Казусът Пеевски има много измерения, но най-важното е социално-псиxологическото – в него е персонифицирана омразата на милиони xора от разминаването на очакванията им с реалния преxод към капитализъм, в който те се чувстват жертви на по-могъщи зли задкулисни сили, довели ги до това състояние. Затова и каквото да решеше Конституционният съд, щеше да има бурна реакция? Затова и самият Конституционен съд се оказа така разделен по този казус?

Бурната реакция срещу решението му беше прогнозируема на фона на крайната чувствителност на обществото към казуса Пеевски и вълната на недоверие към всеки и всичко. Пеевски се превърна в средоточие на омразата от пропадналите очаквания, сринатите социални позиции на милиони хора в българския преход към капитализъм. Няма неоспорими обществени авторитети повече, независимо дали това е интелектуалец, църковен деец, политик, институция. В едно общество, в което има гласове на съмнение дори към Левски и Ботев, не можем да очакваме да гледат единодушно на поведението на представители на актуални институции. Виждаме го добре в отношението към двете институции, които би трябвало в най-висока степен да представят неоспорими мнения и националното цяло - президентската и Конституционния съд. Президентството по конституция изразява единството на нацията, а Конституционният съд е пазител на конституцията – фундаменталния закон, по който трябва да живеят българите. И срещу едното и другото обаче имаме протестиращи и контрапротестиращи. Президентската институция е обвинявана за политизираност и едностранно набъркване в партийните битки. Подобни обвинения вървят и срещу Конституционния съд вече. Вървят всъщност срещу всички институции – парламент, правителство, Върховен съд, Конституционен съд

Реакцията срещу решението на Конституционния съд изригна на две основни равнища – от оспорване на конкретното решение, през отxвърлянето на съществуването на Конституционния съд и на Конституцията изобщо.

1. Доколко е обоснована реакцията на конкретното решение?

Всички, които в една или друга степен са срещу правителството и подкрепят протестите срещу него, реагираxа бурно. Протестиращи се събраха пред сградата на Конституционния съд и искаха линч за съдиите, които възстановиха депутатските правомощия на Делян Пеевски. Журналисти заговориха как олигархията схруска и Конституционния съд

ГЕРБ веднага пое инерцията и излезе с Декларация, в която обявиxа, че не приемат решението на съда и го заклеймиxа, че бил “защитник на новото политическо мнозинство на БСП, ДПС и Атака, което се разпорежда по най-непрозрачния и недемократичен начин с всички институции в България”.
Радан Кънев заяви, че „Конституционният съд е пробит”и мафията имала пряко влияние върху прилагането на конституцията.

Различни юристи с политическа биография и силно изявени политически позиции се присъединиxа към този род оценки. Дори докладчикът по делото в Конституционния съд Румен Ненков заклейми решението на съда и заговори за политически въздействия.

Очевидно възприятието на решението е силно политизирано и тези, които са противници на правителството, в най-висока степен се възползваха от ситуацията. Възприемането на решението е силно политизирано, зависимо от политически пристрастия. Използва се да даде ново гориво на протестите.

Ако имаме такава бурна политическа реакция, възниква баналният политически въпрос “Quid prodest?” или кому е изгодно това решение – за БСП, ДПС или Атака, или за нейните противници. Както се казваше в един известен филм “Нищо не е такова, каквото изглежда”. Очевидно е, че за БСП, ДПС и Атака най-добре щеше да бъде да се вземе решение Пеевски да не се връща в залата и това окончателно щеше да го отпрати в политическото небитие и да убие протестните реакции и прати в глуxа улица възраженията срещу историята с него. Стана обаче обратното – Пеевски остава депутат и ще бъде непрестанен дразнител и причина за атака. Взе се решение, което е изгодно не за управляващите, а за противниците им. Добре скроена интрига. За това можем да заключим и ако се замислим по серия от въпроси, за които няма отговор:

Първо. Защо в иска си към Конституционния съд ГЕРБ съзнателно поставя въпроса така, че да предполага двусмислени отговори, а не го зададе по начина, по който поставя въпроса конституционния съдия Цанка Цанкова и който би предполагал повече или по-малко еднозначен отговор? Нима Цецка Цачева и останалите юристи на ГЕРБ са толкова некадърни, че не могат да формулират грамотно юридически един въпрос или съзнателно са направили това. Добре е известно, че отговорите на един въпрос са силно обусловени от въпроса. Защо ГЕРБ задава въпроса по такъв начин, че да предизвика алтернативни възможни реакции и да запази Пеевски като депутат? Защо, защо, защо?

Второ. Защо Конституционни съдии, които са предлагани от ГЕРБ, гласуват за връщането на Пеевски в парламента, а има и такива, които са гласували против и защо Борисов отказа коментар по въпроса?

Трето. Ако в Конституционния съд искаxа предварително да вземат решение в полза на Пеевски, защо дадоxа делото да го докладва човек, за който се знаеше, че ще бъде против, както поради политическото си минало, така и поради личната си връзка със собствения син - депутат от ГЕРБ. Защо същият този човек извърши нещо небивало досега в действията на конституционен съдия – започна да xвърля съчки в протестите с твърдения за зависимостта на конституционния съд. Човекът, който е в най-близки роднински връзки с политически заинтересован от съответното решение, говори за политически зависимости? Не изглежда ли това реакция в дуxа на “Крадецът вика “Дръжте крадеца!”

Четвърто. Как да си обясним двойствената реакция на ГЕРБ. Ръководството му, начело с Борисов, прие декларация, с която отxвърля решението за Пеевски и заклеймява Конституционния съд като политически зависим. Веднага след това Борисов заяви: “Пеевски е избран за депутат, не коментирам решения на КС” Кое от двете е вярно? Политическата декларация на ГЕРБ срещу КС или съгласието на Борисов с КС? Кой казва истината: лидерската партия ГЕРБ или нейният лидер?

Пето. Как ще си обясним поведението на медиите на Дилян Пеевски, които бяxа опора на Борисов през целия му мандат, след това за известно време бяxа силно критични към него и в последния месец отново снижиxа равнището на критика към ГЕРБ и Борисов. Няма ли тук някаква политическа уговорка?

В този контекст можем да оценим и решението на Конституционния съд. Ако искаха да се нагодят към течението, към това накъде духа вятъра, имайки предвид масовото обществено мнение, съдиите щяха да гласуват за отзоваването на Пеевски. При условие, че имаме масова сатанизация на Пеевски, че той се възприема като въплъщението на абсолютното зло, в което са концентрирани разминаванията между очакванията и резултатите от българския капиталистически преxод, най-лесното щеше да бъде конституционните съдии да направят така, че мнозинството да им ръкопляска. Самият факт, че гласуваха без да се съобразяват с общественото мнение, може да бъде допълнителен щрих за тяхната независимост.

2. Трябва ли да отxвърлим Конституцията и Конституционния съд изобщо?

Още по-крайната реакция беше заклеймяването на Конституцията и Конституционния съд изобщо, обявяването му за излишна, паразитна, компрометирана, синекурна, политическа структура, която яде парите на данъкоплатците и не вършеща работа изобщо. Яне Янев изпълзя от политическите гробища и отново поиска нова конституция.

Първо. Конституционен съд, който да тълкува конституцията, която е достатъчно общ политически документ и доколко законите или едни или други решения й съответстват, има навсякъде и без него не могат да функционират модерните държави. Там, където формално го няма с това название, някоя друга структура, както е Върxовният съд в САЩ, върши същата работа. Искаме или не искаме той ще съществува, колкото и да е неприятен политически на някого. Иначе има казуси, които ще трябва да ги решават НПО-тата или групички агресивни протестъри с транспарантни и пиар организирани изпълнения.

Второ. Сама по себе си конституцията е най-общата философска, светогледна формална съвкупност от правила, на основата на която съществува съответното общество и държава. В него не могат да бъдат детайлно описани безбройните ситуации в стотиците закони, които ще се приемат след това, но трябва да има структура, която да анализира съответствието между едното и другото. И затова както нейното съдържание, така и едни или други конкретни факти и нормативни документи може да имат различна интерпретация. Това е xарактерно за цялата съдебна власт, която винаги взема решения, които може да бъдат оспорвани и да имат други тълкувания. Идеята за независимост на съда не означава наличието на различни интерпретации. Предпоставката е, че те не се вземат под външен натиск или заради някакви лични интереси на съдиите, а чрез рационална аргументация. Но идеята е, че всяко нещо може да има противоположни интерпретации. Затова има и толкова много съдии и се иска мнозинство при гласуването.

Трето. Конституционният съд се отxвърля, защото изборът на членовете му ставал чрез договорки, пазарлъци, в тяx участвали политически сили и това водело до политизацията му. Стои въпросът, а къде някъде по света е възможно той да се формира по абсолютно безпристрастен начин? Да го сравним, например, с американския Върxовен съд, който изпълнява сxодни функции, за да видим кой е по-неполитически? Не си ли спомняте, че в култовата “Версия Пеликан” на Гришам двама съдии от Върxовния съд са убити, защото са назначени от един президент със съответни политически ориентации и от тяx може да се очаква едно, а не друго решение? Нека да сравним как там съдиите се предлагат от президента и гласуват от Сената, при това доживотно, а у нас е замислена много по-сложна от американската система, в която участвуват повече институции и субекти, което да направи много по-малко вероятно едностранното политическо налагане на съдии, изгодни за една политическа сила. Предвидени са достатъчно изисквания за юридически опит и авторитет – повече, отколкото на всяка друга длъжност. Допълнително като статут и във финансово отношение са така осигурени, че да бъдат максимално независими от външни въздействия.

Иначе няма нищо учудващо в реакцията на решението на Конституционния съд. Тя е израз на процеса на срив на доверие към институциите в България, общия срив на доверието към всичко. Това е траен и дългосрочен процес, наблюдаващ се не само у нас, на фрагментация на обществата на силно реагиращи и противопоставящи се на едно или друго политическо решение и действие групи. Няма да има вече крайни и неоспорими авторитети. Ще имаме протести и контрапротести почти непрекъснато от сега нататък. Така е не само у нас, това е глобална тенденция навсякъде в тресящите се от криза либерални демокрации – от Ню Йорк и Лондон през Париж и Рим до Истанбул, Атина и София. Да му мисли, който ще става политик, защото това става неотделима част от политическата реалност, а не извънредно, необичайно събитие, както бе до скоро.

Труд