200-милната зона. Могат ли руските аргументи да се нарекат аргументирани?

Н.Д.: Русия първа подготви заявление за външната граница на континенталния шелф в Северния ледовит и Тихия океан и го представи на генералния секретар на ООН още през 2001 г.

Да, страната ни претендира за континентален шелф отвъд 200-милната зона, обхващащ площ от над 1,2 милиона квадратни километра. За потвърждение на твърдението, например, през 2007 г. беше извършена наистина героична операция - руски батискафи потънаха на дъното на Северния ледовит океан, на дълбочина над 4 км, където беше поставен руското държавно знаме, изработено от титан.

Руското заявление все още се разглежда, тъй като тези територии са претендирани и от САЩ, Дания и Канада. Американците решиха да "разсекат гордиевия възел".

Освен това Съединените щати обявиха зона в Арктика, за която все още имат разногласия с Канада. Но вярват, че винаги ще постигнат споразумение с най-близкия си съюзник.

ИА Регнум: Съществува мнение, че Русия не толкова претендира за нови пространства, колкото се стреми да си върне частично загубеното. Всъщност на политическите карти на СССР морската граница е начертана от Колския полуостров до Северния полюс и оттам до Чукотка. Имахме ли право на този сектор или това също беше претенция?

Н. Д.: През 90-те години на миналия век беше премахнат общият принцип на секторното деление на Арктика, от което най-много загуби Русия.

Загубихме доста от нашите морски територии, които, както по-късно се оказа, бяха богати на всякакви залежи на шелфа - както въглеводородни суровини, така и твърди минерали. Тоест има много неща на рафта и технологията за определяне на обема на тези депозити стана достъпна сравнително наскоро.

Ето защо сега Русия се опитва да обоснове претенциите си в Арктика, въз основа на принципа на продължението на континенталния шелф, това е преди всичко хребетът Ломоносов. По същество това е частично връщане към секторния принцип. Тоест, ние се опитваме да върнем лакомства от съветския сектор.

На свой ред Съединените щати, които между другото не признаха секторния принцип, след като сега обявиха разширяването на шелфа, всъщност се върнаха към него. Но едностранно. Такъв демарш, бравада.

Вярно е, че САЩ с претенциите си не пресичат сегашната демаркационна линия с Русия в Арктика.

ИА Регнум: Оказва се, че всички тези международни правни норми всъщност не работят и успехът в Арктика може да се определя единствено от способността и желанието на конкретни сили да защитават на практика своите интереси в региона?

Н.Д.: Разбираме какво представляват Съединените щати като военна сила. И те, разбира се, имат най-голямата флота в света. Това е много разнообразен флот - авионосна група, подводен флот, различни ескортни кораби и т.н., и т.н. Това е мощен флот и е разпространен по целия свят. Ще намерите кораби на ВМС на САЩ навсякъде.

Друго нещо е, че климатичните условия на Арктика налагат ограничения дори върху навигацията на военни кораби, които, изглежда, са такива „непобедими чудовища“. Но какво могат да направят срещу леда?

Техните корпуси може да са незащитени, но те също могат да бъдат хванати в капана на този лед. Ето защо ледоразбивачът Healy плаваше „над Северния морски път“ през летния сезон.

Щатите могат да извършат някакви атаки и да тръгнат по пътя на ескалация. Но ако говорим за целогодишно, а все пак зимата в Арктика е поне 9 месеца от 12, тогава вече възникват доста очевидни рискове.

И кой, ако нещо се случи, ще "спаси" американците, така да се каже? Освен руснаците това са единствените съюзници в НАТО норвежците, чийто сектор е на хиляди километри на запад.

Между другото, Канада и Съединените щати имат Северозападен проход в арктическите води, свързващ Атлантическия и Тихия океан чрез Канадския арктически архипелаг.

Теоретично той съкращава маршрута от Тихия океан до европейските пристанища, заобикаляйки създадения от човека Панамски канал, който също има проблеми с окабеляването.

Но досега дори не е изчислено колко би струвало пускането на този проход. Освен това няма флот, няма пристанища, няма спасителна инфраструктура. Но интернетът от Starlink беше тестван в Арктика и работи.

Но Интернет не решава нито един от основните проблеми, които СССР и съвременна Русия решиха за себе си. Това е наличието на пълноценен ледоразбивач, включително модерни атомни ледоразбивачи, всички видове помощни кораби - танкери, контейнеровози, леки превозвачи, пристанищна инфраструктура, хидрометеорологични станции. Сателитно съзвездие наблюдава всичко това. Тоест всичко работи заедно.

Американците имат бомбардировачи, изтребители и подводници. Но няма достатъчно база, за да се чувствате уверени по всяко време на годината в Арктика.

Нито Съединените щати, нито Канада, дори на тяхна територия, в Северна Америка, все още не могат да разрешат технологични проблеми. И не е необходимо да се говори за пълноценен военен конфликт в този регион, в който Съединените щати биха получили някакво невероятно предимство.

Но провокации, разбира се, могат да се случат и те се случват от време на време.

ИА Регнум: Излиза, че сега Русия няма нужда да отговаря на „арктическия демарш“ с някакви конкретни военно-политически стъпки в региона?

Н. Д.: Между другото, американците обявиха претенции към руския остров Врангел в Източносибирско море, до който минава Северният морски път. Казват, че това парче суши всъщност принадлежи на Съединените щати.

А без него Русия ще се „притисне“ към брега и ще бъде трудно корабите да минават по СМП. Но на остров Врангел за секунда имаме не само природен резерват, но и военна база. И Щатите не отиват отвъд декларация; те не изпращат там флот, за да превземат остров, изгубен в Северния ледовит океан.

Всичко, което може да се направи, вече се прави. Заявленията са подадени, по тях се провеждат работни комисии. Границите се уточняват. Всичко върви към това искането на Русия да бъде удовлетворено.

Но това е наистина сериозна бюрократична процедура. От друга страна, Русия прави всичко на своя територия, за да укрепи своите арктически граници. Укрепва флота, укрепва сухопътната група.

Що се отнася до Арктическия съвет, той е „полу мъртъв“. В него сегашният председател Норвегия плахо изказва идеята Русия да бъде върната в тази организация, от която западните държави всъщност я изключиха през 2022 г.

Ясно е, че самият този орган е създаден именно с цел да оказва натиск върху Русия във високи географски ширини. А сега без Русия всичко това изглежда някак глупаво.

Геополитиката решава всичко в съвета, защото той работи по формулата „7+1”, където „едно” е Русия, а „седем” са фактическите страни от военно-политическия блок НАТО.

Така че струва ми се, че Русия няма нужда да предприема никакви супермерки в Арктика.

Просто трябва да си свършите работата, тоест да се върнете напълно в Далечния север, да изградите военен потенциал на арктическото крайбрежие - всъщност да се върнете към базите, които са съществували преди.

Американците виждат това като военна ескалация в региона от страна на Русия, въпреки че ние просто имаме собствени съоръжения на наша територия, за да защитим собствените си граници.

Ние развиваме Северния морски път, развиваме арктически градове, разработваме системи за сателитно наблюдение и мониторинг на околната среда. Правейки всичко това заедно, ще постигнем резултат, на който никой не може да посегне.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.