/ПогледТВ/ „От 25 години върви световен процес на деидеологизация на политиката. Това е свързано с много други процеси, както и с цялостната деинтелектуализация на модерните общества. Това, което е характерно за развития свят, не е за характерно за периферни като българското общество. Тук има провинциална инерция. Въпреки че има външни подобия, случващото се тук не е същото като случващото се в развитите западни общества. Там това е късен капитализъм – постмодерност, което е изключително сериозно идеологическо и политическо движение, започнало след 1967 година. То имаше за цел да снеме идеологията като особен дискурс на обществено-политическите взаимоотношения. Някъде около 1974 година бе написан доклад до Трилатералната комисия, който се нарича: „Опасност от демокрацията“. В него е написано, че прекалено много средната класа си е повярвала, че наистина има демокрация и иска да участва при вземането на важните решения, както и че трябва да се направи всичко необходимо, че големи маси от хора да бъдат извадени от реалната политика.“

Това заяви в Поглед ТВ проф Иво Христов, бивш депутат от БСП, в отговор на въпрос, дали сме в криза на лидерството, или на идейната идентичност в световен мащаб – малки лидери или нищожни идеи.

По думите му, за реализиране на тези цели е имало спуснати различни проекти със сериозен успех. „Първият имаше обективни корени, че модерната демокрация след Втората Световна война в Златния милиард – ядрото на Западния капитализъм, се базираше на така наречената средна класа. След войната беше „открито“, че големият и масов потребителски пазар ражда и големите печалби. За първи път капитализмът имаше интерес да инвестира в масовия потребител. Това създаде едно същество на средния потребител – страхливо, манипулируемо, зависимо и консумативно. В средносрочен план това даде големи възможности за стабилизация на режимите в Западна Европа и Северна Америка, но от друга, в дългосрочна перспектива лиши капитализма от живеца му да се развива. Това развитие спря , заради една оформена тъповата маса, която няма нужда от промени. Противоречието между бургерството, като манталитет, консерватизъм и потребителски нагласи е от една страна, а от друга – социално–икономическата система, която трябва да се развива. Първото блокираше второто. Поради тази причина някъде в средата на 70-е години навлезе един нов елит на корпоратократия, която си постави три основни цели – първо – ликвидиране на масовия пазар, второ, ликвидиране на политико-икономическия опонент в лицето на социалистическия блок и трето, налагане на доминитет чрез финансовия капитал. С ликвидирането на социалистическия лагер, системните проблеми на късния капитализъм бяха отложени с 30 години. Със съсипването на Съветския съюз и Източноевропейския блок, те си купиха време. Но това не беше решение на проблема, а отлагане. Ние днес пребиваваме в тази точка на обостреност. Във втората половина на 90-е години и началото на 2000 – г. и в Западна Европа, но и в САЩ, бяха изтласкани на преден план повърхностни хора като политически лидери. Лявото и дясното станаха етикети. Делението стана етикет, а лидерите играеха като пионки на световния глобален капитал. Такъв беше Обама, редица европейски лидери, смешни европейски лидери, Меркел и др. Семпли хора“, допълни проф. Иво Христов.

Попитан, след като възниква социализма, той стъпва на християнските добродетели, а капитализмът е негов антипод, то следва ли упадък на политическата система, след като човекът е станал пълен нихилист и не вярва в религии, идеали и идеологизации, проф. Христов отговори: „Великият руски философ Бердяев прави анализ на социализма и марксизма в частност. По думите му, отвъд драпериите, продукт на ранното индустриално общество, Маркс не измисля нищо ново на базово ниво. Идеята за прогреса на обществото е Библейска. Стрелата на времето – Средновековието – времето между раждането на Христос и идването на Спасителя – средното време – средно-вековие. Вие чакате есхатология, чакаща базовото противоречие на света. В християнството и юдаизма се изразява в идването на месията – Бога – хилядолетното царство. В случая се замества с идването на комунизма. Богоизбраният народ в еврейската есхатология се замества с избраната класа – пролетариата. Каквото и да се случи, той е исторически прав, защото е персонификация на обективна сила, която движи към обективния край на историята – разпадането на класовите противоречия и установяването на Царството Божие – под формата на безкласово комунистическо общество.

Бердяев е хванал най-тънката сърцевина на марксизма, като светска религия. Къде е големият проблем на лявото? То възниква като идеологическа форма на ранния и после на развития индустриален капитализъм. То е идеологическо говорене на базовите интереси на пролетариата. Класическият пролетариат се стопява, маргинализира и изчезва, или се трансформира в развития свят. Най-голямата драма още през 60-е години е, че лявото няма своя социална база. Старата се е размила, а новата не припознава класическото ляво като изразител на интересите си. Тогава се намесват неотроцкистите – Парижката пролет, движението в САЩ и пр., те се изразяват в това, че на лявото биват извадени борбените му зъби. Приключва класовият проблем като носител на идеологическото ляво. Тогава то бива изразител на маргинализирани социални групи. От класово, то става изразител на проблемите на сексуални, расови малцинства и др. На лявото бива извадено жилото. Големият американски социолог Емануел Орнстeйн казва – капитализмът е единствената социална система, която впряга за собственото си развитие своите опоненти.“

Защо след срива на неолиберализма няма възход на лявото? Ще се роди ли ново политическо движение? Свидетели ли сме на сриването на националните държави и нациите от световния елит, за да може да господства над една биологична човешка маса? Каква беше идеята на Клаус Шваб с минималния базов доход? Счупват ли се паралелите и осите на световното влияние? Отговорите на тези и други въпроси вижте в интервюто на Валентин Кардамски с проф. Иво Христов в Поглед ТВ:/ВИДЕО/