/Поглед.инфо/ Едни от най-видните участници в приватизацията, за които има най-много съмнения за корупционни практики, се вживяват като морални стожери

Интервю на Десислава Пътева с Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, доктор по конституционно право в Института за държавата и правото към БАН и университетски преподавател

Господин Цеков, необходимо ли е да бъдат направени промени в Конституцията, чрез които да бъде премахната давността за престъпления, извършени при приватизационни сделки в периода от 1992 до 2017 г., или има и други механизми, чрез които тези сделки могат да бъдат ревизирани?

Според мен на въпроса за ревизия на приватизацията, който несъмнено е важен и необходим, трябва да се гледа в две взаимно противоречащи си плоскости. Първата е морално-политическа. И тук това, което ще бъде полезно да се направи, а и е минималното, което държавата дължи на обществото като обяснение за гигантския приватизационен и концесионен грабеж, осъществен по време на прехода, е правителството да състави една „Черна книга на приватизацията и концесиите”. В нея могат да бъдат посочени конкретно, фактологично всички онези сделки, при които има съществено разминаване между състоянието, в което едно предприятие е било приватизирано или на определени ресурси, които са били концесионирани, както и каква е цената, която е платена. Трябва да е ясно как са изпълнени приватизационните и концесионните договори. Това ще даде една картина, която дори и да не може да бъде основание за някакви съществени правни санкции, най-малкото ще покаже кой кой е в обществото. И до ден-днешен едни от най-видните участници в приватизацията, за които има най-много съмнения за корупционни практики и за купуване на държавни активи на безценица, се вживяват като морални стожери, издатели, раздават „присъди” по телевизии и сайтове, а всъщност са едни от активните фактори и съучастници в гигантския корупционен преход и грабеж.

Второто, което може да се направи от гледище на правото, от юридическата страна на нещата, е да се търси обявяване на нищожност на незаконни сделки – там, където има данни за такива. Това е гражданско-правен път, там няма давност. Ако на базата на тази ревизия се констатира незаконност при сключването на сделките, то те могат да бъдат атакувани и обявени за нищожни. Що се отнася до същинската идея, която се лансира от управляващите – за конституционна поправка за отмяна на абсолютната наказателна давност, този въпрос е общодискусионен. Наистина, противоречи на основни правни принципи, и то в частта, в която се придава обратно действие, тоест отмяна на давността по казуси, които отдавна са приключили или не са разследвани в рамките на досегашния давностен срок.

В Европа – например в Германия, има разнообразие при уредбата на давността от гледище на срокове и от гледище на това за кои престъпления не съществува давност. Не става дума само престъпленията срещу мира и човечеството, както се предвижда и в международната уредба, а и на национално ниво според нуждите и обществените особености, но и за други тежки престъпления. Тежките умишлени убийства могат да бъдат регламентирани без давност. Но в случая това, което се предлага да се направи, е свързано с придаване на обратно действие на тези евентуална конституционна поправка. В областта на наказателното и наказателно-процесуалното право това е – меко казано – дискусионно, а на практика противоречи на установените разбирания за правова държава. Това поставя управляващите в една много сложна ситуация да обосноват, а след това да търсят аргументите за една подобна проява – не просто тук във вътрешен план или пред Конституционния съд, а въобще пред международната общност, пред всички инвеститори. Това е тежка дискусия, лишена от съществени аргументи.

Смятам, че те трябва да направят полезното, а именно тази „Черна книга на приватизацията”, както и да направят проверки за нищожност на конкретни сделки и заедно с това да се потърсят възможности Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да изнесе ясна информация за начина, по който са изпълнявани или не са изпълнявани приватизационните договори от целия този период – да се знае кой и при какви условия е придобил дадено предприятие, какви изисквания е имало за запазване на работни места, за инвестиции, за разширяване на производството, както и какво е състоянието му след това.

Как си обяснявате това, че предложението на ГЕРБ идва на фона на заканите от страна на БСП да внесат вот на недоверие към кабинета „Борисов – 3”? Още повече, че самият премиер не за пръв път заявява, че ще разследва „целия криминален преход на приватизация”. Такива намерения той имаше още през октомври миналата година, малко преди президентските избори, но не видяхме реални действия в тази посока.

Според мен това е една добра тактическа стъпка от страна на ГЕРБ за отнемане на дискусионен терен от опозицията. В последно време БСП, имайки своите основания, поставя корупцията като основен упрек към днешното управление, а заедно с това самата БСП има много тежко наследство по отношение на приватизацията. Да не забравяме, че масовата приватизация, чрез която бяха ограбени милиони българи, беше замислена, проведена и законодателно уредена именно от управлението на БСП. Освен това БСП не е партия „светец” в управлението, знаем всички скандали. Те нямат онази автентична легитимност, за да говорят за корупцията. ГЕРБ се възползва от това като сменя плоскостта на дебата и я обръща назад към прехода, за да се види ролята на всички фактори и партии, които говорят все едно нищо не се е случило. Така че това е съвсем легитимен, междупартиен двубой. Най-малкото чрез дискусията, която поражда ГЕРБ с подобни предложения за конституционна промяна, всъщност принуждава БСП да се позиционира като пазител на статуквото, докато ГЕРБ апелира за това, че е носител на промяната. ГЕРБ на практика обезсмисли вота на недоверие – не заради парламентарната аритметика, а защото при вот на недоверие обикновено опозицията се опитва да се представи като носител на промяната.

Допускате ли, че ГЕРБ предприемат тази стъпка и искат промените да бъдат гласувани до края на годината, за да се похвалят с това, че борят корупцията пред европейските лидери по време на българското европредседателство?

Не знам какви са конкретните мотиви за разполагане във времето на тези политически и законодателни инициативи, но във всички случаи това е една съвсем легитимна политическа линия, която управляващите следват. Тя може да бъде критикувана, може да бъде укорявана, но е напълно легитимна.

Каква е причината за пореден път да наблюдаваме разделение между позицията на лидера на БСП и тази на нейните съпартийци? Корнелия Нинова се обяви „за” падане на давността за престъпленията на приватизацията, докато нейните колеги заявиха, че са „против” предложението с мотива, че противоречи на принципа на правовата държава.

Решението, че БСП щяла да гласува „против”, а председателката им щяла да гласува „за”, е политически несериозно. Очевидно е, че БСП има принципна позиция срещу тези промени. Подобно шикалкавене не е от полза нито в индивидуален план за Корнелия Нинова, нито за партията, която в случая не гради ясен образ, ясна позиция, която да аргументира. Отново се люшка между непонятни за широката публика аргументи и интереси. Най-накрая, както се казва – от два стола се пада на земята.

Изглежда, че Иван Костов не изпитва никаква вина, дори заявява, че е горд с резултатите от приватизацията, макар да се счита, че по време на този процес са откраднати над 30 млрд. лв. Как гледате на неговото твърдение, че претъпната приватизация е „мит, насаден в българското общество”? 

Дали е така, или не е така трябва да каже обективна инстанция. Господин Иван Костов не е такава, защото той е инициаторът и министър-председателят, който е провеждал тази политика. Какво да очакваме от него? Да признае някакви щети? Разбира се, че той ще твърди, че всичко е бяло и ще търси данни, които да оправдават всичко това. Но една обективна проверка и една обективна инстанция би трябвало да покажат реалната картина без да се търсят някакви самооправдания или алиби за тази държавна политика. Общото впечатление на всеки български гражданин е, че приватизацията беше изключително несправедлива, че с приватизацията се извършиха огромни далавери. Много хора от обикновени, улични търговци за една нощ се превърнаха в мултимилионери, усвоявайки държавен ресурс на безценица.

Въпреки това обаче няма нито един осъден за престъпленията, извършени по време на приватизацията. На какво го отдавате? Възможно ли е причината да е свързана с това, че е имало прокурори, съдии, които са били близки до Костов?

Сигурно е сложна смесица от всичко това – влияние върху съдебната власт, добри адвокати... Впрочем един от въпросите при обсъждането на тези конституционни промени е, че немалко от основните фигури в търговското, в гражданското право – тези, които имат отношение към темата приватизация от юридическа гледна точка, нямат онази легитимност да говорят. Всички те са ангажирани с многомилионни интереси, участвали са като адвокати при всички приватизационни сделки и са получавали съответните хонорари за това. Така че аргументите трябва да се слушат наистина предпазливо, защото зад всичко това стоят огромни интереси, а не непременно желание да се извади наяве истината.

Иво Прокопиев, също като Иван Костов, твърди, че приватизацията е донесла много ползи на българите, че разковничето на успеха е в това как са управлявани предприятията след тези процеси, макар да пропуска факта, че два милиона българи са останали без препитание. Не е ли по-скоро изключение от правилото „позитивният” пример, който той дава с продажбата на „Каолин” на „Кварцверке” през 2013 г.? 

Отново казвам – хората, които са пряко заинтересовани, които са участници в този процес и за една нощ са се превърнали в мултимилионери чрез придобиване на държавен ресурс – често пъти на съмнителна цена, не са меродавно мнение в обсъждането на този процес. Те са заинтересовани, ще търсят всякакви аргументи – кога основателни, кога напълно измислени, за да оправдават собственото си битие и собствения си статус в обществото. Това е разбираемо, не ги упреквам, но винаги трябва да се гледа с определено подозрение, когато така активно, даже истерично, се брани цялостният приватизационен процес от преките участници в него.

Господин Прокопиев е обвиняем и подсъдим за деяния, които са оценявани за милиони. Той е в правото си да се защитава и да търси начин да облекчи своето положение и това е съвсем нормална, легитимна негова позиция. Но не мога да коментирам висящите дела на всеки, който се опитва чрез публичен натиск и чрез свои медии да упражнява натиск върху съда и правораздавателната система.

a-specto.bg


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели