/Поглед.инфо/ Когато видях статията на Ана Пиринска "Ние сме БСП", публикувана в ДУМА, а след това и в "Поглед.инфо", си казах "Даа, крайно време беше такъв текст да се появи". Не ме разбирайте погрешно - с много от изразеното в текста аз изобщо не съм съгласен, но го разглеждам като част от връщането на идейната дискусия в БСП, като отдавна отлаганата необходимост българската левица да почне да дискутира своето политическо и идейно бъдеще. В този смисъл само мога да поздравя авторката, че смело е изразила своите идеи, несъгласия и критики. Смятам, че точно към това се стреми документът "Визия за България" - той не предлага окончателни решения и политически аксиоми. Той търси дискусия за бъдещето на страната, защото по едно нещо у нас има пълен консенсус - държавата се намира в задънена улица, "стабилността" унищожава почти всеки смисъл за съществуване тук, а "геополитическите успехи" са дъвка за медийна употреба, които не носят реална полза на нито един български гражданин, освен на шепа придворни журналисти, които изпадат в придихания и оргазъм само при споменаване на името на Бойко Борисов. По това, мисля си, се разбрахме. Нека да видим къде обаче според мен авторката не е права и искам пак да подчертая - това е дискусия на колене, безкрайно уважавам хората, които заявяват позиция. Те ще спасят света.

Леко спорен е подходът да се прави статистически анализ на използваните думи във "Визия за България". И веднага давам пример - думата "морал/морално" не била спомената нито веднъж. Думата "щастие" също. Според мен, тук има известно неразбиране на идеята за документа. "Визия за България" не е идеологическа платформа, нито пък си е поставяла такива задачи. Идеята в нея е идеологическите постановки да бъдат преведени в езика на конкретните управленски решения, които бъдещо управление да реализира. В този смисъл аз щях да бъда настроен много скептично и съмнително, ако бях срещнал някъде думата морал. Как точно да я използваме в такъв документ? "Ще управляваме морално?" Инфлацията на политическия език най-остро е ударила точно тази дума. Идеята беше "Визия за България" да не се занимава с високопарна патетика, а търси конкретни решения на проблемите. В този смисъл използването на "морал" е излишно. Според мен, морална е всяка партия, която представя предварително своята програма и след това яростно и последователно се опитва да я реализира. Тук няма смисъл от тежки декларации и биене в гърдите. Трябва действие. Всичко останало е прах по вятъра. В този смисъл самото изкарване на управленски проект за трансформация на държавата е част от реморализацията на БСП. Така избирателите, симпатизантите, а дори и противниците получават възможност да проверяват на всяка една крачка дали левицата е последователна и не се ли забърква в поредното блато от компромиси.

Приемам забележката за отсъствието на думата "капитализъм". Диагнозите трябва да бъдат поставяни ясно и точно. Думата социализъм също отсъства. Но "Визия за България" не е окончателен текст - идеята е той да породи дискусия, остро несъгласие дори, а аз съм готов да чуя даже и яростното му отхвърляне. По-добре кипящи страсти, отколкото противно и хладно безразличие. Тоест оптимистично смея да предположа, че именно текстове като "Ние сме БСП" могат да дадат различна посока, нов поглед, да обогатят с идеи, а дори и с думи "Визията".

И така стигаме до външнополитическата част, където ще имаме най-сериозни спорове, а у нас те се водят без никой да чува отсрещната страна. Това е стара травма на българската публичност. Ще трябва да я приемем такава, каквото е.

В текста на Пиринска срещаме следното изречение: "Пропагандирането на крайно националистически и изолационистични политики, каквито прилагат Орбан, Фицо, Тръмп и др., очевидно въобще не смущава и близки до лявото - каквото и да означава това - професори, политолози и журналисти". Приемам посоката на нейните разсъждения, но ми е трудно да разбера защо е забъркала този коктейл от имена и най-вече защо приравнява Фицо с Орбан и Тръмп. Най-малкото, защото Орбан и Фицо трудно ще ги запишем в един и същи интернационал, защото двамата дълго време не се понасяха, публично се нападаха, а дори и сега май просто се търпят, но по необходимост. Авторката може да не приема неговата политика, но няма как да избягаме от един прост факт - Фицо е социалист. Той може да е черната овца на ПЕС, но партията му е част от европейското ляво пространство и простото му заклеймяване и наритване по този начин всъщност доста олеква. 

Тук стигаме до централната тема - коварният Орбан, проклетата Вишеградска четворка, тези демонични политически създания, които тревожат мислите на правоверния европейски интелектуалец и всяват смут в демократичните му инстинкти. Ще си позволя да поспоря с Пиринска - Орбан не е изолационист. Фактът, че не иска бежанци не го прави изолационист, защото той не е тръгнал да напуска ЕС с гръм и трясък. Орбан иска друг ЕС и неговата визия за Съюза малко плаши. Проблемът обаче е различен - че дори плашещата визия на Орбан за ЕС е за предпочитане пред настоящото положение на нещата, затворено между ишиаса на Юнкер и безвремието на европарламентарното нищоправене. И когато Орбан се дава за пример у нас, той рядко ни служи като модел на вътрешна политика или идеологически блясък. Той се дава за пример като човек, който не се страхува да предложи различна визия за бъдещето на Европа. Не оценяваме проекта му, оценяваме смелостта. Искам и българската левица да е достатъчно смела, за да може да не влиза в капаните на консерваторите и да не смята, че единствено солидарният стълб ще измъкне Съюза от кризата. ЕС се нуждае от цялостна трансформация и всеки лидер, ляв или десен, трябва да го знае. Битката започва именно оттук. Не приемам левица, която си мисли, че със смяната на две гайки колата може да тръгне отново.  Заради това смятам, че е добре, че БСП търси отговор. Дали той ще ми хареса докрай предстои да разбера.

И ще защитя своята теза леко коварно. Какво мисли Корбин за ЕС, например? Доволен ли е той от Евросъюза в този му вид. Една от основните атаки срещу лидера на лейбъристите от вътрешнопартийна му опозиция беше именно, че Корбин не е бил за оставането на Великобритания в ЕС и това му е личало, тоест не е бил достатъчно активен в кампанията "remain". Аз мога да го разбера - настоящето на ЕС е безрадостно и леко смешно. ЕС няколко пъти подред доказа, че е на страната на големите банки, а не на обикновените хора. Че е съюз, който в момента е узурпиран от корпоративни интереси и се движи в някаква посока, избрана от костюмари за костюмари. Всеки опит политиката на ЕС да бъде подложена на реално допитване до хората се проваляше с гръм и трясък. Знаците за кризата на доверие се трупаха един след друг, но проблемът на левицата е, че тя също остана сляпа за процеса. И днес виждаме какво се случва - традиционната социалдемокрация е в будна кома, има възход на популистки партии (това е невярно и идеологическо определение, но дотам са кастрирали езика, че просто няма какво друго да използваме), а консерваторите разчитат Меркел да има енергия да изкара поне още една-две години.

И тук вече докосваме проблема. Левицата в нейния традиционен вид си въобрази, че големите й битки от миналото вече не са важни. Че тя е културен проект (използвам израз на Адам Михник) и заради това трябва да се взира в идентичностите, а не в социалните недоволства. Ето как се получава един абсолютен абсурд - десният Орбан да бъде припознаван и от леви хора, защото го виждат, че отстоява национални политики. На този терен от големите играчи във властта играе само той. И левицата няма да преболедува това само със заклинания и скрито съскане. Тук трябва енергия и връщане към реалните идеи. Между другото - точно това е рецептата "Корбин". В програмата на лейбъристите за изборите през 2017 година те много малко си играят с идеологически дъвки, а са описали поредица от конкретни социални идеи, които да възстановят усещането за справедливост в разяденото от консервативни плъхове общество. С което не казвам, че БСП и Корбин са едно и също. Но БСП е налучкала част от рецептата. Мое мнение. Не се опитвам да го натикам в гърлото на никого.

Но аз принципно не споделям изобщо идеята, че ние трябва наготово да взимаме чужди модели и да се движим по тях. Навлизаме в епоха, в която всяка отделна левица има огромни национални проблеми за решаване и взирането в чужди мисли може да е пагубно. Май отново се връщаме в началото на прехода, когато пред БСП имаше два пътя - да се превърне в модерна лява партия по собствен модел, както казваше Лилов или се модернизира по социалдемократически образец, както искаше Луканов. Пътят на Лилов търсеше собствено обновление, пътят на Луканов беше заемка. В крайна сметка БСП избра второто и голяма част от политическите й проблеми днес се дължат на този избор. Убеден съм и в друго - рецептата на Корбин няма да проработи у нас. Не, защото не е вярна, а защото е рецепта за Великобритания. Ние ще трябва да тръгваме по трудния път - сами да търсим изход от блатото, да се сблъскваме с нашите собствени проблеми и да ги решаваме максимално идейно. Единственото важно е БСП да не губи лява идентичност, но за това си струва да се напише отделен текст. И пак ще повторя - "Визия за България" е предложение, а не канон.

И най-накрая - абсолютно съгласен съм с окончателния извод на Пиринска. Битката на левицата днес е срещу навдигащия се фашизъм и олигархичната спойка между политика и организирана престъпност. Но е много важно да знаем в името на какво я водим? Водим я в името на социалната справедливост, на по-високите доходи, в името на тези, които бяха ударени и забравени и натикани на социалното дъно да се маргинализират и фашизират, защото не виждат никакъв друг изход от отчаянието. Ако левицата се откаже от своята социална идентичност и двубои, тя наистина се превръща просто в култура. Красива, превъзходна и ослепителна, но без да заплашва тези, срещу които наистина се бори. И това трябва да променим. А аз знам, че можем да го направим. По наш си български модел. 

Защото ние сме Българската социалистическа партия.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели