/Поглед.инфо/ Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година. С документа се залагат прогнозни разчети за следващите три години.
Това, което най-много ще се гледа в прогнозите от страна на обикновения български гражданин, и което силно впечатлява, е предвиденото нарастване на доходите, в частност, на минималните работни заплати. Средносрочната бюджетна прогноза предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година.
Много или малко е това? И как стоим на фона на съседите, особено спрямо Румъния? Нека се спрем само за сравнение на някои от най-важните резултати в този „двубой“ за последното място в Европейския съюз.
Преди приемането на двете страни в ЕС, през 2005 г. Румъния и България са имали еднаква производителност на труда спрямо средноевропейската, равна на 36,2%; през 2016 г. Румъния достига 61.6%, а България – 45,4% спрямо средната европейска производителност1. Изоставането на България спрямо северната съседка е 16,2 пункт. Пита се в задачата, защо българският бизнес е чувствително по-неефективен от румънския? И дали еврофондовете в Румъния не са усвоени по-продуктивна, отколкото в нашата страна? Вероятно, да.
През същата изходна 2005 г. дългосрочната безработица в Румъния е била 4.0%, а в България – 6.0%; през 2016 г. тя е съответно 3.0% и 4.5%2. Очевидно, и по този показател Румъния се справя по-успешно. Нивото на безработица - средно за 3 години – на входа е било в Румъния 7.6%, а в България - 12.0%; през 2017 г. е било съответно 5.9% и 7.7%. С други думи, макар че безработицата в България намалява, съседката се справя отново по-успешно.
През 2005 г. минималната работна заплата в Румъния е била 78.70 евро, а в България - 76.69 евро (2 евро по-ниска от румънската), при това – при еднаква производителност на труда3! През 2018 г. минималното възнаграждение в Румъния е 407,30 евро, а в България – 260.80 евро. разликата в полза на северната съседка е 146,70 евро (над 300 лв.!) по-високо минимално възнаграждение! В това отношения Румъния е дръпнала мощно напред, гражданите й ще мигрират по-малко от нашите.
Обаче… Повече по дял на заетите с най-ниската заплата от Румъния остава зад нас – цели 44% от трудещите се получават националната минимална заплата в сравнение c 37% през 2017 година. През февруари тази година брутното средно месечно възнаграждение в Румъния е 887 eвpo, докато в България (последните данни на НСИ са за м. декември) тя е 561 евро4. Данъците на съседите са сходни5.
Индексът на Джини6 през 2017 г. за Румъния е бил 35.1, за България е бил 38.3 (2016 г.)7. Обратно казано, неравенството в България значително надхвърля това в Румъния.
Делът на трудоспособните граждани в риск от бедност (население на възраст от 18 до 59 години) през 2016 г. в Румъния е бил 18,3%, а в България – 11,5%8. Румъния може да е най-бързо развиващата се икономика в Европа, но също така е сред водещите членки по друг далеч не толкова положителен индикатор - дял на населението, живеещо в лишения. Въпреки че България остава най-зле в ЕС по отношение на БBΠ на глава от населението, Румъния се представя по-зле от нас по годишните данни за лишенията на населението.
Разходи за труд (Г) и заплати (D11) и несвързани със заплатите разходи (социални вноски на работодателите плюс данъци минус субсидии: D12 + D4-D59: през 2017 г. в ЕС (28) са били 26,8 евро, в Румъния - 6.3 евро и в България - 4.9 евро. Т.е. средното възнаграждение в ЕС е 5,5 пъти по-високо от това в България.
Summa summarum. По някои показатели Румъния убедително води, но това не означава че се е „откъснала“ далече напред. Българският лъв обаче определено има какво да наваксва.
____________________
1 http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=1&pcode=tesem160&language=en
2 http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&pcode=tipslm70&language=en
3 http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&pcode=tps00155&language=en
4 http://www.nsi.bg/bg/content/3928/национално-ниво
5 https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_tax_rates#cite_ref-fita_37-7
6 Индексът Джини измерва степента на неравенство при разпределението на семейните доходи в дадена държава. Например, скандинавските държави са с индекс 25; държавите на юг от Сахара са с индекс от 50. Ако доходите са разпределени с перфектно равенство, индексът ще бъде нула; ако доходите бяха разпределени с перфектно неравенство, индексът ще бъде 100.
7 http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=ilc_di12
8 http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=ilc_iw03&lang=en
9 Labour Costs (D) cover Wages and Salaries (D11) and non-wage costs (Employers’ social contributions plus taxes less subsidies: D12+D4-D5). http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&plugin=1&language=en&pcode=tps00173
