/Поглед.инфо/ Днес е празник на труда! Но какъв е неговият делник?! 356 дни в годината реално са празник на капитала! Не просто на българския, а на глобалния капитал на системата на неолибералния капитализъм, в която сме включени и ние, която изсмуква и нас.

Получавам поздравления от рода на: „Вечно сияй, Труд, Мир, Май!“. И им отговарям: Дано да сияе, тъй като днес този празник ни е много по-нужен отколкото преди 30 години!

Нужен ни е, защото произведеното от труда на милиони българи богатство за над 100 милиарда бе присвоено от една малка групичка новопроизведени капиталисти! Никога в българската история не е извършван такъв пладнешки грабеж на труда и никога в нашата история капиталът не е имал такава клептократска природа (от гръцкото „ kléptō“ (крада). Милиони трудови хора бяха изхвърлени от работните им места и се скитат немили-недраги по света, а голяма част от тях умряха в отчаяние и мизерия! Защото капиталът пладнешки окраде труда, скрит зад евроатлантически купешки думи като „приватизация“. Думи, с които строителите на днешния капитализъм обясняваха на труда, че трябва да разреши да се изземе създаденото от него богатство, да се направи „приватизация“ и тази евроатлантическа купешка дума ще направи трудовите хора богати като американците.

Нужен ни е, защото днес България е страната с най-голяма експлоатация на труда в Европейския съюз! Това е държавата, в която най-голямата част от новопроизведеният чрез труда продукт отива в ръцете на капитала! И най-голяма част от даденото на труда чрез заплати отново се изземва чрез данък добавена стойност, какъвто няма дори в символа на съвременния глобален капитализъм САЩ.

Нужен ни е, защото България е в най-висока степен експлоатираната страна не само от свои, но и от чужди капиталисти от така нар. „демократичен запад“, които са присвоили стотици милиарди чрез грабеж на човешки капитал, чрез изземване на ресурси чрез банки и търговски вериги, чрез нелоялна конкуренция, чрез съзнателно поставяне на селското ни стопанство в неравноправна позиция поради по-ниски евросубсидии в сравнение с други страни, чрез принудителното закриване на няколко ядрени централи, на газови проекти и чрез какво ли още не!

Затова и България е една от няколкото страни в света, които са рекордьор в скоростта на нарастване на неравенството през последните 30 години!

През 1989 г. – последната година на социализма индексът на Джини, измерващ неравенството в България, е 21.7, което означава, че страната ни е била едно общество с високо социално равенство. През 2016 г., преди влизането ни в ЕС той е скочил на 32.1. А през 2017 г. след 10 години консумация на „европейски ценности“ – любима ляво-дясна идеологическа дъвка, прикриваща грабежа на труда в него и нарастващата печалба на капитала за сметка на труда, той е станал 40.2.

Затова и България е страната с най-много бедно население в ЕС. През 1988 г. в края на социализма под равнището на бедност живее 2 % от населението. След 30 години капитализъм делът на бедните е 22 %. С ревове „демокрация“ и „кой не скача е червен“ ударните отряди на прехода към капитализъм ни доведоха в общество, в което делът на бедните е увеличен в условията на клептократски и силно експлоатократски капитализъм 11 пъти!

Какво означава това? Това означава, че живеем в страна в ЕС, в която трудът е най-малко защитен и се нуждае не от празнични първомайски фанфари, а от защита!

Затова, нека си кажем на днешния ден: Да живей труда, докато все още има оцелели трудови хора у нас! Да живей, докато последният трудов човек в страната ни не се е пренесъл в някой друг свят!

Да живее, защото в парламента партиите се грижат главно за бизнеса, а не за труда!

Всякакви глупости говорят, но не споменават думи като „експлоатация“, „капитализъм“, „класово разделение“. Вместо за „експлоатация“ говорят за „условия за развитие на бизнеса“. Вместо за „капитализъм“ говорят за „демокрация“, а демокрацията е всъщност плутокрация и олигархия в условията на днешния неолиберален капитализъм. Вместо за „класи“ и „класово разделение“ говорят като папата за „бедни“ и „богати“. Само че с религиозни проповеди и целуване ръката на папата и патриарха експлоатацията и неравенството не намаляват, а само се прикрива тяхното увеличаване.

Да живее труда, защото днес българският народ се нуждае все повече от труда! Нуждае се защото хората на труда стават все по-малко. Нуждае се и като празник, и като делнична политика в защитата му повече отколкото всеки друг етап на своята история!

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели