/Поглед.инфо/ Висшите форуми на двете най-големи партии у нас приключиха, без да оставят трайни спомени за най-важното от техния политически смисъл
Имаше навремето такава приказка: „Два конгреса - една цел.“ Аналогията обаче с приключилите висши форуми на двете най-големи български партии - БСП и ГЕРБ, е неуместна. Няма нито едно съвпадение както в атмосферата, в която се проведоха двете събития, така и в набелязаните задачи.
Все пак се забелязват и няколко дребни прилики. Настроенията и подтекстът на дебатите и на двата конгреса бяха притиснати от сенките на двама отсъстващи - Първанов и Станишев. Първанов не отиде на червения конгрес, но ангажира с отсъствието си две трети от времето, вниманието и красноречието на делегатите. Станишев, без изобщо да е поканен на конгреса на ГЕРБ, привлече физическото присъствие на почти целия елит на европейската десница в иначе периферната и незначителна от гледна точка на Брюксел българска столица.
Публичното очакване, подхранвано от медийни слухове и интерпретации, и в двата случая беше горе-долу идентично: какво ще направят с Първанов, как ще постъпят с Цветанов. Като че ли и двете партии решиха да действат възпитано Тоест да не предприемат нищо засега.
Към настоящия момент нито Първанов е изключен от партията, нито Цветанов се е разделил с партийния си пост. Има, разбира се, някои трудно разбираеми нюанси в положението. Ако Първанов наистина направи партия и регистрира паралелна листа, ще последва… Не е ясно точно какво. Цветанов остава заместник-председател, ама не е единствен, от което не се разбира какво точно е новото.
На практика и двете партии изнамериха начин да отбият номера по второстепенните си вътрешноорганизационни проблеми и да подхвърлят по някой кокал на медиите, за да задоволят нездравото им любопитство. Същевременно съумяха, макар и с различен успех, да изяснят най-съществения си проблем - какво да правят с властта. За БСП бе най-важно да се разбере със себе си - по какъв начин да запази властта и как да продължи да действа като управляваща партия, а за ГЕРБ - как да си върне властта и да излезе от политическата изолация, в която партията на Борисов сама се натика.
От такава гледна точка БСП се зае да изяснява отношението си към ДПС, който въпрос получи бурно следконгресно продължение, а ГЕРБ се хвана за пореден път да се разбира с реформаторите от бившия СДС. Сиреч с Костов, чиято фигура висеше над конгреса на ГЕРБ като другия голям отсъстващ.
И в двата случая стратегиите и тактиките, които се обсъдиха и утвърдиха на партийните конгреси, се оказаха с хоризонт 25 май тази година. И в двата случая това може да се окаже голяма илюзия, защото е твърде вероятно резултатът от предстоящите евроизбори да не разплете нито един възел от объркания български политически ребус и животът да продължи, без изобщо да се почувства, че е имало избори и на тях нещо се е случило.
Когато навремето се казваше: „Два конгреса - една цел“, се имаше предвид изпълнението на петилетния план. Днес както БСП, така и ГЕРБ биха въздъхнали с облекчение, ако някой свише подмени многобройните им проблеми и сложните им задачи с нещо толкова просто, каквото е планът за петилетката. Нямат, няма и да имат този шанс, докато съществуват.
Истината е, че днес в България, а и не само в България, най-мразеното нещо в политиката са партиите. Фактът, че медиите отделят най-голямото си внимание именно на най-мразеното нещо с неговите лидери, конгреси и прочее, няма как да превърне омразата в любов. Няма как и най-големите от най-мразеното нещо - БСП и ГЕРБ, да са по-малко мразени от останалите. Лекарството, с което се опитват да ни излекуват от болестта - нови, „чисти“ и „непорочни“ партии, води единствено до усложнения и странични ефекти.
На лечение трябва да бъде подложена цялостната политическа система - нещо, което могат да направят само най-големите партии. Докато в БСП отдавна са открили диагнозата, в ГЕРБ продължават да смятат, че ако досъсипят политическата система, могат да останат единствени на терена. БСП трескаво търси и не може да намери верни и надеждни съюзници, а ГЕРБ продължава да се надява, че може да установи политически монопол.
На практика ГЕРБ вярва, че може да стане БКП, докато БСП е може би единствената политическа организация, която панически бяга от образа на БКП
и се мъчи да се запази като истинска партия.
Във връзка с всичко това наистина е важно да се разбере какво точно са решили да правят БСП и ГЕРБ, защото тъкмо в техни ръце за момента е съдбата на политическата система. Може отстрани да изглежда ефектно и театрално, но е напълно безсмислено Борисов да задава гласно въпроса „Кой иска коалиция с БСП?“, защото никой не задава такъв въпрос - нито в ГЕРБ, нито в БСП, нито който и да е случаен уличен минувач. Няма нищо по-противоестествено от подобна коалиция. Няма по-пряк път към разрушаването на цялата политическа система, ако двете най-видими идеологически алтернативи се обвържат в управленски съюз.
Оттук започват и големите различия, регистрирани в дебатите и решенията на двата конгреса. БСП търси естествени съюзници сред всички с изключение на ГЕРБ, а въпросът на Борисов „Кой иска коалиция с …“ продължава в дълъг списък и завършва с извода: „Ние сме сами, следователно на прав път“. Това, че ГЕРБ е в изолация, се оказа повод за гордост за Борисов според собствените му думи.
Много показателен е и анализът на грешките. Конгресът на БСП центрира прегледа и изводите върху собствените грешки, а форумът на ГЕРБ - върху грешките на всички останали. Идеята, че всичко, което ни се случва, е наша грешка, няма как да кореспондира или да извежда прилики с тезата, че „Всички грешат, ние не“!
Също заслужава внимание особеният акцент, който двата конгреса поставят на сакралния въпрос за отношението към ЕС и Брюксел.
Политиката на ЕС бе подложена на унищожителна критика на конгреса на БСП, за да се изведе като логична задачата за победа - не толкова в България, колкото в Европа, като надежда за действителна промяна и в България. Тезата „без победа в Европа нищо няма да се промени у нас“ бе червената нишка и в доклада на лидера на БСП и президент на ПЕС, и в конгресните решения на червените.
Реториката на лидера на ГЕРБ, а и на делегатите бе в точно обратния смисъл - ние управлявахме успешно, защото в Брюксел ни оценяват така. Ето защо в Брюксел нищо не бива да се променя. Помогнете ни да бием Станишев тук, защото това ще е победа и за вас. Височайшите гости на конгреса на ГЕРБ говориха по-дълго на тема колко лош е Станишев, отколкото какво възнамеряват да правят, за да стане положението на всички европейци по-добро.
Тъй или иначе, висшите форуми на двете най-големи партии у нас приключиха, без да оставят трайни спомени за най-важното от техния политически смисъл. Най-много приказки се издумаха, а така и навярно ще продължи, по темите „Първанов“ и „Цветанов“, но точно по тези теми нито имаше новини, нито такива се очакват до изборите, а и след това. С диаметрално противоположните си цели двете партии влизат в предизборната кампания с равностойни шансове
за успех, като всяка по своему се надява на победа. За Борисов е най-важно да победи тук, за Станишев - там.
И двамата не биха имали нищо против да победят и на двете места, но единият не разчита на победата, за да предизвика промяна, а другият не вижда смисъл от победата, ако тя не донесе промяна.
В крайна сметка, каквото и да се случи на изборите на 25 май, то ще се усети почти веднага, ако случилото се представлява някаква новина в общоевропейски мащаб. Каквото и да се случи в България, то ще предизвика буря в чаша вода. Въпреки че всички в Европа за момента са се вторачили тъкмо в нашата чаша. И след това мнозина ще си мият лицето с нейното съдържание.
„Два конгреса - една цел!“ Абсолютно точно и съвършено безсмислено!
Преса, брой 47
