/Поглед.инфо/ Обичат да ни представят като пример „истинската демокрация“ на Украйна, само че за годините и дори десетилетия на подобен политически живот там незнайно изчезна ролята на „демоса“. Погледнете каква е ситуацията:

Приближават избори, а водещите кандидати имат рейтинг в района около 10%, при това някои дори под, а не над. За какво говори това?

В политическия елит на Украйна съвсем няма хора, които да представят волята на народа и да бъдат поддържани. „Демос“ там има, и „кратос“ също е наличен, но няма връзка между тях! На власт се намира т хора, които не се подкрепят от почти никого и дори по-зле: няма кандидатури, които да се поддържат!

На нас дори ни е трудно да си представим това… Ето в категориите на преминалите при нас наскоро избори, нещата щяха да изглеждат така:

Отивате да гласувате, взимате бюлетината, а ви предлагат да избирате между Бабурин, Сурайкин, Собчак и Титов.

Вие ахвате от подобен избор, а ви отговарят, че по-популярни политици в тази страна няма?

Нима украинците дори и свои Жириновски и Зюганов (Грудинин) не са си заслужили? Направо удивително: техните политици са успели дори и популизма да премахнат! Дори лакомия национализъм! Дори в условията на „нещо като война“!

Забавно е как при това, че всички политици, които са имали някакъв рейтинг, украинците премахват сами. Днес в пряк текст те говорят, че Кравчук и Кучма са били най-оптималния вариант за ръководител на държавата. С такива темпове, няма да мине вечност и те ще разберат, че и заедно с Русия им е било много по добре… Впрочем, не дай боже, те да почнат да бягат към нас , а нашите да вземат и да ги приемат.

Как се нарича от гледна точка на демокрацията ситуация, когато цялата власт в страната се намира при хора, които почти от никого не се поддържат? На какво основание те изобщо са на власт?

И още по интересен въпрос: каква изобщо тогава е тази ДЕМОКРАЦИЯ?

Тоест народът не подкрепя никого от политиците, но къде ще се дене? Това явно е онази същата „истинска демокрация“, която ни тъпчат в мозъка местните „майдаунчета“ и упорито ни я представят като пример…

Спомняйки си най-новата политическа история на Русия, ние, разбира се, също луднахме, но все пак имаше забележими политически сили: Жириновски спечели изборите през 93 г., след което Зюганов дълго време имаше мнозинството, след това Путин и „Единна Русия“ тихичко придърпаха лидерството.

Единственото, в което Русия може да се упрекне, е че винаги получаваме това, което искаме. Искахме Жири – на, искахме Зю – на, дозряхме за Путин – без съмнение. Да не говорим за „Яблоко“ и прочее.

Но ние все пак винаги имахме кого да изберем и кого да подкрепим. Няма да припомням, че в Русия няма политици, които хората биха искали.

Всичко това, странно, води до разговора за зрелостта на елита и традицията на публичната администрация. Както и да се върти, винаги има хора, които са в състояние да уловят народната подкрепа, да консолидират нацията и да я поведат. И да постигнат още нещо в крайна сметка.

И в Украйна всички тези едноцифрени рейтинги говорят само за това, за което говорим от години: че няма реален държавен елит, способен да управлява страната. Това е история за политическата пригодност: трябва да получиш подкрепата на хората, за да я претвориш във власт и действие. Ако не можеш да получиш подкрепата на хората, тогава няма какво да правиш в политиката.

Те все още имат някакъв комплекс от имперски покрайнини, имат нужда от Москва да изпрати наместник и едва тогава ще знаят на кого да гласуват, защото без Москва и управленския ѝ опит единственото нещо, постигнато от наследниците на „наместниците“, е системно , пълно разочарование в техните политики, до пълната липса на такива, които може да бъдат подкрепени.

Политикът може да „омагьосва“ или с обещания, популизъм, пиар, или с реални постижения, които демонстрира. Украински „политици“, съдейки по резултата, не познават собствения си народ, за да го привлекат по някакъв начин до себе си, нито реалните интереси на страната, за да ги осъществят, да постигнат успех. И това вече е професионална некомпетентност.

И се оказва, че начело на страната стои абсолютно ненародна власт и като цяло няма хора във властта, които народът да подкрепи. И това ни се „продава“ като „истинска демокрация“ ...

Но това е и основната причина, поради която този модел на „демокрация“ ни се налага от нашите „двупоцентовци“. Те просто виждат в това единствената рецепта за своя успех!

Ето пред тях има страна, в която на власт са хора, които никой в страната не подкрепя. Но те са на власт и по някакъв начин тази сила я удържат, а същевременно „ЗАПАДЪТЕСНАС“. Разбира се, всички наши либерали искат това също! Те знаят, че никой няма да гласува за тях, затова те точат влажни лиги за тази бедна страна, където на власт са политици, които не се подкрепят от никого, но въпреки това са на власт. Нали знаете колко отдавна е казано, че

Демокрацията не е власт на народа, а власт на „демократите“.

Превод: Поглед.инфо