/Поглед.инфо/ Целта на възродителния процес през 1984-1989 г. в България бе смяната на имената на българските турци и на българо-мохамеданите, за да може по този начин те да се върнат към онова, което бе разглеждано като истинската им идентичност на българи, които през вековете са приели исляма. Реално обаче истинският възродителен процес се състоя след 1989, а не преди това.

Комунистическата партия в края на 1989 г. се покая и отказа от онзи възродителен процес. Точно тогава обаче се даде старт на друг, много по-масов и интензивен тотален възродителен процес спрямо цялото българското население в страната, спрямо всички българи, който се оказа много успешен. Малкият възродителен процес, засягащ една част от българското население, се провали, но големият, засягащ целия български народ, се състоя в гигантски мащаби. Той се извърши обаче чрез промяна на социално-политическата и икономическа система като резултат на геополитическия разпад на бившия социалистически блок. Победителят от студената война САЩ ни включи в своята система, която интензивно започна да ни възражда и преименува. В резултат на това съществуващите идентичности бяха тотално променени, а общата българска идентичност има тенденции на разпад.

1. Икономическите лостове на новия възродителен процес

Преди няколко години една позната, която очакваше да й се роди внуче, ми каза, че усилено мислят името му да бъде такова, че като отиде в Западна Европа да не го възприемат като чужденец, а като свой и така лесно да си намира работа и преуспява в живота.

Бях забравил за тази история, когато наскоро по медиите се появиха заглавия “Помаци връщат “възродителните” си имена, за да намерят работа на Запад.” Други отиват да учат в някой западноевропейски университет и предпочитат като български граждани да се запишат с българското, а не с мюсюлманското. Това създава друго възприятие и възможности в средата, в която влизат. Я вижте, Западът също сменял имената, преименувал, макар и с други методи – тези на икономическата, а не на политическата принуда, и то много по-ефективно, създавайки външната илюзия, че го правиш свободно. Капитализмът и той преименувал, но със свои си механизми. Искаш ли да имаш хляб в западновропейската чужбина на надигащата се антиемигрантска и на първо място антиислямска реакция и страхове, трябва да се преименуваш. Казват, че почти никой вече не се връзвал на заканите, че няма да бъде погребан, ако е мюсюлманин, но с българско име. Някои водят дела и стигат чак до Върховния съд, за да сменят името си. Близо 80 % от делата, с искане за смяна на имената в съда в Мадан, били от турско-арабско на българско.

По този повод се сетих за една отдавнашна история за това как парите при капитализма правят най-успешния възродителен процес. През 1983 г., година преди началото на възродителния процес у нас, бях включен като млад научен работник в българската делегация на световния философски конгрес в Монреал. При посещение в столицата на Канада ни даде обяд посланикът Владимир Велчев. Попитах го колко българи живеят в Канада. Той отговори, че не знае и няма как да се установи, защото няма статистически данни. На моя въпрос не може ли това да стане като се прегледат имената на хората в телефонните указатели, той отговори, че това не може да ни помогне, защото, за да могат по-лесно да си намерят работа, да напреднат в кариерата и да бъдат приети от останалите, българите там си променят имената и фамилиите така, че да звучат приемливо на английски. Там се извършваше възродителен процес, само че с икономически средства, по логиката на функциониране на канадския капитализъм.

2. Истинското “етническо прочистване” се реализира

от политиците след 1989 г., а не преди това

Според приетата от Народното събрание на 11 януари 2012 г. Декларация, възродителният процес с българските турци бил форма на “етническо прочистване” и вменяват съответната вина. Тогава турското правителство отвори границите си за българските турци, а Живков даде съгласие те да емигрират.

Всъщност истинското етническо прочистване се състоя след това. Тези, които обаче приеха Декларацията, се правят на две и половина, че и благодарение на тяхното участие в българската политика България бе етнически прочистена по време на реставрацията на капитализма с 2.5 милиона души. И на ум не им идва да си посипят главата с пепел, а вместо това откриват някъде преди четвърт век някакво друго “прочистване”.

Ако следваме тяхната логика, не трябва ли да приемем с референдум една нова Декларация, заклеймяваща политиците, осъществили най-голямото етническо прочистване в българската история - това след 1989 г.? То е неизмеримо по-мащабно от това, което стана през лятото на 1989 г.

3. “Меката сила” и идеологическата принуда в новото преименуване

Турската етническа общност си върна ислямските имена, но българската претърпява бурен възродителен процес. Наскоро изпитвах студентка с името Памела, която трудно си спомни какво е написал Иван Вазов. Попитах я на кого е кръстена и тя отговори: “На Памела Андерсън”. След това възторжено за около петнадесетина минути ми разказа всичко, което може човек да си представи за Памела Андерсън. Загледах се в списъка на студентите и там открих всякакви възродени в нова англоамериканска същност момчета и момичета, родени в периода след 1989 г. Беше пълен с имена като Джесика, Даяна, Кристияна, Кристина, Виктория, Беатрис, Едуард, Алекс, Елизабет, Николета, Нанси, Фани, Симона, Моника, Катрин и какво ли още не. Англоамериканската холивудска “мека сила” преименува и възражда по-ефективно от политико-административните структури на Тодор Живков. И няма как – нали 90 % от филмите на българските телевизионни екрани са американски. Американизацията и откъсването от славяно-българската идентичност и традиция вървят с пълен ход.

Ако ти не се преименуваш, но притежаваш определена позиция в обществото, то като нищо ще те преименуват медиите или политическите опоненти. Ще ти лепнат прякор, който ще те възроди не само до края на живота ти, но и след това. Презумпцията е, че прякорът, а не името е истинската ти същност. Тодор Живков се опита да преименува мюсюлманите, но и на него не му простиха – преименуваха го в “Тато”, Петър Младенов стана “Пешо Танкиста”, Александър Лилов – “Стратега”, Жельо Желев стана “Ж.Ж”., Бойко Борисов - “Мутрата” и Буда”, Георги Първанов – “Гоце”, Росен Плевнелиев – “Ирландската овчарка”, Иван Костов – “Командира”, Екатерина Михайлова – “Класната”, Васил Михайлов – Нубиеца, Маргарит Мицев – “пестящият от закуски депутат” и “Монархиста”, Георги Петров – “Гошо Тъпото”, Ахмед Доган – “агент Сава” и “Соколът”, Александър Божков – “Господин 10 %”, Стоян Ганев – “Жълтият плик”, Маргарит Мицев – “Монархиста”, Йордан Цонев – “Данчо Ментата”, Николай Василев – “Ники Потър”, Емил Димитров – “Ревизоро”, Александър Йорданов – “Еднакво Видният Отвсякъде”, Симеон Сакскобурготски – “Горският”, Александър Томов – “вълка Лупи”, “Бисер Миланов – “Петното”. Прякорът, с малки изключения, всъщност е инструмент за публично възраждане на образа на съответния човек със съответните негативни значения, способ за заклеймяване и създаване на устойчив негативен брандинг. При това прякор имат големите престъпни босове и политиците и това създава представа за принадлежност на едните и другите към една и съща общност. С един прякор можеш да съсипеш публичния образ на всекиго. Омразата и ненавистта към политиците, реставрирали днешния български капитализъм, се изля в тяхното преименуване с имена, които ги възраждат от хора, които служат на обществото и държавата, в престъпни босове.

4. Смяната на имена и колективни идентичности при възродителния

процес в условията на реставрация на капитализма

След 1989 г. възродителният процес е много по-мащабен и всеобхватен, защото засегна не само индивидуалните имена и идентичности. Част от илямизираните българи в момента се възраждат, преименувани като “помаци” с особена етническа идентичност и с помощта на идващи отвън големи пари. Циганите бяха възродени най-напред като роми, а след това на всякакви други. В Пазарджик станаха салафити и уахабити.

Големият възродителен процес, наричан „преход”, е белязан с пренаписване на истории и умножаване на представите за миналото - индивидуални и колективни. Едни факти изчезнаха или бяха избутани назад, появявиха се други, започна обстрелване с противоположни „истини” и „факти” за едни и същи събития в историята. Появяваха се нови и нови хора, които представят себе си като това, което не са били, които тотално са подменили своята предходна идентичност, отрекли са се от себе си.

На обществената сцена тържествено задефилира една група от възродили се от новия геополитически вятър хора, която наименува себе си “демократи” и обяви това наименование за бъдещето на човечеството, започвайки “незабавна смяна на системата” и мащабен възродителен процес, какъвто не е имало никога в историята. Бившите комунисти пък се възродиха като социалисти.

Дълги години имах добро приятелско семейство на известен български режисьор, с което редовно си гостувахме, допадахме и разбирахме великолепно. Дойде 10 ноември 1989 г. и той обяви, че бил “демократ” и като притежаващ това ново име е различен от мен, и повече не пожела да се видим. Той се бе възродил, както и стотици други като него, и си общуваше с хора със същото наименование. Мой колега от Философския институт обяви тогава, че България се е разделила на “синя” и “червена” етнически общности. Сигурно бе прав. Моят стар семеен приятел се бе възродил в една различна “етническа общност” и нашето приятелство беше умряло.

Възродителният процес с българските турци се опираше на пренаписването на историята им като общност и обосноваване, че исторически не са турци и ислямизирани българи. Същото това пренаписване на истории стоеше в основата и на новия възродителен процес след 1989 г. Протече процес на “възраждане” чрез масово пренаписване на индивидуалните биографии и колективни истории, които създават съвсем други индивиди и общности. Българското национално възраждане и първият възродителен процес в новата ни история започваха със знаменитата “История славяноболгарская” на Отец Паисий. След 1989 г. куп финансирани отвън частни тинк танкове и “историци на свободна практика”, вживели се в ролята на съвременни Паисиевци, настървено започнаха да пренаписват историята, а с това и идентичността на България и българите. Да ни обясняват, че ние не сме тези, а онези, не сме онова, което сме, а нещо друго. Претендират, че са достигнали „най-после” до действителните „истини” за миналото, макар че реалностите се оказват точно обратните.

Катедрата по “Научен комунизъм” в Софийския университет се възроди като катедра по “Политология”, а научните комунисти станаxа политолози, обясняващи новия “демократичен преход” от телевизионните екрани. Същото стана с редица историци на БКП. Политикономистите през 1990 г. се възродиха в преподаватели по неокласически макро и микроикономикс. Да си бил пък в катедра по “марксистко-ленинска философия” стана направо опасно, защото по “закона на Панев” това означаваше лустрация. Затова и от тези катедри се пръкнаxа най-яростни антимарксисти. Няколко стотин марксистки философи от академичните институти и университетите, които познавах, се възродиха като постмодернисти, хайдегерианци, аналитични философи, кантианци, хегелианци и пр.

АОНСУ, където се обучаваха кадри на БКП, се възроди като НБУ, в който доминират преподаватели – неолиберали и антикомунисти, основно място на завръщане след политическа кариера на десни политици от СДС и ДСБ. От университет, носещ комунистическа идентичност, се появи университет, носител на неолиберална и антикомунистическа идентичност

Децата на активните борци и номенклатура, борили се за комунизъм, ползвали привилегиите на родителите си, учили с предимство в Москва и Ленинград, се превърнаxа в “експертите на преxода”, проповядващи неолиберален капитализъм

Най-масовият български вестник “Работническо дело” бе възроден като вестник “Дума”, язовир “Георги Димитров” – като язовир “Копринка”, бул. “Людмила Живкова” – като булевард “Христофор Колумб”, бул. “Георги Димитров” – като бул. “Мария Луиза”, бул. “Янко Сакъзов” – като бул. “Мадрид”. Толбухин стана Добрич, Станке Димитров – Дупница, Михайловград – Монтана.

Преименува се за трети път в новата си история държавата ни – от Народна република България стана само Република България. Отказаха се от народното в нея. “Народната библиотека” стана “Национална библиотека”, “Народният дворец на културата” – “Национален дворец на културата”, вестник “Народна култура” се възроди като вестник “Култура”. Културата вече не беше “народна”. Изобщо думата “народно” стана срамна дума, когато се говори за държавата и културата. Така се отвори пролука да бъде присвоена като притежание на Сульо и Пульо. Всеки протестър и окупатор може да крещи по улиците и от прозорците на Софийския университет, че той бил “гласът на народа” и трябвало да се вслушат в него.

5. Трите възродителни процеса в българската история

В своята история през последните два века българската нация преживява като цяло три възродителни процеса на масови преименувания и смяна на представите кой кой е и кое какво е.

Първият от тях е българското възраждане през ХІХ век и след Освобождението, съвпадащ с промени в геополитическите зависимости, а от тук и идентичности – от турски и гръцки към славяно-православно-български.

Вторият възродителен процес е във времето на социализма, когато славяно-българската тенденция се запазва, засилена от специфичните идеологически характеристики на социализма, въздействащи върху именната система. Моят преподавател по китайска философия в Софийския университет се казваше Ленин Димитров. Имаше и немалко Сталиновци. Дори се говори за една еврокомисарка, че някога била кръстена Сталинка.

Третият възродителен процес протече през последния четвърт век, когато се превърнахме в опустошена периферия на англоамериканския и западноевропейския капитализъм. Времето, когато Вазов и Ботев започнаха да се забравят, за сметка на Памела Андерсън и американизирания холивудски кич. Тази година в БТВ бяха поканили за 24 май някакви дечица, които да говорят за българските букви, но облечени с фанелки с надписи на английски. Но и този възродителен процес май постепенно ще отива в историята.

Така и не ме напуска мисълта, че май се задава нов, четвърти възродителен процес на масово преименуване. Прозрението за това ми дойде през това лято, когато видях на раменете на двама мои студенти изографисани китайски йероглифи, а една от студентките ме помоли да я изпитам по-рано, защото заминавала на студентска бригада в Шанxай. Тези дни в кастинга за най-новото шоу по Нова телевизия едно седемгодишно момиче пя на китайски. Бай Ганьо ходеше някога да продава мускалчета с розово масло във Виена, сега президентът Плевнелиев заведе приятелски фирми в Пекин и радостно обяви гигантска сделка за розово масло. А наскоро министърът на икономиката Драгомир Стойнев заяви: “Изтегляме търговските ни представители от Европа и ги пренасочваме към Азия”. Даа, май това са първите симптоми на задаващия се нов възродителен процес и ново “етническо прочистване”. Дано да сме оцелели дотогава като нация.

Труд