/Поглед.инфо/ Александър Лукашенко, който е президент на Беларус, в петък ни зарадва с още един дълбок теоретичен анализ за самия себе си. Той каза, че не е фашист, защото не е националист:

„Що се отнася до фашизма, не можете да го залепите към мен. Защото аз съм човек -интернационалист. Виждате моята политика. Винаги съм бил горд, че нямаме борба, противоречия между различните националности ... Следователно, аз не съм националист, а фашизмът е висшата форма на национализъм. "

Както счупеният часовник показва точното време два пъти на ден, така и най-известният лъжец понякога може да каже истината. Тези, които имат по-добра памет от аквариумните риби, помнят, че Лукашенко започна активно да популяризира беларуския национализъм около 2008 г. Начинът, по който това се случи, ни подсказва, че беларуският президент е станал жертва на нечия сложна политическа игра.

До края на 1999 г. Лукашенко се надяваше да стане президент на Русия и поради това от все сърце биеше белоруските националисти. След като Елцин обяви друг за свой приемник, няколко години отидоха, за да разбере Батка необратимостта на случилото се. Смирение със съдбата, така да се каже.

В коя точно година той разбра, че нищо друго освен Беларус като переспектива пред негоне се очертава, е трудно да се каже. Но отказът да се подкрепят действията на Русия в Грузия през 2008 г. може да се приеме като маркер за окончателния преход към „многовекторния подход“.

Понятно е, че подстрекаването към белоруски национализъм, което сега доведе до резултат, видим по улиците на белоруските градове, беше санкционирано от самия Лукашенко. Това е неоспоримо. Но дали самият той е разбрал необходимостта от такава политика и дали самият той я е управлявал, е голям въпрос.

Според някои признаци можем да заключим, че белорусизацията през последните десет години е провеждана от някакъв скрит субект на стратегическо действие, който Лукашенко не контролира. Но ако приемем, че белорусизацията е извършена от същите пропагандисти на Лукашенко, които преди това са разказвали на хората за „партизанската страна“ и „дружбата на народите“, нещо в това не се връзва, не може да бъде обяснено.

Непонятно е как абсолютно празнословната бездарна пропаганда от периода на „приятелството“ се е превърнала в зашеметяващо талантлива и ефективна пропаганда на омраза към всичко руско. Не че отначало са се престрували, а после са действали искрено. Не. Ако липсва интелигентност, никаква искреност не може да компенсира това.

Например, да вземем страхотната идея с новоизмислените „древни белоруски“ митични същества. Те се досетиха да ги поставят на чаши, в които се продава кафе по улиците. И тези "беларуски" чудовища изглеждат много съвременни, и по младежки готини.

Или примера с птиците. За птиците, които (евентуално) живеят в Беларус, те са измислили „белоруски“ имена и ги популяризират по всякакъв възможен начин. Освен това тези имена звучат смешно за руското ухо и затова са лесни за запомняне. Обикновеният човек на улицата не знае руските имена на тези птици. Както във всяка държава, един обикновен човек познава само врани гълъби и врабчета. Но сега националистите могат да твърдят, че жителите на Беларус използват белоруски думи и не познават тяхните руски аналози.

Също така направени с талант са видеоклиповете с четене на белоруски думи от руснаци и от жители на Беларус. Така се „доказва“, че „беларусите“ разбират белоруския език, а руснаците не. Въпреки че в действителност жителите на Беларус разбираха тези думи само защото специално ги учиха в училище.

Примерите могат да бъдат продължени. Ако смятате, че всичко това са дреболии, попитайте всеки квалифициран политически стратег. Той ще ви обясни колко важни са подобни „дреболийки“ и колко трудно е да се измисли наистина ефективно работеща технология от този вид.

И сега стигаме до главното. В момента беларуските граждани, заразени в една или друга степен с идеите на белоруския национализъм, отказват да вярват, че нарастването на „националната идентичност“ и популярността на „националните символи“ през последните години се дължи на Лукашенко. Те не вярват – и толкова. Смятат, че това се е случило „от само себе си“.

Това доказва, че тези, които са „продали” Лукашенко беларусизацията, са го измамили. Те не са предоставили основния елемент на плана - връзката между растежа на „националната идентичност“ и признаването на Лукашенко за главен националист. Нарастването на „самосъзнанието“ се състоя, но Лукашенко остана в очите на националистически настроените съграждани като „совок“ /прозвище за хора, останоли със „съветската“ менталност –б.п./ и „руско протеже“. Тази празнина се превърна в основа на белоруския „Майдан“.

Ясно е, че Лукашенко за известен период от време имаше основания да скрива своето концептуално „пребоядисване“. За да не се разстройват спонсорите в Москва. Но бяха планирани няколко враждебни изявления и действия срещу Русия, които да убедят изградената „мрежа“ от националисти, че президентът е „свой“. Това не се случи.

Очевидно това е било намерението на онези, които са извършили беларусизацията. Кои са, е трудно да се каже. Че не е Русия е повече от понятно. Че е Западът -твърде съмнително. Те Белорусияи на картата няма да я намерят, а какво остава да познават така дълбоко психологията на жителите му.

Който и да е бил, ако са измамили Лукашенко, са го направили с някаква цел. Очевидно е, че не е за да го оставят на власт. Осъзнавайки обаче силата и компетентността на този субект, можем да заключим, че Лукашенко е обречен.

Превод: ЕС