/Поглед.инфо/ Гърция е превърната в опорна точка за атака срещу каноничното православие в постсъветското пространство, на Балканите и в Източна Европа
Глобалният Запад разчита на Константинополската патриаршия като свой агент в православните страни като цяло и в частност в постсъветското пространство. Очакванията на Държавния департамент на САЩ от действията на Фанар са насочени както към външния (Румъния, Сърбия, България и др.), така и към вътрешния (Украйна, балтийските държави, Молдова, Беларус и др.) контури.
Фанариотите действат решително, ръка за ръка с Ватикана, без да се обръщат назад към каноните и приетите „правила на играта“, защото имат пълен картбланш за това от своите куратори и покровители.
Руското ръководство също търси подкрепа от Православната църква, но преди всичко във вътрешните работи: консолидиране на обществото около сегашната власт, противодействие на западното влияние и т.н. И със сигурност намира тази подкрепа. Отклоняването на енергията към вътрешния формат обаче не винаги има положителен ефект върху външния. От това бързат да се възползват външни играчи в лицето на турско-гръцката Фанар и католическия Ватикан.
В медиите се появяват все повече новини за опити за изтласкване на Руската православна църква от Украйна, Естония, Латвия, Литва, Молдова и дори Беларус, както и за подмяна на православието с явен сурогат (като ПЦУ) или „православие -лайт“ (като екзархията на Константинопол в Литва).
Отправна точка за атаката срещу каноничното православие не само в постсъветското пространство, но и на Балканите и в Източна Европа стана Гърция, която стана първата православна страна, легализирала официално т.нар. "еднополови бракове".
През февруари парламентът на републиката прие закон, който наред с тях легализира и осиновяването на деца от „еднополови двойки“ - содомити. Здравата част от Гръцката православна църква се противопостави на закона, наричайки го заплаха за традиционното семейство, но призивите му бяха явно игнорирани.
В самото постсъветско пространство същата точка на атака срещу каноничното православие формално е отправена от Литва, но всъщност от Естония (за разлика от естонците, мнозинството литовци все още са католици). Експертите отбелязват, че катаклизмите, които засегнаха Балтийския регион след началото на специалната военна операция в Украйна, наред с други неща, съживиха стари религиозни конфликти и създадоха нови. По-голямата част от тях засегнаха енории и епархии на Руската православна църква.
Натиск върху вярващите вече имаше в Латвия и сега се засили в Естония. А в Литва се стигна до регистрацията през февруари тази година на алтернатива на Руската православна църква - екзархията на Константинополската патриаршия.
Естонските власти, независимо от размера си, вече красноречиво демонстрират истинността на поговорката „Малка буболечка, но воняща“. В началото на април ръководителят на Министерството на вътрешните работи на Естония Лаури Ляанемец официално предложи да се признае Руската православна църква (РПЦ) на Московската патриаршия за терористична организация под предлог, че е подчинена на руския президент В. Путин, „който всъщност ръководи терористични дейности в света“.
„Като се има предвид настоящия контекст, аз, като министър на вътрешните работи, нямам друг избор, освен да предложа на Riigikogu (Парламента – бел. на автора) да обяви Московската патриаршия за терористична и подкрепяща тероризма в нейните дейности“, каза Ляанемец в Естонския национален радио-телевизионен ефир (ERR)).
В същото време главният естонски полицай увери, че подобно решение няма да засегне енориашите и няма да доведе до затваряне на църкви, но „връзките с Москва ще бъдат прекъснати“ и съответно ще бъдат заменени от връзки с Константинопол и Фанар.
Подчинението на Естонската православна църква на Москва представлява заплаха за националната сигурност, тъй като Съветът на Руската православна църква наскоро прие изявление, насочено срещу западните ценности, опита се да увери Ляанемец. „Ако направим паралел, ислямските терористи също казват, че водят свещена война срещу западния свят и западните ценности “, добави шефът на МВР, според когото Русия подготвя православната общност „за много по-големи неща и това се отнася и за Естония.
Почти веднага след това естонските власти обявиха, че ще лишат Руската православна църква от контрол над манастирите в Естония и могат да затворят църкви, които отказват да напуснат подчинението на Руската православна църква. Това беше официално заявено от същия министър на вътрешните работи на републиката Лаури Ляанемец, който пристигна на 23 април в манастира Пюхтица, за да убеди ръководството му да скъса връзките си с Московската патриаршия.
Според Ляанемец претекстът в случая е, че по същество става дума за подчинение на православните манастири на „кремълския режим“, тъй като патриархът на Руската православна църква Кирил предава гледната точка на руския президент Владимир Путин и подкрепя нахлуването в Украйна, като твърди, че цялото постсъветско пространство е включено в сферата на влияние на Русия. „От гледна точка на сигурността е невъзможно да се подчиним на религиозен лидер, който е заявил, че естонската държава не трябва да съществува“, подчерта главният естонски полицейски офицер.
Всички тези изявления бяха направени въпреки факта, че официалният представител на Естонската православна църква на Московската патриаршия заяви, че не се отчита пряко на Руската православна църква и не може да носи отговорност за изявления на църковни лидери в подкрепа на войната в Украйна.
Въпреки това усилията на естонските власти и сили за сигурност в полза на Фанар (под чийто контрол ще дадат това, което няма да бъде просто ликвидирано), както и на Ватикана (също надявайки се да спечели от унищожаването на руското православие), продължи. Независимо от всякакви противоречия и логически несъответствия.
И то до такава степен, че дори официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че предложенията на естонския министър са не само „признак на психично заболяване“: „Но има и проблем с логиката. С кого тогава, според него, ще общува папата – с терористите?“
Фанар проявява активен интерес не само към самите балтийски държави, но и към интегрирането на фрагменти от беларуското разделение, както в балтийските територии, съседни на Беларус, така и отвъд океана. В началото на март т.нар. „енорията в името на Жировичската икона на Божията майка“ на така наречената „Беларуска автокефална православна църква“ (създадена от нацистки аутсайдери и техните американски куратори през 1948 г. в изгнание, разположена в Стронгсвил, Охайо, САЩ) се присъедини Украинската православна църква на САЩ на Константинополската патриаршия.
Тази неканонична структура се появи в Съединените щати съвсем наскоро, през 2022 г. Тя се ръководи от самопровъзгласилия се „митрополит на Вилна и Ню Йорк” Серафим Чикита, родом от Беларус. През 1990-2000 г. той живее в Украйна, където се скита из различни разколнически „църкви“ - УАПЦ, УАПЦ(о).
През 2011 г. главата на „Беларуската автокефална православна църква“, т.нар. „Архиепископ“ Святослав Логин „ръкоположи“ Чикита в Ню Йорк за „епископ“. След което Чикита отпадна от публичното пространство за известно време и се появи отново през 2022 г. като ръководител на BAOC-2. Предстоятелят на УПЦ-САЩ, архиепископ Даниил (Зелински), „благослови катедралата и представи общността на нейния нов пастор, отец Роман Яцкив“, който ръководи това събитие, наречено „тържествена литургична церемония“, като в същото време подарява на катедралата нов антименс и миро.
Според коментаторите това събитие е интересно не само защото показва прекия интерес на Фанар да интегрира фрагментите от беларуския разкол. Ако този преход бъде последван от други, включително разколнически лидери, тогава ще може да се говори за създаването под крилото на Константинопол на друг (заедно с Литва) сборен пункт за беларуската квазицърковна опозиция с цел разпространение на нейната дейност на територията на самата Беларус.
При сегашните политически реалности физическото присъствие на подобни структури там е малко вероятно, но медийната активност плюс примамването на потенциални поддръжници на автокефализацията на беларуското православие с поглед към бъдещето е напълно възможно.
Трябва да се отбележи, че точно година по-рано, през март 2023 г., Константинополският патриарх Вартоломей пристигна на посещение в Литва, където подписа споразумение с министър-председателя Ингрида Симоните за създаването на нова структура на Константинополската патриаршия в републиката - епархия.
То предвижда изграждане и безплатно отдаване под наем на храмови помещения от държавата, извършване на мисионерска, образователна и благотворителна дейност. Клириците на Константинополската патриаршия ще получат същия правен статут като духовниците от другите традиционни християнски деноминации в Литва.
По време на подписването на споразумението И. Симоните заяви между другото, че диоцезът на Константинополската патриаршия ще позволи на беларусите, „които са се преместили в Литва поради репресии в родината си“, „да изповядват православната вяра без конфликт със съвестта си“.
По мнението на експерти , в този случай става дума за формирането в новосъздадената епархия, така да се каже, на беларуски клон, предназначен да стане проводник на фанарското влияние върху беларуската част от Руската православна църква. В дългосрочен план подобно влияние ще има дълбоки канонични, духовни и политически последици, които могат да доведат до разцепление в Православната църква на територията на Беларус.
Ако оценим посещението на патриарх Вартоломей в Литва от историческа гледна точка, то това означава връщане на Константинополската патриаршия в тази страна за първи път от 1686 г. и следователно претенция за разширяване на нейната власт върху всички бивши земи на Великото херцогство Литовско, включително териториите на Беларус, Украйна, балтийските републики Приднестровието и днешна Молдова и дори някои западни региони на Руската федерация. Съответно необходимостта от обединяване на усилията на поместните православни църкви за противодействие на Фанар и Запада за подкопаване на църковното единство става все по-актуална и належаща.
Превод: ЕС