/Поглед.инфо/ Парчето беше убиец. И труп да си, сритваш собствения си ковчег и лудваш.

Мариана се втурна и тялото й сякаш закрещя. На дансинга можеш всичко. Да замахнеш с крак и да сриташ по муцуната гадния живот. Да забравиш всичко и всички, и себе си дори!

Всички сте наблъскани един до друг, ама всеки е сам със себе си. И изкрещяваш всичко, което се е натъпкало в душата ти – с крака, с ръце, даже с уста...

Остана без капчица сили и едва успя да се откопчи от живото кълбо тела, които се опитваха да се слеят, или да полетят към небето, където да се преобразят в ангели небесни, макар и грешни... Опря потното си чело на стената, пое дълбоко въздух и олюлявайки се от умора, тръгна навън. Запали цигара и точно когато усети как цигареният дим стига до петите й, някой я плесна по дупето. Обърна се за да прецени как да се държи – можеше да изругае, а можеше и да се усмихне. Момчето се оказа готино и тя се ухили.

- Кажи!

- Харесваш ми… – отговори той.

Тя наведе глава, въпреки че трябваше да му признае същото. Поговориха си и влязоха веднага, щом тя с няколко дръпвания ликвидира живота на цигарата си. Повече си казаха, докато мълчаливо танцуваха един срещу друг. Към един тя му кимна:

- Трябва да се прибирам.

- Ще те изпратя.

Тръгнаха по пустите улици, живееше през две пресечки. Няма да посмее дори да ме целуне, тюхкаше се тя. Момчетата са толкова срамежливи! Посочи входната врата и му каза:

- Тук живея – прозвуча като укор.

Той само кимна. Тя го гледаше удивена и неочаквано хвана двете му ръце, притегли го към себе си и прошепна властно:

- Целуни ме!

Направи го неумело, но затова пък пламенно. Ръцете му я подхванаха и се сключиха около кръста, слязоха надолу, после се плъзнаха по-нагоре. Тя затвори очи и се отпусна в ръцете му. Но момчето неочаквано рязко се отдръпна.

- Виж! – и посочи към входната врата.

Двама души се целуваха, също като тях, а след минута се откъснаха. Жената отключи входната врата, включи стълбищното осветление, обърна се, махна с ръка на мъжа и тогава Мариана удивена видя, че това е майка й. Мъжът определено не беше баща й, защото той се обърна и закрачи към спряната наблизо кола. Седна в нея и включи двигателя, в нощната тишина се чу как двигателят заработи ритмично.

- Чакай! – рече Мариана и внезапно се затича, спря до колата и почука на стъклото. Мъжът учуден подаде глава.

- Кажи, миличка? – изрече той.

- Харесвам ли ти? – попита момичето и се приведе.

Мъжът я изучаваше внимателно. Учудването му бързо прерасна в неприкрит жив интерес и той подметна делово:

- Колко?

- Двайсет! – без капчица колебание изстреля Мариана.

- Скачай в колата! – рече мъжът развеселен.

В същия миг някой седна в колата. Мариана едва не провря глава за да види какво става, а мъжът рязко се извърна.

- Карай! – кресна момчето – то се бе разположило на свободната предна седалка.

- Ама ти! – възкликна мъжът объркан.

- Давай! Чупката! – викна момчето – Гаджето е за мен, а мамчето за теб, старче!

Мариана се отблъсна от колата и изтича към входната врата, трескаво отключи и затича по стълбището нагоре.

Влетя в апартамента и се хвърли към майка си, приседнала пред голямото огледало в хола:

- Как можеш да обичаш негодник?!

Майката въздъхна. Изслуша потока от думи на дъщеря си и поклати глава:

- Всички мъже се негодници, миличка…

- И аз ли, скъпа? – попита съпругът й, подал глава от коридора, беше по пижама.

- Татко! – възкликна гузно Мариана.

- Само ти си чудесен, скъпи! – усмихна се лъчезарно майката към своя съпруг.

Господи, каква лъжкиня, ужаси се момичето и застина, но усети прилива на внезапна странна, нелепа обич към жената до себе си и внезапно я целуна.

- Обичам те, мамо!

- Предпочитам да ме разбираш… – измърка доволно майката и с едната ръка погали дъщеря си, а с другата нежно докосна бузата на съпруга си.

- Вижте каква семейна идилия сме! – изсмя се бащата и посочи в огледалото, където се отразяваше едно тъй модерно семейство.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели