/Поглед.инфо/ Втурна се задъхана в офиса. Докато събличаше в коридора припряно палтото, страхуваше се, че ще чуе гласа на шефа. Този път вече ще ме изхвърли като мръсно коте, каза си.
Въздъхна с облекчение, щом разбра, че е сама. Промъкна се между бюрата и седна пред компютъра, включи го нервно.
Ей сега шефът ще се довлече и пак ще й се слага. Ужас, на всяка крачка ти предлагат - или да спиш с някого, или да купиш дрога. Кога ще стана съсухрена бабка, че да съм спокойна, попита се тя.
Потърси химикалката и тогава се сети, че забрави чантата си в антрето. Изтича.
И застина, защото видя как палтото, заедно с нейната чантичка, се придвижваше към вратата на апартамента. Вече бяха на прага. Носеше ги мургав младеж, който я стрелна тревожно с очи. Схватката се разви светкавично – първо тя се оказа до крадеца, а той се опита да я сплаши, като размаха юмрук. В същия миг изстена, а той се оказа на пода – не разбра какво стана, само усещаше остра болка в двете си ръце.
- Гадняр! – изшептя тя и повдигна крака си, поколеба се.
Крадецът се оказа на нейната възраст, страхът изпълни очите му.
В същия миг видя ножа, острието просветна в ръката му. Сега тя се изплаши, а момчето се ухили и светкавично се изправи. Ножът докосваше шията й, още мъничко и кръвта й щеше да рукне. Усети дъха му и потръпна от погнуса. Атакува го повече от отчаяние и очакваше ужасена ножа да се вреже в шията й.
Момчето замахна, но загуби равновесие, ножът изсвистя и само одраска бузата й. Той лежеше в краката й – удивен и изплашен.
– Стани! – изсъска тя.
Той се надигна плахо и изпъшка:
– Боли-и...
Точно в този миг шефът подаде главата си и подсвирна:
– О-о, ама ти си довела и приятелчето си! Цункате ли се?
Ася се обърка. Не й се искаше момчето да попадне в лапите на шефа. То се опита да направи крачка към изхода, но тя му даде друго направление – към вътрешността на апартамента. Той влезе пред нея с наведена глава.
– Гълъбче, за днес има само една страничка превод и си свободна – засуети се шефът, произходът на доброто му настроение личеше по уханието на коняк, което излъчваше.
- Давай – рече Ася. – Седни – посочи стола до себе си на момчето.
Усети как то взе хартиената кърпичка и внимателно докосна бузата й – избърса тъничката струйка кръв.
Ася свърши превода за десетина минути. Изпрати текста на посочения имейл адрес и стана.
– Приятна вечер – изгука шефът, смигна мръснишки – И умната, ей!
Излязоха навън и тръгнаха по булеварда.
– Благодаря – изрече момчето.
– За какво?! – сопна се Ася.
– Че не повика полицията...
Ами да, можеше да го направи, но едва сега разбра, че нито за миг не помисли за това.
– Ела – кимна му Ася и влязоха в кафенето – Защо крадеш? – попита остро тя, щом седнаха един срещу друг.
– А какво да правя?! – озъби се той. Заприлича й на зверче.
– Работи!
– Къде? Докарах я до осми клас. Няма работа. Мама почина, татко е алкохолик – обясненията му бяха отсечени, гневни, наведе засрамено или май гневно, глава. Не се оправдаваше, но си личеше, че му е адски неприятно.
Някаква странна смес от съжаление и обич започна да я изпълва. Защо пък да не му помогна, попита душата си Ася.
– Тръгвай с мен – надигна се тя.
– Къде?! – сепна се момчето.
– В квартирата ми, не в полицията – разсмя се тя.
– Ама… – смути се той.
Както вървяха, тя неочаквано го хвана под ръка и попита:
– А как се казваш?
– Орлин.
– И ти си ми един орел! – изсмя се Ася и го шляпна весело зад врата.
– А ти … как така?… – попита той.
– Как те метнах на пода ли? Каратистка съм. Няма как, мой човек, трябва да се оправяме някак. Сама съм в тази джунгла… – поклати тъжно глава тя, а той я гледаше удивен.
– Ученичка ли си?
– Студентка съм! Английска филология.
– Брей! А там ли ви учат да се биете?! – възкликна така наивно момчето, че тя се разсмя.
– Ех, че си глупаче! Всичко ще ти обясня. Ама подред. Първо жестоко къпане и дрипите в контейнера, значи, трябва да минем, като начало, през магазин за дрехи, ясно?
– А-а, не! Свикнал съм си с дрехите!.. – възпротиви се той.
– Ама, искаш ли пак да те метна на земята? – попита заплашително Ася и направи крачка встрани, сякаш се готвеше да го атакува.
- Не! – извика уплашено Орлин и сграбчи ръката й – Добре де, както кажеш... – съгласи се той, замисли се и разпалено попита: - Що пък да не сме заедно?
Дали ще е завинаги, въпросът избухна светкавично в съзнанието на Ася и страшно й се прииска да е непременно така.
Тя целуна бързо момчето, то се сепна, но тя го хвана за ръка и го помъкна след себе си.
Влетяха в магазина за дрехи.
