/Поглед.инфо/ Миналата седмица се навършиха 108 г. от рождението на Никола Вапцаров. Обвинен в държавна измяна, той - един от най-големите поети на България, е осъден по Закона за защита на държавата и разстрелян още същия ден. Негови съвременници твърдят по-късно, че цар Борис ІІІ лично е посочвал кой от арестуваните да бъде екзекутиран. До днес се спори яростно дали Елисавета Багряна и художникът Константин Щъркелов са го предали по време на фаталното дело 585/1942 ("Щъркелов е подмазвач и страхливец, Багряна само е отбила номера"). Авторите на такива думи забравят, че Вапцаров сам призовава петима свидетели, които вярва, че ще са му от полза. Трима се "скатават" (бившият министър-председател Никола Мушанов, депутатът Таско Стоилков, писателят Владимир Полянов). Явяват се само двама - Багряна и Щъркелов. Защо? Ако са се уплашили или са искали да навредят на Вапцаров, биха постъпили като останалите трима... Днес ви предлагаме части от документи, които дават ако не отговори, то поне храна за размисъл. 
Животът на един от големите български майстори, "царят на акварела" Константин Щъркелов (1889-1961), е пълен с превратности. Живее в Русия, завършва Рисувалното училище в София, пътува и рисува из Европа и Балканите, Египет и Палестина, любим художник на цар Фердинанд, а след това и на сина му цар Борис ІІІ, участва във войните като военен художник. Негови приятели и другари през годините са големи български творци като Гео Милев, Христо Ясенов, Антон Страшимиров, Чудомир, Светослав Минков, Дечко Узунов и др.
Щъркелов е дългогодишен приятел на семейство Вапцарови. През 1935 г. Никола Вапцаров пише възторжено есе за творбите му. След 9 септември 1944 г. художникът е набеден като "предател" на Вапцаров и е арестуван за пет месеца. Неговата невинност обаче е установена категорично, той възстановява приятелските си отношения със семейство Вапцарови и до смъртта си им гостува в Банско, рисува портрети на Никола Вапцаров и на майка му Елена Вапцарова. Награден е с орден "Кирил и 
Методий"- І ст.

Из книгата "Животоописание"
на Константин Щъркелов, съст. Ива Бурилкова и Цочо Билярски, ИК "Парнас-96", 1999 г.

Дознание по преписка
Протокол за разпит
23 октомври 1944 г.
Именувам се Константин Георгиев Щъркелов. Художник. Родом гр. София, 12 март 1889 г., живущ ул. "Аксаков" 6. Българин източноправославен. Неосъждан.
Давам следните показания.
...Отношенията ми към германците.
От миналата война нямах никакъв допир с германците. Обаче впечатлението ми бе лошо от техните отношения с нашите войници и егоизъм. На една вечеря у Велизар Багаров, бяхме доста голяма компания, и между другите разговори се заведоха и спорове. Аз спорех с г-жа Мими Ив. Балабанова, като поддържах горните си впечатления, а тя държеше за германците.
След като станахме съюзници, като влезоха германците в България и освободиха Македония, аз ходих в Охрид и нарисувах първите шест картини и ги изложих на витрината на бул. "Цар Освободител" - у книгоиздателство "Хр. Данов". Увлечен от свободата на Македония и успехите на германците, аз вече не виждах нищо лошо. Само едно мога да кажа: Моят най-близък приятел, от 30 години покойният Григор Василев, ме увещаваше да не се увличам много от успехите им и казваше: "и Лондон да вземат, и Москва да вземат, пак Германия ще загуби войната." И с тази мисъл покойният се просто топеше и тъй си отиде. Аз сам съм лирик по душа и съм мислил само доброто на нашата страна. С политика не съм се занимавал никога. То не е моя работа.
Около смъртта на Гео Милев.
Познавах го още като се върна от фронта с офицерска униформа и после, като редактор на списания, сядали сме много пъти на маса у "Лука". Спорили сме върху изкуството. Той сам рисуваше. Той харесваше крайно модерното, аз - не и пр.
По неговото изчезване само едно знам - че него го няма между живите - тъй казаха. Кой го е взел, де е отвлечен и кога, от кого - за това абсолютно нищо не знам.
С Хр. Туджаров Ясенов постъпихме наедно в Художествената академия в един курс. Бяхме много близки приятели. Той, аз и Чудомир. При първата ми изложба той пръв написа най-хубавия отзив за мене във в. "Пряпорец", 1911 г., озаглавена "Може би той най-много обича живота". В списанието на покойния Антон Страшимиров "Наш живот" там посвети на мен най-хубавия си цикъл "Пан". Този прекрасен поет и идеалист и човек също изчезна след атентата на черквата "Св. Неделя".
По неговото изчезване също нищо абсолютно нищо не знам. С Чудомир сме скърбили най-много.
Горното написах саморъчно
К. Щъркелов

Дознание по преписка
протокол за разпит
13 ноември 1944 г.
Именувам се Константин Георгиев Щъркелов - роден в гр. София, 12 март 1889 г. Художник.
Бях повикан като свидетел по делото на Никола Йонков Вапцаров. След клетвата дадох пред съда следните показания: "Познавам семейството Йонко Вапцаров още от 1915 г. Ходил съм години наред у тях. У тях съм гостувал винаги и оттам съм ходил по Пирин да рисувам, също и в гр. Банско. Подсъдимият Никола Йонков Вапцаров го познавам като добър момък и талантлив поет".
От известно време насам, след смъртта на баща му, не му знам делата. (В архива на К. Щъркелов има запазена изрезка от вестник с изказване на майката на Вапцаров, в което тя обвинява Щъркелов, че не е защитил сина й пред съда. Встрани на текста Щъркелов с молив е отбелязал саморъчно, че това не е вярно и може да се провери в материалите от процеса - б.а.)
Връзките ми с цар Борис?
Връзките ми с цар Борис са били като на художник към любител на изкуството. Специално към моите картини той имаше голяма слабост. Може би под влияние на цар Фердинанд, който ценеше извънредно акварела. В мене виждаше един искрен художник и се ползувах с неговото внимание. За политика никога не съм разговарял с цар Бориса, а само около моето или въобще за чистото изкуство.
Написал собственоръчно
К. Щъркелов

Дознание по преписка
Протокол за разпит
22 ноември 1944 г.
Именувам се Константин Щъркелов, художник от София, 55 год. женен, българин, показвам: На въпроса за отношенията ми с Христо Ясенов следното:
Още откакто постъпих в Художествената академия, 1906 г., постепенно се сприятелихме няколко студенти - Чудомир Чорбаджийски, Христо Туджаров Ясенов и по-късно Сава Стоянов Злъчкин. Оскъдните средства ни повече сближаваха.
Христо Ясенов като художник не се проявяваше особено, но като другар беше сърдечен и привързан. С мнозина не дружеше. Беше съсредоточен - четеше книги по прозорците на коридора - и не особено се интересуваше от рисуването. В средата ни беше особено находчив и духовит. Никой отначало не подозираше, че пише.
Един ден Чудомир ми каза: "Снощи Христо Туджаров при настроение ми откри и прочете чудни стихове." След това разбрахме, че той е влязъл в кръжока на Антон Страшимиров, в който бяха покойният Никола Янев, Георги Райчев, Дим. Стойчев и др., и че оттам са го кръстили Ясенов.
В 1911 год. по настояването на приятелите ми аз направих първата си изложба в малкия салон-гардероб - в Художествената академия. Наредихме я общо Чудомир, Хр. Ясенов и Иван Карагьозов. Няколко дни след откриването Христо Ясенов написа първи във в. "Пряпорец" за изложбата ми, озаглавена "Може би той премного обича живота". Тогава видяхме неговия чуден стил и сърдечност. Топлотата на тая статия ни още повече сближи.
...Есента на 1922 год. аз имах изложба. След нея - през края на октомври-ноември - от получените средства, заминах за Мюнхен. На гарата в Мюнхен бях посрещнат от колегите проф. Дечко Узунов, проф. Иван Пенков, писателите, Светослав Минков, Вл. Полянов и други. В Мюнхен прекарах единадесет месеци. В края на октомври 1923 бях изпратен от същата компания тържествено от Мюнхен за София.
От това ми връщане в София до атентата в черквата "Св. Неделя" аз рядко виждах Христо Ясенов. С Чудомир и Сава Злъчкин бяхме неразделни, но Ясенов не бе често между нас. Къде ходеше, в кои среди се движеше - не знам. След атентата на "Св. Неделя", няколко време по-късно, разбрах, че Христо Ясенов - певецът на пролетта, както го наричахме, възторженият и предан другар е изчезнал.
Горното написах саморъчно и се подписвам
К. Щъркелов.

За Константин Щъркелов
12 декември 1944 г.
В процеса на ЦК на РП, който се разглежда през м. юли 1942 г., беше подсъдим и др. Никола Йонков Вапцаров. За свидетел по делото др. Вапцаров бе писал художника Константин Щъркелов, като приятел и дългогодишен познат на Вапцаровото семейство. В същия процес бях подсъдим и аз. Чух свидетелски показания на Щъркелов пред съда. Той каза:
- Не познавам Вапцарова. Не мога да свидетелствувам за един комунист. Щом е виновен, нека си понесе заслуженото наказание.
Това беше точният смисъл на Щъркеловите показания пред съда. Тези показания услужиха на съда, за да бъде др. Вапцаров осъден и разстрелян.
М.[ладен] Исаев

За К. Щъркелов
След свидетелствуването си против др. Н. Вапцаров, когото застреляха, К. Щъркелов отишъл в аперитива "Луката" и казал: "Днес окачих един човек на въжето, но на негово място трябваше да отиде Жендов."
(За по-подробна справка да се повика Ал. Жендов)
Хр.[исто] Радевски

33.
Банско, 28 септември 1959 г.
(Писмо на Щъркелов до съпругата му)
Мила Соня,
Днес времето е неспокойно и Пирин е в облаци. Вчера беше идеално слънчево и топло. Довърших голямата картина, която бие всичко досега нарисувано. Сега работя пак портрет от портрет.
Ето пак светна слънцето. Ще почна втора голяма работа с другата част на Пирин - дано и нея сполуча като вчерашната. Много леко ми върви рисуването. Баба Елена Вапцарова още не съм я почнал. Ще рисувам и Никола Вапцаров.
Хайде, целувам те за именния ти ден, също и децата.
Татко ви


Мирът на Щъркелов
Никола Вапцаров

Пръстите вкочанясват, но от очите блика огън. Защото сърцето струи пламъци от любов към багрите и светлините. И тия пламъци одухотворяват върховете, къпят ги с трептяща нежност в девствените лазури на небето и ги приспиват под бялото сияние на снега.
Пръстите вкочанясват, но на платното оживява Пирин. Неговият Пирин! Аз познавам тия пръсти, които с вълшебство карат един сив камък да разказва своята хилядолетна легенда, една мура свенливо да признава любовната си игра със северния вятър или златните паяжини на слънцето да се люлеят опиянени в простора.
Неговите върхове са горди, подкупващи със своята величавост, позлатени от слънцето или осребрени от снега, но винаги стремителни. Най-малкият поток има своята песен дори и когато е скован от лед. Далечината е примамваща и зовяща със страшното обаяние, което има далечината на Пантоловия "Маруус". Далечината, която вика и измисля хиляди примамки. Тя зове необуздано, тъй както зове всякога далечното, недостижимото. Неговите простори са ведри. Под лятното слънце те трептят от блаженство и радост. И в най-дълбоката сянка винаги има една светлина, един лъч надежда. Странна и вълшебна е тази игра между сенките и светлините у Щъркелов!
Тя достига почти до символ на някакво жизнено чувство. Тя се прелива в хиляди багри и разнася младото ухание на пролетта, знойния дъх на лятото, леката печал на есенната елегия или мълчаливата приказка на зимата. Неговите картини са песни с игрива звучност на Едгар По и Хамсуново отнасяне към природата. Той прилича на древен екзалтиран певец, овладян от хипнотичната омая на вселената, който се моли и пее под огромната купола на небето.
И над всичко стои жаждата за волност. Тази волност създава контрастно безнадеждността у "човека от града", който тихичко приказва на себе си, признава, че е звяр, поставен в клетка от трегери и бетони.
София, 10 февруари 1935 г.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели