/Поглед.инфо/ Изненадах се, че БНТ, която се издържа с парите на всички ни, в понеделник пусна отново антиисторическо предаване на водещия Георги Ангелов за Народния съд - разбира се, изваден от всякакъв исторически контекст. По „История bg” всички познати хули по БКП, по комунизма и СССР пак бяха пуснати в ход в този тюрлюгювеч от половинчати факти, полуистини и откровени лъжи за ангелите, с които са се разправили кръвожадните комунисти. Излиза, че във времето до септември 1944 г. никой нищичко лошо не е направил, а България – в национална катастрофа! Що? Кръгозорът на тези хора стига до времето на сталинизма и се пънат да „замразят” и младите българи в него. Множко ми дойде използването на драмата на осъденият доживот акад. Михаил Арнаудов - един от "заличения елит на интелигенцията". Вярно, има съдби всякакви в онези сложни времена, но да напомня, че Михаил Арнаудов е освободен скоро след вкарването му в затвора, а през 1968 г. е награден от престъпните комунисти с орден "Народна република България"- първа степен...

Но истински се изумих, когато изказвания в предаването ми напомниха писания в автобиографията на Симеон Втори, та седнах да я прелистя отново. Ами - като два сценария, писани от една и съща ръка!

Бившият цар не ме впечатли с кой знае колко неизвестни факти, но бях поразен от допуснатите куп най-банални фактологически грешки. И от някои "грапавинки", които трудно могат да се определят другояче, извинете ме за дързостта, освен като нескопосни лъжи или несръчни фалшификации. Може би сътрудникът му Себастиян де Куртоа го е подвеждал, или пък той самият толкова си знае. Макар да не е за вярване, защото в не едно свое интервю твърди, че любимото му занимание, когато има малко свободно време, е да чете исторически книги. В тези няколко страници, които ви предлагам със съкращения, направо "бъка" от грешки. И от свободни съчинения в стил някой казал или написал нещо, той го подочул или прочел и го вкарал в автобиографията си, без много да му мисли. Можете сами да се убедите дали скандалните ми твърдения имат основание, или набеждавам тази толкова изтъкната личност заради личните ми противоположни на неговите политически възгледи. Възможно е грешките и "балончетата" му да са породени от неудържимата му ярост, с която разобличава кървавите престъпления на българския "комунизъм", които били вършени по примера на тези в СССР след болшевишката революция. Чудно е как човек с такива антикомунистически изблици се представяше години наред като "обединител на нацията". Но е възможно и несбъднатата му досега мечта да оневини във всичко татко си Борис ІІІ за случилото се в България от 1923 до 1944 г., да е довела до тези трагикомични резултати. Неговият език често никак не е царствен и не се различава от този на простосмъртните лица на неофашизма в България, да речем от малограмотността на Спасето Гърневски или всезнайковщината на Антон Тодоров.

Премълчаванията му също не са никак царствени. Само по няколко реда е отделил за събитията 1923-1925 г. и за съпротивата 1941-1944 г. (Лично на мен много ми се искаше да науча от автобиографията му дълбоко неизвестната подробност кога, от кого и с чии пари е била възстановена и реставрирана семейната му перла - дворецът "Врана", след като е бил полуразрушен на 24 март 1944 г. от 40 английски бомбардировача, които са целели него, невръстния тогава Симеон?).

Който иска, нека прочете следните 12 скандални цитата, излезли изпод височайшата ръка, и кратките ми бележки към тях:

1. "През трите години на терор, от 1944 до 1947, бяха убити десетки хиляди хора… Само на територията на малка България историците съобщават за над 300 000 жертви." (Тук Симеон ІІ надминава и антикомунистите с най-развинтените фантазии .- б.а.).

2. "Казват, че през 60-те години Международният комитет на Червения кръст е преброил сто и десет лагера за интерниране в България." (Това число не надминава ли дори онова от легендарната карта с черепите? - б.а.)

3. "Тези "центрове за трудово превъзпитание", както ги нарича режимът, са били създадени с указ още през първите месеци на 1945 година." (Съжалявам, но Трудововъзпитателните общежития (лагерите) са създадени с две наредби-закони от 20 декември 1944 г. по тертип на лагерите за евреи и вражески настроени към властта лица от "демократичните" години преди Девети септември- б.а.)

4. "През 1922 година преживял (Цар Борис ІІІ) един първи опит на комунистите да завземат властта." (Лично на мен не ми е известен такъв комунистически опит през 1922 г., още повече, че тогава земеделците са били на власт. Може би е имал предвид Септемврийското въстание през 1923 г., или пък е "откритие", за което аз лично не знам нищичко. - б.а.)

5. "Той, (Цар Борис ІІІ - б.а.) дори спасил живота на комуниста Георги Димитров, който се възползвал от това да се скрие в Москва." (И Георги Димитров ли? Такъв случай има, но с друг виден комунист на име Васил Коларов. - б.а.)

6. "Разбира се Димитров изобщо не проявил признателност, а лично организирал избиванията през 1944 година, след като взема властта в София с помощта на Червената армия - най-вече екзекутирането на тримата регенти след изправянето им пред Народния съд." (Народният съд е всичко друго, но не и отмъстителност на един човек, пък бил той и Георги Димитров. И няма как той лично да е организирал избиванията, защото е бил в Москва по това време. А в България тогава властта взима не Димитров, а Отечественият фронт, чието правителство командва всичко. БКП все още "не свири първа цигулка" в "оркестъра" на земеделци, социалдемократи, звенари - б.а.)

7. "В деня след комунистическия преврат от 9 септември 1944 година тримата регенти бяха отведени в Москва." (Как да е вярно това твърдение, като укриващите се във вилата на турската легация в Чамкория Богдан Филов, Добри Божилов и Димитър Василев са арестувани в средата на септември. Константин Муравиев е категоричен в спомените си, че "отвеждането" се е случило в началото на октомври - б.а.).

8. "През април 1941 година България подписва пакт с Германия." (Нещо подобно наистина се е случило, но е "малко" по-различно и се случва на 1 март 1941 г., когато Богдан Филов подписва Тристранния пакт, а не пакт с Германия - б.а.)

9. "У нас нямаше гета." (Според тълковния речник гето е "градски квартал, населен с непривилегирован социален слой или с хора, дискриминирани по расов или религиозен принцип."

Съгласно глава ІV (По местожителството и изселването на евреите) на Закона за защита на нацията, евреите са били изолирани в райони и улици - фактически гета (Вж. факсимилето на заповедта на Александър Белев, според която "лица от еврейски произход могат да живеят в град София само в квартала на запад от ул. "Мария Луиза.) На централните "християнски" улици на евреи е забранено да пребивават. В една стая са принудително настанявани и по няколко семейства, нямали са право да притежават радиоприемник, телефон, лек автомобил, да посещават обществени заведения, кино, театър и т.н. Какво ти тук гето! - б.а.)

10. "През деня мъжете (в еврейските трудови лагери - б.а.) вършат някаква общополезна работа, но вечер им е разрешено да се приберат в къщи." (Да се чуди човек и да се мае защо му е трябвало на Симеон ІІ да изтърси и тая опашата лъжа. Трудът в лагерите е бил робски, с непосилни норми и най-малко 10 часа е продължавал. Има безбройни свидетелства и доказателства за това. А твърдението му, че всяка вечер лагерниците се прибирали у дома е направо царска наглост. Как ще да се е случвало това, когато лагерите са се намирали обикновено на един ден път от София? А от 9-те еврейски лагера, разположени между Гара Пирин и Демир Хисар, за да се стигне до столицата, са били нужни два дни. - б.а.)

11. "Придворните, които все още не бяха разстреляни, присъстваха редом с нас". (Става дума за "преместването" на тленните останки на цар Борис ІІІ в двореца Врана, което според автора се е случило през април 1946 г. Не знае ли г-н Сакскобургготски, че осемте царски съветници, осъдени на смърт от Народния съд, са разстреляни в нощта на 1-ви срещу 2-и февруари 1945 г.!? - б.а.)

12. "Обичаят продължи до април 1946 година, когато комунистическите власти, обезпокоени от постоянния поток от хора, отиващи да се поклонят на гроба на царя, сметнаха за целесъобразно да преместят тленните му останки" (Тук авторът царствено премълчава, че гробът на цар Борис ІІІ в Рилския манастир е осквернен и заличен, защото победителите във Втората световна война изискват от всички страни, да не се създават култови места на хитлеристки престъпници. За военнопрестъпник № 1 в България тогава, с основание или без, те са считали починалия вече при загадъчни обстоятелства цар Борис ІІІ. И той остава без гроб, както Адолф Хитлер и обкръжението му. Как мислите, възможно ли е такова нещо да се е случило без разпореждане, или най-малкото без одобрение, от Съюзническата контролна комисия на СССР, Великобритания и САЩ у нас?! - б.а.)

Всичко това е допуснато само в няколко странички. И се премълчава във височайшата автобиография защо всъщност Израел отхвърли идеята да бъде присъдено признанието "Праведник на света" на цар Борис ІІІ. Симеон автобиографично онемява и за ръководените де факто от Борис ІІІ акции на кръволока Александър Цанков, и за жестоките репресии в България от 1941 до 1944 г. А за убийствата по това време, без капчица жал, на 200 български дечица на наша територия и на почти 3000 еврейски хлапета в Треблинка, няма да отварям и дума. Ще си е загуба на време.

Из автобиографията на Симеон ІІ "Една необикновена съдба", изд. "Сиела", 2014 г.

В месеците след съветското нахлуване и вземането на властта от българските комунисти през септември 1944 година репресиите са крайно тежки. Убити са стотици хора, свещеници пред олтарите им, а хиляди са отведени, за да не се върнат никога вече…

Друга болезнена за мен тема е несправедливостта на "историческия" поглед, който впоследствие става едностранчив. Мъртвите не са само от един политически цвят. Що се отнася до България, тук имаше безследно изчезнали и са действали народни съдилища. Броят на екзекутираните е поразителен. Публикувани бяха данни, но историците още спорят за тяхната точност. Колкото пъти ги променят, цифрите все вървят нагоре, никога надолу… През трите години на терор, от 1944 до 1947, бяха убити десетки хиляди хора. Не се поколебаха да разстрелят чичо ми, макар той да беше натоварен с политически отговорности много по-късно - едва когато през 1943 година стана един от регентите след смъртта на баща ми. Това също е марксизъм, по примера на извършеното в Русия след болшевишката революция. Единствено наивните могат да се покажат изненадани.

…Не трябва да забравяме, че никой виновник за тези масови убийства никога не бе осъден. Нюрнберг на комунизма не се състоя…

Само на територията на малка България историците съобщават за над 300 000 жертви. А това е огромна цифра за страна, чието население е общо седем милиона - съответства на над милион жертви за население като това на Франция по същото време…

Тодор Живков си остава символ на една система, държала ни в подчинение в продължение на тридесет години. Десетилетията на 70-те и 80-те години бяха ужасни за българите…

В много отношения баща ми е бил сред политиците с тежест през ХХ век: преждевременната му кончина превърна една трагедия в забрава. През 1922 година преживял един първи опит на комунистите да завземат властта, вдъхновен от преврата на Бела Кун в Унгария през 1919 година, следващата като реакция и държавен преврат, дошъл от средите на националистическата буржоазия. Той не бил съпричастен към тези идеи, но е трябвало да се съобразява с крайните тенденции и да овладява по възможно най-добрия начин огромното противопоставяне, за да попречи на нещата да прераснат в гражданска война… Аз знам, че цар Борис не е одобрявал методите, използвани от правителството на Цанков. Той дори спасил живота на комуниста Георги Димитров, който се възползвал от това да се скрие в Москва, където станал съучастник в сталинските чистки…

Разбира се Димитров изобщо не проявил признателност, а лично организирал избиванията през 1944 година, след като взема властта в София с помощта на Червената армия - най-вече екзекутирането на тримата регенти след изправянето им пред Народния съд…

В деня след комунистическия преврат от 9 септември 1944 година тримата регенти бяха отведени в Москва заедно с други висши сановници. Там са били разпитвани и ги върнаха през януари 1945 година, за да бъдат изправени през "народния съд". Това, разбира се, беше гротесков и злобен фарс. В залата хората скандираха "Смърт, смърт."

…След смъртта на баща ми си въведохме един ритуал: на всяко 28-о числа от месеца тръгвахме за Рила, за да участваме в заупокойна молитва. Майка ми много държеше всички да бъдем там заедно, а чичо ми оставаше в София, за да намали опасността от атентат, тъй като след април 1944 година присъствието на партизаните ставаше все по-тревожещо...

Обичаят продължи до април 1946 година, когато комунистическите власти, обезпокоени от постоянния поток от хора, отиващи да се поклонят на гроба на царя, сметнаха за целесъобразно да преместят тленните му останки. Препогребахме го в парка във "Врана" през нощта срещу Разпети петък. Много добре си спомням този ужасен момент… Зъбите ни тракаха от вълнение и от страх, защото всичко стана по тъмно и по-студено. Представете си как сме чувствали ние, децата. Придворните, които все още не бяха разстреляни, присъстваха редом с нас, след това ковчегът бе свален пред очите ни. Сестра ми и аз бяхме много уплашени. През малко стъкло съгледахме балсамираното лице на баща си, каквото го бяхме видели на смъртното му легло няколко години по-рано…

У нас нямаше гета. Нашият народ никога не е бил антисемитски настроен. Евреите служеха в армията и можеха да заемат всякакви административни длъжности. Църквата веднага се противопостави на депортирането. В Пловдив митрополит Кирил заплаши, че ще легне на релсите, ако оттам тръгнат вагони с евреи. Баща ми хитро се измъкна от положението, заявявайки, че ще използва евреите за нуждите на войната. "Те са ми необходими" - заявява той на немците. Еврейските семейства са интернирани в провинцията, далече от столицата, за да се избягнат сблъсъци със симпатизанти на нацистите. През деня мъжете вършат някаква общополезна работа, но вечер им е разрешено да се приберат в къщи. Ролята на гражданското общество също е много голяма.

Баща ми, доколкото бе възможно, протакаше нещата с всички средства, за да печели време. Той знаеше, че войната бе предварително загубена, че тя бе една голяма грешка. Но впоследствие ролята му бе систематично омаловажавана по политически причини, сякаш не можеха да допуснат мисълта, че един цар може да постъпи геройски… Много ми стана мъчно през 90-те години, когато Израел отхвърли идеята да му бъде присъдено званието "Праведник на света" за дейността му в защита на евреите, тъй като в България бе подета клеветническа кампания срещу него. Докато бяхме в Египет, ние не знаехме точните данни. Едва през 50-те години фактите излязоха на бял свят. От Израел дойдоха слухове, че и чичо ми Кирил спасил много еврейски семейства… Има още какво да се пише за този мъчителен период. Не разбирам защо някои хора толкова се палят срещу баща ми и срещу мен. Според тях цар Борис сътрудничел на Германия и ако е взето решение за спасяване на евреите, то не е било по негова инициатива, а е бил принуден да го направи от народа и от комунистическата партия. Изобщо не приемам ограничен кръг хора да налагат желанието си да се пренапише историята в чисто политически дух. Не понасям вече този начин на изопачаване на миналото.

Дума