Валентин Вацев е роден през 1950 г. във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. В момента преподава геополитика и европеистика в Европейското Висше училище по икономика и управление в Пловдив. Автор на изследвания по философия, социология, културология и политология. Има научно-приложни интереси в областта на политологията, културологията и геополитиката.

- Доц. Вацев, имате интересни възгледи за глобализацията, за бъдещето на света. Споделете най-важните от тях?

- Аристотел има една постановка, която изглежда банална - но само на пръв поглед. А при вглеждане, всъщност, е нещо като основополагащ принцип на историческата мисъл изобщо. Става дума за странното му прозрение – той ги е имал много - че „бъдещето на миналото е подобно”. Гледайки в миналото, ако правим това внимателно и правилно, ще видим и важни неща от бъдещето - което всъщност единствено ни интересува.

В края на 19 век Европа и светът са били глобализирани в не по-малка, а в някои отношения и в по-голяма степен от днес, т.е. от това, което ние наричаме днес глобализъм. В началото на 20 век, за който знаем, че е век на войни, революции и разрушителни катастрофи, Владимир Илич Ленин пише странна студия. В нея той обяснява, че империализмът, всъщност, е етап от развитието на капитализма, но самият империализъм има своите етапи. И без никакво насилие над терминологията, се оказва, че той е бил прав. Прогресът на 19 век завършва с черните облаци на наближаващата война. И Ленин пак твърди, че именно това, което ние наричаме днес глобализация, е довело света до неравномерност на развитието и до неудържими противоречия, които всеки момент ще избухнат във война. За съжаление, по този въпрос Ленин също е бил прав.

Като напомним и че Аристотел е прав, моето мнение е, че глобализацията днес победи. Но победи реално, а не пропагандно. Пропагандата на глобализацията обещаваше реки от масло и мед, милиарди щастливи дечица и възрастни, които прегърнати, се устремяват към светлото бъдеще на трансхуманизма. Нищо подобно. Глобализацията доведе до клъстеризация, до разрушаване на единната структура на световното икономическо развитие, до създаването на региони, в които действат техни собствени правила. Тези региони по своите ръбове, периферии, се сблъскват и там се създават условия за военни конфликти. Т.е. епохата на зрялата глобализация е епоха на световни войни, на жестоки конфликти. Аз, заедно с много други историци, не вярвам в наближаването на Трета световна война във формата, както си я представят някои днешни експерти по края на света – като ситуация, в която падат бомби и ракети. Не че и това не е възможно. Но Третата световна война вече е започнала, и представлява широка и сама себе си генерализираща мрежа от многообразни регионални конфликти, които се подхранват от една единна логика - тази на глобализма. Глобализацията доведе до своята противоположност, което показва, че и Платон е бил прав. А той твърди съвсем загадъчно, че когато едно нещо стигне в своята крайност, в предела си – тогава вътре в себе си то се превръща в своята противоположност.

Ако трябва да го кажем на икономически език – появяват се няколко конкуриращи се (понякога твърдо) културно-политически, но и икономически центрове със собствена система на разделение на труда, със собствена система на контрол и управление на ресурсите, със собствени научно-технически революции, и със собствени потенции за емисионни центрове. След ограничаването на зоната на долара, се създават други центрове на емисионна активност и светът ще се парцелира на финансово-икономически центрове.

- Кои са тези центрове?

- Първият е Китай, в евентуалните си съюзнически отношения с Русия, ако не успеят да ги скарат, защото се правят усилия в тази насока в момента… Конфликтът между тях не е невъзможен, още повече, че веднъж вече се е състоял. Структурите от този тип на Китай са предимно в Хонконг, но те са готови да се разгърнат в цяла Евразия. Докато в Москва трябва да решат под каква форма ще общуват с Китай по този въпрос. Русия има да реши доста проблеми вътре в себе си.

Вторият емисионен център ще бъде Европейският съюз, но не този, който виждаме сега, а напълно различен. Днешният ЕС е тежко болен. Новият ще бъде без Меркел и вероятно без Макрон. Защото Франция е една от най-сериозните страни в света, но по правило се ръководи  от крайно несериозни хора. За Германия важи същото - Меркел си отива, не утре, но е накрая на своята кариера. Новият ЕС ще бъде това, което е бил в началото при замисъла си - съюз на Германия и Франция, с няколко други страни. В този нов ЕС мястото на България съвсем не е очевидно. Ние сме друга цивилизация. А новият ЕС ще бъде цивилизационен съюз, а не експериментален център на безотговорни леви либерали, какъвто е сега.

Днешният ЕС си отива като издава неприлични звуци и миризми. Там непрекъснато се отличават трансгендери, содомити, хора, които правят експерименти с идентичността си, трансхуманисти, брадати жени и изобщо носители на друг тип алтернативна надареност…

Тук признавам също, че аз, всъщност,  се отнасям крайно уважително към исляма. Отнасям се крайно сериозно към мюсюлманите. Но мюсюлманин, който е скъсал корените, свързващи го с вярата му и се е преместил в Германия, за да бъде по-добре, може да бъде опасен фактор. Освен това, опасно е, че той не вижда срещу себе си противник. Мюсюлманите много добре знаят какво е християнство, воювали са с християнския свят и са извадили всички поуки. Но те не виждат християни в Европа днес, те виждат, както казах, трансгендери, еднополови бракове, което е мерзост от християнска гледна точка, виждат царство на евтаназията – и за какво точно мюсюлманина да уважава европееца? Как да го взема насериозно?

Но, разбира се, това не е главният проблем на настоящия ЕС, той е именно в невъзможността да се изработи критерий за общо развитие, да се покаже реално общо бъдеще. Въпреки това, очаквам, че ЕС ще намери нови форми и ще продължи да бъде интересно място, регионален център на развитие.

Третият емисионен център, без съмнение, е САЩ – там потенциалът си остава огромен. И накрая,  последното място, където е възможно да има самостоятелно технологическо, културно-политическо развитие, това е Латинска Америка, с регионален атрактор Бразилия. Тя е много сериозна страна, има огромен ресурс, евтина работна ръка, натрупан културно-икономически потенциал.

Това е бъдещето на света.

- А ние къде сме?

- Нас ни няма. Защото през последните години един министър на образованието, изразявайки с безпощадна яснота духът на днешна България, беше казал, че идеалът на българската образователна система е създаването на Идеалния Потребител. Когато образователната система произвежда „идеални потребители”, това е начинът, фактически, да се спре по нашите земи Историята, това е българското zum Todt Gehen…

Просто някои хора в България решиха, че трябва да се спре българската история, за да бъдат те по-щастливи – българите от пост-историчен тип, говорещи с децата си изключително на английски.

Аз разбирам това. Но големият въпрос не е към тях… А към другите българи - какво правят те, това безразлично ли им е? Може би е дошло време с младите хора да се говори по нов начин, да им се възлага отговорност, да им се казват нови истини – без да се щадят.

От друга страна, ако ние искаме да имаме нещо общо с новия ЕС, трябва да поговорим със себе си, да се опитаме да разберем какво искаме от себе си и от съдбата си. Как си представяме прогреса? Какво е нашето бъдеще, идентичността ни? Петър Стояновият „Нов Цивилизационен Избор” се оказа банално менте - като автора си, впрочем...

По отношение на институционалните пътища на развитие. Моята политическа биография е свързана с БСП. Аз съм си забранил да казвам лоша дума за тях, но там има действителна катастрофа. Българският социализъм в тази си форма не може да поеме на този етап отговорността за развитието на страната. Съжалявам, че трябва да го кажа. В България първо Дясното преживя смислова катастрофа и изтече в канализацията на Историята. Лявото последва съдбата му. И затова обществото е в идейна безпътица, не се правят интелектуални усилия за осмисляне.

- Как може да се промени това?

- Социализмът за мен си остава желано бъдеще. Но на този етап България има нужда от буржоазно-демократична революция. Има нужда от национална буржоазия. Това са хора, които няма за какво да ги обичаш, но могат да носят отговорност за производство, за организация на производствени процеси.

Да, социалистите са се борили с буржоазията, но Маркс, Енгелс, Ленин са знаели, че националната буржоазия е, казано старомодно, „прогресивна сила”. Може да прозвучи чудовищно, но между 30-те години на 20 век и до средата на века, в Русия е действал следният модел - голямата икономика е била под държавен контрол, но е имало широка свобода за дребния и средния бизнес. Но тогава ръководител на Русия е бил Сталин, а не милият на всяко троцкистко сърце Хрушчов, нито много благият, но инертен Брежнев. А днес Китай прави същото. Голямата китайска икономика е под държавен контрол, но има истинска планина от дребен и частен бизнес, който уверено движи китайската икономика.

Затова, ще се повторя, ние имаме нужда от национална буржоазия, която да върне смисъла на нашата правна и икономическа система, побеждавайки така самодоволно ширещия се днес в България неофеодализъм от бойкоборисовски абсолютистки тип, в който липсват само lettres de cache. Впрочем, липсват ли наистина?

Имаме нужда от отговорни бизнесмени, които знаят, че въпросът се урежда не с подкуп в общината, а със спазване на правила. Там, където има национална буржоазия, функционира и естествено развита юридическа правна система, която установява правила. Сега в България правила няма. Който плати повече, той е правият. Ако една властна групировка умее да издигне волята си над себе си, и да я превърне в закон за всички останали, но и за самата себе си -  тя е зародиш на държава, превръща се в държава. Българските властни групировки обаче, най-обичат да нарушават своите собствени закони. А точно това не е държава. Това е шайка. И главната жертва на това статукво е българската национална буржоазия, която бе убита в зародиш, докато я лъжеха, че „торбата с парите ще те направи класа”. Не, класа не се получи.

Българската средна класа бе умъртвена по особено жесток начин, българският капитал не успява да се възпроизвежда естествено. Затова мисля, че сме в катастрофа не на социализма, а на обещания и умъртвен в зародиш капитализъм. Социализмът можем да го оставим за други времена, а днес да помислим за една обикновена, проста, буржоазно-демократична революция. В една такава революция и българските социалисти биха имали своето безспорно и много отговорно място. Но само (и ако) са наистина социалисти.

- Доц. Вацев, казвате, че България е резерват на соросоидите. Докога?

- Доскоро. Днес те живеят много тревожно и очевидно ги е страх. Мои познати соросоиди непрекъснато ровят запасни ходове. За тях има "светло" време до 6 ноември (тогава ще се проведат Междинните избори за Конгрес на САЩ - б.р.). Ако успеят да съборят Тръмп, те отново ще се върнат на бели коне, камили и лимузини.

Но, ако не успеят, ще бъдат подгонени навсякъде по света, разбира се и в България. Сега имат няколко опорни точки у нас. Но никак не е трудно да се изринат и от там. Защото соросоидите са в суспендирано състояние, т.е. висят. Не се знае какво ще им донесе утрешният ден. А за мен той носи надежда.

Интервю на Радослава РАШЕВА