/Поглед.инфо/ Интервю на Мария Калоянова с д-р Бойко Маринков за корупционния скандал в Турция
М.К.: Д-р Маринков, Турция от месец е разклатена от корупционен скандал. Какви според Вас са размерите му?
Бойко Маринков: Турция е разтърсена от политически скандал, който прерасна в последната седмица в политическа криза. Неговото начало е 17 декември 2013 г. и моята оценка е, че в последните 10 години, т.е. от началото на управлението на Партията на справедливостта и развитието, няма скандал с подобен дългосрочен и разрушителен потенциал.
Дълбочината на политическата криза е невероятна и тя предхожда три избора – местни избори през март 2014 г., президентски през август 2014 г. и евентуалните парламентарни редовни избори, които могат да бъдат и извънредни, между впрочем, както част от анализаторите на Турция прогнозират. След 17 декември всички, които имат отношение към политическите процеси в Турция, предложиха свои варианти и анализи. Признавам, че между тях бях и аз. Признавам, че това, което се случва, надхвърли много неща, които съм мислел, че е възможно да се случат.
Очевидно е, че т.нар. изключителна подкрепа за Партията на справедливостта и развитието на министър-председателя Ердоган през 2011- 2013 г., претърпя два много тежки удара - единият беше протестното движение „Гази парк” или проектът „Таксим” и вторият беше ударът с разкритията от 17 декември 2013 година. След разкритията на лидера на опозицията Кемал Калъчдароглу вече е ясно на всички, че както президентът на Републиката, така и министър-председателят и министърът на външните работи имаха информация от службите за сигурност, от Националната разузнавателна организация (МИТ) за разработката от 18 април, която документираше прехвърлянето на капитали, на злато, на сделки между иранския бизнесмен с азербайджански произход Зорап и синовете на министрите на Турция. За всичко това турското ръководство беше информирано още от началото на 2013 година.
М.К.: Разследването по случая е започнало през 2011 година. Защо скандалът избухва точно сега?
Бойко Маринков: Има една версия, която доминира в цялата турска преса – версията за тежкия скандал или разделение, което е налице в последните шест месеца между движението на Фетхуллах Гюлен и силите на министър-председателя Реджеп Ердоган.
Аз считам, че на този етап това разделение по-скоро е медийно. Няма реални доказателства, че Фетхуллах Гюлен има такова огромно влияние върху определени кадрови решения в сферата на сигурността, правосъдието, полицията, нито противоречията между него и Ердоган са толкова дълбоки и непримирими.
Нещо повече - аз считам, че помирителното писмо, което Фетхуллах Гюлен изпрати преди три дни и в което подчертаваше желанието за компромиси, декларира че движението няма политически амбиции, че никога не е имало такива. Помирителното писмо, за което медиите дадоха информация преди няколко дни, показва, че както Фетхуллах Гюлен, така и Ердоган разбират опасността от разцепление и една задълбочаваща се политическа криза.
Всъщност Партията на справедливостта и развитието е един конгломерат от отделни групи избиратели. Ако една от тях тръгне в обратна посока и настъпи разцепление в електоралния блок, който представлява Партията на справедливостта и развитието, на местните избори партията ще има доста проблеми, особено в определени части и региони на Турция. Неслучайно Ердоган съсредоточи усилията си в Тракия, в района на Средиземноморието, в Черноморския район – т.е. в местата, където Народно-републиканската партия има сериозно влияние – избрани кметове и влияния в общинските съвети.
Има един трети фактор – това е поведението на военната интелигенция и на армията, на офицерството. След униженията, които претърпяха военната интелигенция и армейските кръгове с процеса „Ергенекон”, където бяха осъдени на различни срокове, включително и на доживотен затвор, армейски офицери и генерали. Аз подчертах в едно свое изявление, че никога не съм си представял, че бившият началник на Генералния щаб армейския генерал Илкер Башбук ще бъде с доживотна присъда. Унижението, на което е подложен офицерския корпус, а това е 70-хиляден корпус със сериозен морален авторитет и влияние сред турската интелигенция и гражданско общество, в момента е обект да бъде неутрализиран с едно решение, с което се предлага да бъдат преразгледани присъдите по процеса „Ергенекон”.
М.К.: Какво влияние има Фетхуллах Гюлен в обществено-политическия живот на Турция?
Бойко Маринков: Фетхуллах Гюлен има сериозно влияние върху значителна част от турското общество. За съжаление, в България ислямът се приема като единна, монолитна религия. Всъщност тя има доста различни тълкуватели, има учители, има хора, които изповядват едни или други тълкувания в исляма. Ислямът не представлява само това, което виждаме като самоубийци-джихадисти или „Ал Кайда”. В това отношение Фетхуллах Гюлен има едно изключително сериозно влияние в сунитската общност в Турция. Второ, неговото влияние е и финансово. Той притежава една разгърната система от училища, фондации, където се обучават имами на ниско равнище - влиянието на този тип умерен ислям. Той изповядва исляма на примирението, исляма на добронамереността, не на светския, а на исляма, обърнат навътре към човека. В много отношения той е силно повлиян от определени източни религии. Той е високо културен духовник и с огромно книжовно творчество и влияние върху турското общество.
М.К.: Турският премиер Ердоган обяви, че би подкрепил преразглеждането на осъдените за военен преврат. Може ли да кажем, че в този ход Ердоган търси сближаване с армията, за да се предпази?
Бойко Маринков: В момента Реджеп Тайип Ердоган следва един интересен сценарий. Той се опитва да наложи на общественото мнение друга тема, извън корупционния скандал. Например, ще се преразглеждат присъдите на осъдените по процеса „Ергенекон”, после ще бъде анализирана съдбата на петима депутати от Кюрдската партия на мира и демокрацията, които излязоха от затвора и положиха депутатска клетва на 5 януари. След няколко дни очаквайте друга тема. Тоест в момента управляващите партии и специално министър-председателят се опитва да наложи на обществото и на медиите теми, които той предпочита да изведе в обществения дебат, т.е. да го извади от дебата „Корупция” и да го постави в други теми.
Това на този етап, според мен, той прави доста успешно. В никакъв случай не бива да подценяваме силата на структурата Партия на справедливостта и развитието, влиянието на самия Ердоган, който показа, поне на този етап, една изключителна политическа повратливост, едно желание за пресрещане на скандала. Той не се опита да избяга от скандала, той влезе в скандала в буквалния смисъл на думата. Потърси неща, които, разбира се, турските медии отказаха да приемат. Сред тях са, например, влиянието на чуждите служби, външна инсценировка. Турция отказа да ги приеме. Битката за влияние върху турския електорат ще продължава с усилени темпове, тъй като много са близки местните избори - датата е 30 март.
Целият проблем е и в това, че Народнорепубликанската партия – партията с лидер Кемал Калъчдароглу или т.нар. историческа партия на Кемал Ататюрк, не излъчва силни, мощни, бих казал, перспективни послания. Те са съсредоточени главно върху критиката на корупцията, върху критиката на самия Ердоган. Между другото, в Турция много рядко се критикува външната политика. През последните 2 години външната политика на министър Ахмет Давутоглу се критикува толкова често, колкото и социалната политика на правителството. Например, сериозни турски блогъри се подиграват с Давутоглу, твърдейки, че ако навремето е лансирал идеята на „нула проблеми” с всички съседи, в момента провежда политиката „10 проблема с всеки съсед”.
Блогърите, интелектуалците, университетските среди и свободните медии са силно антиправителствено настроени в момента. Един от блогърите в Турция, например, каза, че трябва да благодари на Партията на справедливостта и развитието, защото тя направила едно добро на Турция - развила чувството за хумор.
Появи се един феномен в Акхисар, един малък град в областта Маниса. Там имаше митинг на управляващата партия и една пенсионерка – Нурхан Гюл държеше в ръцете си, на балкона, една кутия от обувки, т.е. символ на корупцията. Полицията нахлу в апартамента на Нурхан Гюл, която беше отведена в полицейско управление и преседя там няколко часа.
Нестабилността характеризира в момента и икономическите показатели на Турция и неслучайно 1 евро вече е 3 турски лири, 1 долар вече е 2,20 турски лири. Инфлацията е 7% на годишна ставка, падат борсовите индекси, турският бизнес вече е сериозно разтревожен от това, което се случва. Излъчвайки политическа нестабилност, правителството на Реджеп Тайип Ердоган дава сигнали, че всички външни инвеститори оттук нататък трябва силно да се тревожат за развитието на турския бизнес.
М.К.: Ердоган подозира и намесата на САЩ в корупционния скандал и отправи заплаха за експулсиране на някои посланици. Има ли основания да смятаме, че зад тези събития се крият интересите на САЩ и защо?
Бойко Маринков: Не. Това беше една първоначална и доста крайна реакция на самия Ердоган. Тя не беше подкрепена от външния министър. Ахмет Давутоглу, който никога не е давал такива изявления и по никакъв повод.
Второ, всеки, който познава перипетиите, по които беше утвърден американският посланик в Турция, знае, че той беше утвърден с огромни проблеми. Мястото на американския посланик в Турция трябваше да заеме друг човек, а изслушванията в американския Сенат завършиха с доста проблеми за администрацията.
Аз мисля, че не САЩ в момента имат какъвто и да е повод, за да предизвикат вътрешно разцепление в управляващата Партия на справедливостта и развитието. Първо, поради характера на американската политика в Близкия Изток. Там е пълен хаос вече – това е ясно на всички. Имаме три взаимосвързани процеса, имаме нарастваща вълна на терор в Ирак, имаме неясна ситуация в Афганистан, имаме абсолютно непредсказуема гражданска война в Сирия.
При тази ситуация, да предизвикаш нов скандал и нов конфликт в съседна близкоизточна страна, е просто самоубийство и американските външнополитически експерти и ведомства не биха си го позволили. Така че няма такава намеса и те затова бяха много учудени, че ги вкараха в този скандал. Не отричам обаче индиректната подкрепа за дестабилизацията на правителството на Реджеп Тайип Ердоган на една друга близкоизточна страна, с която Турция се намира в сложни взаимоотношения вече 3 години.
М.К.: Реакцията на Ердоган правилна ли е от управленска гледна точка?
Бойко Маринков: Ердоган има една цел и тя е оцеляване. За него изборите на 30 март и съотношението на силите след тази дата са решаващи след датата 17 декември 2013 година. Той силно се надяваше, че ще успее, с помирителната комисия в турския Меджлис, да прехвърли допълнителни прерогативи на президентската институция и да осигури собствения си избор на тази позиция. Това по всяка вероятност няма да се случи. Следователно, оставаме в презумпцията на силна парламентарна република, нещо, което се съдържаше и в интервюто на сегашния президент Абдуллах Гюл. Очакванията на турското общество бяха да бъдат преразгледани парламентарните бариери, т.е. 10-процентната граница за влизане в Меджлиса. Има идеи тази граница да слезе на 7%, на 5%. Т.е. партиите, които получават 5% или 7%, да могат да влязат в турския парламент, тъй като в момента, при 10-процентната изборна бариера, влизат всъщност 3 партии, плюс кюрдската Партия на демокрацията и свободата, която влиза с независими 35 депутати.
Тази бариера, според някои турски изследователи, би следвало да падне на 7% или на 5%, за да бъде разширено представителството в турския парламент. В годините преди 17 декември 2013 имаше силно надценяване на влиянието на Реджеп Тайип Ердоган. Мнозина твърдяха, че Ердоган ще има политическо бъдеще в следващите 20 години. В момента се намира в обратната хипотеза - влиянието и потенциалите на Реджеп Тайип Ердоган са силно подценени. Аз мисля, че чувството за битка, за успех и за престиж у него е много силно. Промените в правителството на 25 декември 2013 г., когато Ердоган предложи нови 10 министри, показаха, че той не е загубил контрол върху партията, върху структурите на управлението и върху цялата администрация. Той демонстрира една силна политическа воля и неуязвима на този момент психика.
На два пъти, още по времето на протестите на „Гези парк”, той направи едно 4-дневно посещение в Магреба, в три северноафрикански страни. Той не отмени посещенията си, въпреки че срещу него вървяха вече хиляди.
Във връзка със скандала от 17 декември 2013 година Реджеп Тайип Ердоган не отмени посещението си в Пакистан, а в момента е на едноседмична официална визита в Япония и някои други азиатски страни. Той каза пред медиите: „Аз съм министър-председателят на Турция, имам своя график и никакви събития не могат да ме отклонят от изпълнението на задълженията ми”. Тоест той иска да каже, че е достатъчно силен и няма да се повлияе от това, което се случва на улицата. В това отношение той не бива да бъде подценяван.
