/Поглед.инфо/ Във връзка с похвалата, която сме получили, че България ще даде 100 млн. евро за т. нар. "План Юнкер", се налагат някои уточнения - както за плана като цяло, така и за българското участие в него.
Планът е представен през ноември 2014 г. от Жан-Клод Юнкер пред Европейския парламент. Одобрен е от Европейския съвет през декември. Основните му идеи са следните:
- Съживяване на икономиката чрез стимулиране на инвестиционната активност – публична и частна
- Регулаторна предвидимост и премахване на пречките от такъв характер.
Съществуват обаче и няколко уловки.
Първо, няма да има географски или секторни квоти, което означава, че българските проекти ще трябва да се конкурират на общо основание с, да кажем, шведските и немските.
Второ, става дума не за безвъзмездно финансиране (грантове), а за рисково. Трябва да се предложат бизнес-планове, които да са „зрели, жизнеспособни и да имат европейска добавена стойност“. Разбира се, широко отворена е възможността и за „публично-частно партньорство“, което винаги крие риска от прилагане на формулата - финансиране с публични пари, приватизиране на печалбата в частни ръце.
Трето, изобщо не ми е ясно как ще се гарантира независимостта от корпоративни влияния, лобизъм и свързаност с някои от проектите на тези независими финансови експерти, които ще участват в управляващите органи. Да, те ще бъдат посочени от различни европейски институции, но трябва да се говори и за гаранциите за публичност.
Четвърто, но много важно. Опа, парите не били 315 млрд. евро. Били 21 млрд. евро. Първоначалната схема включва 16 млрд. евро от Гаранционен фонд и 5 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка. Според идеята, като се добави и съфинансирането от другите източници – бизнес, частни инвистиции – тези 16 млрд. ще станат 49 млрд., а другите 5 млрд. ще набъбнат до 12 млрд. Благодарение на мултипликатори тези 49 млрд. ще станат 240 млрд., а другите 12 – 75 млрд. или общо 315 млрд.
Приоритетни сектори за финансиране са изграждането на инфраструктура, изследователската и развойна дейност, образованието и здравеопазването, енергийният сектор, вкл. ВЕИ и енергийната сигурност.
За съжаление, българските приоритетни проекти повдигат редица въпроси.
На първо място, това е енергийната ефективност и Националната стратегия за енергийна ефективност на многофамилните жилища.
На второ място, това са пътните проекти. Първият приоритетен проект сред тях е търсенето на финансиране за участъци 2 и 3 – Ловеч-Търново и Търново-Варна от АМ "Хемус".
Вторият проект, за който се търсят средства, е тунелът под Шипка.
Третият е свързване на Дунав мост с АМ „Хемус“ чрез изграждане на магистрала Видин-Ботевград.
Проект четири е АМ „Калотина“, която е много скъпа (250 млн. евро), въпреки че е дълга едва 50 км.
Проект номер пет е пътят Русе-Търново с евентуално удължаване до Свиленград.
Шестият проект е за изграждането на АМ „Черно море“, което, дори по признанията на самото МРРБ, е усложнено от редица фактори. Първо, трафикът не е достатъчен, за да направи проекта привлекателен за финансиране. Второ, по протежение на трасето има много защитени територии по мрежата „Натура“. Трето, прогнозната цена е 340 млн. евро. Несъстоятелно е обяснението, че автомагистралата може да свърже двете големи пристанища Варна и Бургас, защото транспортирането на голям контейнер с кораб по море е значително по-евтино, отколкото по сухопътен маршрут.
Както виждаме, липсват проекти, свързани с развойна дейност, инвестиции в науката и високите технологии. Засега се очертава да дадем 100 млн. евро, а да получим финансиране само по един съвместен проект с Гърция за изграждане на газова връзка на стойност под 30 млн. евро.
