Специалистите твърдят, че стресовите ситуации, които не продължават дълго, предизвикват у нас реакция „бори се или се спасявай с бягство”.
Това е останало като наследство от първобитните хора, сражавали се с хищници. Такава реакция носи полза на хората, защото повишава защитните бариери на организма.
Кратковременното напрежение при явяване на изпит например може да укрепи имунната система на човека.
Група датски учени открили, че жените, изпитващи ежедневен стрес, по-рядко боледуват от рак на млечната жлеза. В продължение на 18 г. изследователите наблюдавали 6689 жителки на Копенхаген.
Оказало се, че при жените, които прекарвали времето си при ниско ниво на стрес, заболяването е с 8% по-често. Учените смятат, че за всичко са виновни хормоните: при хроничен стрес се снижава нивото на естрогена, помагащ за развитието на женски онкологични заболявания.
И това не е всичко. Независимо от влошеното екологично състояние на планетата и другите напасти на цивилизацията, средната продължителност на живота по света се увеличава.
Според статистиката най-много дълголетници има сред хората с тежка съдба, пълна с негативни емоции и лишения. Психолозите предполагат, че постоянно преживяваните стресови състояния закаляват хората, заставят ги да бъдат в тонус, защото това е необходимо условие за преживяване.
Колкото по-неспокоен е животът ни, толкова по-успешно се противопоставяме на трудностите, защото организмът ни включва механизма за адаптация към околната среда.
Ако стресът е насочен към съзидание, неговото влияние е положително. Хората, които се занимават с любимата си работа и получават удовлетворение от резултатите, дори да са добити с тежък труд, по-малко боледуват и остават в добра физическа форма.
Всъщност хората практически не забелязват стреса, защото за много от нас той е станал начин на живот. Затова е излишно да се опитваме да го избегнем. По-добре е да се научим да живеем с него и да извличаме полза от стресовата ситуация. Така ще помогнем и на здравето си.