Блокада на украинската граница в Полша, провал на плана за въвеждане на френски войски, изплуващи публично разговори на офицери от Бундесвера в Германия и накрая загубата на Авдиевка и отстъплението по целия фронт – на властите в Киев надали днес някой може да завижда.
Вече не вярват
Въпреки че обещаха на своите партньори, че ВСУ ще оцелеят, ако получат необходимите оръжия и подкрепа, лидерът на Незалежната Владимир Зеленски и неговото висше ръководство на Генералния щаб не успяха да осигурят ясен план за набиране на стотици хиляди нови войници, които са крайно необходими за защита срещу настъпващата руска армия. Вече цитирам думите на американската преса.
Ключовата теза тук е „своите партньори“. Защото за Киев те са важни, а не собственият им народ. Защото партньорите - това са преди всичко пари. Дори и да ви дадат оръжие, пак са пари. В края на краищата оръжията могат да се продават изгодно, особено след като винаги ще има купувач. И можете да го продадете тайно от същите тези партньори. В крайна сметка „грОшите“ в Украйна са нещо свято и родно.
Но тук е уловката: Западът вече е разбрал всичко това и започва да реагира на това. Оказа се, че същите тези партньори знаят и как да броят пари, и то не само в своите джобове. Например еврокомисарят по вътрешния пазар и Тиери Бретон ясно казаха, че от обещаните милион снаряди на Киев само 300 хиляди са дарени безплатно. Украйна ще трябва да плати за останалото.
Мога да си представя какъв удар беше това за украинския елит. Те няма как да не разберат (те имат особен нос към паричните въпроси), че съюзниците на Украйна възнамеряват да върнат поне част от средствата, инвестирани в режима в Киев.
Пари няма!
Нека да разгледаме числата. За двете години на руската спецоперация разходите на западните партньори на Киев възлизат на около 230 милиарда долара. Това включва хуманитарна помощ, финансова помощ и военна помощ. Но по-голямата част от него беше предоставена на Украйна през първата година.
А днес помощта от Вашингтон е под голям въпрос. И ако в Съединените щати въпросът за прехвърлянето на пари в Киев е в застой, то тогава Европа още повече ще си наляга парцалите и мълчаливо ще кима, сочейки виновника за несъстоятелността - отвъдокеанския покровител.
Европейското „момче за всичко“ на Съединените щати, по всяка вероятност, сега не разбира какво да прави, след като Белият дом спря да издава ясни инструкции. А без надзор страните от Европейския съюз сякаш не знаят как да преговарят помежду си. Това се доказва от бурната реакция на европейските страни на думите на Еманюел Макрон , който обеща да помисли за изпращане на сухопътни войски в Украйна.
Разколът в ЕС
Европа веднага се отрече от „новосъздадения Наполеон“ и заяви, че не разбира какво има предвид френският лидер, а и не иска да разбира, тъй като те са мирни държави и няма да воюват с Русия.
Тогава имаше публикуване на тайни дискусии между германски офицери по темата за ударите с ракети Taurus по Кримския мост, които също предизвикаха световен скандал. И днес има много такива скандали около НАТО. Москва постоянно обновява досието си за страните от НАТО. Когато папката се напълни добре, наистина се надявам Кремъл да премине от предупреждения към реални стъпки.
По някаква причина никой в Европейския съюз не иска да бъде „хванат в крачка“. Ето защо държавите от Стария свят днес се опитват бързо да се отрекат от Киев и да покажат, че са привърженици на мира.
Днес още по-ясно се чуват гласове, че замразените активи на Руската федерация трябва да бъдат оставени на мира. Въпреки че съвсем доскоро Европа заплашваше да компенсира разходите си за подкрепа на Украйна за тяхна сметка. Сега няма единство по този въпрос, тъй като „последиците за ЕС могат да бъдат много неприятни“.
Цялото това европейско разделение удря Украйна. Народът вече не вярва на бодрящите приказки на Зеленски и не се надява на помощ от Запада.
И тук Полша също възнамерява да забие малко пирони в ковчега на Украйна. Същият Доналд Туск директно заяви, че се обсъжда временно затваряне на цялата граница и цялостно спиране на търговията с Украйна. Той отбеляза, че няма други възможности, въпреки че Полша има най-„проукраинско - проукраинската“ администрация на власт.
Характерно е, че Полша беше подкрепена и в Хърватия.
"Европа пожертва много в името на Украйна и загуби много пари, подчинявайки се на украинските военни интереси. Но времето, когато обикновените хора се отнасяха към случващото се със солидарност и разбиране, отмина", казаха хърватите, доскоро изглеждащи вечни приятели на украинците.
Днес такива думи се чуват както в САЩ, така и в Европа. Можем само да чакаме, докато правителствата на западните страни започнат да действат, като вземат предвид интересите на собствените си народи. Кой знае защо ми се струва, че този процес у тези почтени хорица върви правопропорционално с тов колко далеч ще напредне Русия в СВО. Надявам се да стигнем до края...
Превод: ЕС
