/Поглед.инфо/ Сто години изминаха от прощъпулника на българска военна авиация. В Първата световна война (ПСВ) България се включва на страната на Германия, Австро-Унгария и Италия срещу Антантата (Великобритания, Франция и Русия). В небето над Пирин, Беласица и Беломорието нашите пилоти не само извършват чудеса от храброст, но и показват, че са сред последните рицари на Европа. Те не отстъпват по умения и рицарство на прославените тогава военни авиатори - британеца Албърт Бол (1896-1917) с 44 победи, французина Жорж Гинемар (1894-1917) с 53 победи, и аса на асовете Манфред Фон Рихтхофен (1898-1918) - червеният барон, наричан така заради червения цвят на самолета му, с 80 въздушни победи. Летците ни, и те като противниците им, са още момчета. Авионите им не струват, но те воюват крило до крило с един друг знаменит немски лейтенант Рудолф фон Ешвеге (1895-1917), наричан "Царя на въздуха", с 26 победи. Убит е не в "рицарски двубой", а с измама от англичаните, но те го погребват с пълни военни почести и пишат писмо до другарите му: "На вниманието на българо-немските военновъздушни сили в Драма. За съжаление трябва да ви съобщим, че лейтенант Фон Ешвеге е убит при атака на наблюдателен балон. Личните му вещи ще бъдат хвърлени над бойните линии през следващите няколко дни."



Снимки: Фотоархив на МО

Германски самолет пуска над британско летище германско знаме и венец, които английските авиатори поставят на гроба на Ешвеге. Такива наистина рицарски постъпки не са рядкост в онази война. Случвало се е вражески самолети да свалят пилоти, а по време на погребенията им да прелитат над тях и да пускат венци над гробовете на своите достойни противници. Българските власти в Драма изграждат паметник на Ешвеге.

Основното наше летище тогава е "Белица", на 4 км от Свети Врач (Сандански) и на стотина метра от блатата край Струма. Обръщам внимание на това, защото половината от авиаторите ни заболяват от малария. А през зимните месеци на три хиляди метра височина те буквално замръзват във въздуха и не един и два пъти кацат с мехури по ръцете и лицата и ги изнасят от допотопните им летила на носилки. Но те спазват фанатично законите на въздушното рицарство, което им повелява да са верни на добродетелите му - вярност, чувство за чест, щедрост, благоразумие, мъжество, справедливост.

Поручик Асен Йорданов (1896-1967) е създателят на първия български самолет "Експрес". Тогава е едва 15-годишен. Но по-късно той е конструкторът, на когото и САЩ дължат авиацията си. Изпратен е с Гаврил Стоянов в САЩ от Александър Стамболийски, който отпуска крупната тогава сума от 6000 долара, за да участват двамата в състезание за обиколка на Земята със самолет, което обаче пропада.
Йорданов започва работа в концерна "Къртис" и е назначен за главен конструктор на заводите му. Член е и на конструкторските екипи на "Локхийлд", "Дъглас", "Боинг" и "Пайпър". Като главен конструктор прави първия в света многоцелев самолет "Дъглас ДС-3", а по-късно известните от Втората световна война (ВСВ) летящи крепости "Боинг В-17 Фортес", "Боинг-29 Супер Фортес", тежките изтребители "Лайтинг Р-38" и др. Почетен гражданин е на Ню Йорк, а негов портрет е изложен в залата на славата в Нюйоркското летище "Ла Гуардия". Както ДУМА писа преди време, на вратата на квартирата си в Ню Йорк той неизменно изписва: "Българин"!. Нийл Армстронг - американецът, стъпил пръв на Луната през 1969 г., признава: "От него (Асен Йорданов) както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация."

Асен Йорданов, непълнолетен, като мнозина от летците на ПСВ, има над 80 успешни полета и бързо става един от асовете на Авиационен отряд "Белица". Ето какво пише за полетите тогава в книгата си "Your Wings" ("Твоите криле"), издадена през 1937 г. в Ню Йорк, Лондон, Москва и навсякъде по света в милионни тиражи: "Направо ще ви кажа истината - много пъти тези, които излитаха, не тръгваха, без да си прочетат молитвата, и спомняйки си за онези дни, аз не мога да ги обвинявам за това. Веднъж напуснал самолетът земята, даже и магьосник не би могъл да каже какво ще стане."

Военните авиатори през ПСВ живеят между 3 и 6 седмици, а общо в нея загиват над 10 000. Нашите пилоти са боготворени от българския народ и когато трагичният Ньойски договор налага пълно унищожение на авиацията ни, не се намира нито един български оксиженист да се съгласи да разпои металната част от корпусите на аеропланите и тази "мръсна" работа е свършена от командировани у нас за целта чужденци. Оцелелите от войната ни пилоти са там и плачат като деца.
Ще изминат 20 години и летците на ВСВ ще извършат по волята на политиците си злодеяния, които нямат нищо общо с рицарството, каквито историята на човечеството не познава. Няколко наши пилоти загиват, защитавайки не небето на България, а българския народ от фашизма. Носителите на множество ордени за храброст, членове на лявото крило на БЗНС, ги отнася априлската вихрушка на кървавата власт през 1925 г. - майор Асен Агов (1890-1925), дядо на политика от СДС Асен Агов; капитан Николай Петрини (1889-1925); майор Иван Миланов (...- 1925).

Днес ви предлагаме частичка от спомените на един от асовете на нашата военна авиация от онова време - поручик Владимир (Влайко) Балан (1895-1944), който изчезва при неизяснени и досега обстоятелства през септември 1944 г. Като най-вероятна се очертава хипотезата, че е убит, за да не разобличи извършители на криминални престъпления. Син е на знаменития български учен проф. Александър Балан. Спомените му разкриват в пълна мяра що е рицарство по време на ПСВ.

Из мемоарите на поручик Владимир Балан "Спомени летят", изд. "Аргес", 1991 г.

8 юлий 1917 г. въздушен бой над Петрич

Изведнъж като фурия влезе в бараката ни телефонистът и съобщи, че една неприятелска ескадрила минала над позициите и се движела по посока към Петрич. Около този градец бяха разположени значителни продоволствени складове. Веднага бяха пуснати моторите на двата едноместника и още със залък в уста заехме местата си, като с две думи се разбрахме за изпълнението на задачата. Бързо стигнахме височина около 3000 метра и откъм Огражден планина се запътихме към Петрич, гдето скоро забелязахме, малко по-ниско от нас 6 английски летала от системата "ВЕ". От тях три бяха двуместни, а другите три едноместни.
Вече бяхме над самия Петрич, когато по даден сигнал англичаните се наредиха в една редица, готови да пускат бомбите си над нашите складове. Това трябваше на всяка цена да се предотврати. В същия миг водачът на английската ескадра пусна червен ракет, което означаваше, че ни е забелязал. Узунов и аз се намирахме най-много на 20 метра един от друг и на около 400 метра над английската ескадра. Без да губя нито миг повече, обърнах се към Узунов и му дадох знак за нападение, като едновременно се спуснах отвесно срещу водача. Като всеки англичанин с висок спортен дух и рицарско чувство, водачът веднага прие боя, обърна се срещу мене и се опита да ме обстрелва отдолу нагоре. Използвах този момент и от разстояние максимум 50-80 метра му изпратих кратък, горещ поздрав от двете си картечници. За секунда бях вече на двадесетина метра и за да не се сблъскаме с него, бързо изтеглих машината си нагоре. С един "имелман търн" се отзовах зад кормилото му. Натиснах двата спусъка на картечниците си и щях да кипна от яд, когато след няколко изстрела лявата млъкна, а дясната даде още един изстрел и скъса гилзата.

Бързо се огледах, зад гърба ми имаше други двама англичани, които вече се прицелваха в мене, а на около 150 метра над тях забелязах Узунов, спускащ се върху им. Принуден да се обявя в "неспособност за стрелба", бързо дръпнах кормилния лост, притиснах го с колена и едноместникът почна да пада в свърдел, като че съм ударен. В няколкото секунди на падане успях с една кука, която имах винаги в джеба си, да изтръгна скъсаната гилза и да заредя отново дясната картечница. Изтеглих веднага апарата си в завой нагоре в момента, когато англичанинът-водач беше се залостил наново зад гърба ми, докато Узунов успя да отклони другите двама. Двуместниците забелязах вече далеч над Беласица, на път към техните позиции. С още един "имелман търн" успях да се изскубна от мерника му.

В същото време той бе направил стръмен завой, така че се озовахме точно един срещу други. Натиснах спусъка, за да му насоля малко носа, и в същия миг противникът ми внезапно се наведе надолу. С бърз завой застанах над него, пуснах му още няколко куршума, обаче и дясната ми картечница окончателно обяви стачка. Забелязах, че моторът на англичанина вече не работеше. Английският пилот, на около 50 метра от мен, махна с ръка и почна да слиза. Моторът му беше засегнат, а аз с повредено оръжие.

Англичанинът слезе в една ливада близо до Струма и бе пленен от минаващи наблизо наши части. Половина час по-късно, на гости на майор Иванов в склада Левуново, до нашето летище, можахме да стиснем ръката на нашия достоен противник, капитан О'Дуайер - ирландец - командир на 17-а английска ескадрила, и довършихме обяда си, като че нищо особено не беше се случило.
Това беше първата българска победа, нанесена над английските летци на южния фронт.

През 2017 година бе свален един английски двуместник от система "Армстронг" №6219, пилотуван от поручик Мариус Мак-мор, един своеобразен англичанин, стопанин на каучукови плантации в Южна Африка. Ударен и принуден да слезе в околностите на Марикостино - северно от Рупелското дефиле - той сяда на един камък, запалва си лулата и чака да го пленят. Най-спокойно посреща идващите наши войници и се извинява за безпокойствието, което им причинил, за гдето трябвало да го пленяват...


Български офицери от І аеропланно отделение с пленения капитан О'Дуайър (в средата)


Български пилоти скърбят за загинали британски пилоти от свален от тях самолет


Пленен английски пилот между български летци


Бойният пилот Асен Йорданов

 Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели