Комисията по досиетата официално и в детайли отчита своята работа от началото на създаването си. Очаква се да направи и предложения за въвеждане на мерки, които да й позволят да разкрива повече информация. От предварително оповестените в медиите данни обаче стана ясно, че за 5-те години на своето съществуване Комисията е проверила около 113 00 души или с други думи над 20 000 души на година!
Това си е направо впечатляващо! И като че ли оправдава инвестираните до този момент (именно за тези 5 години) над 30 милиона лева в работата на Комисията. Като че ли … Защото освен количествени има и качествени показатели, които би трябвало да се вземат предвид при оценката на ефективността на една структура.
В случая става дума за това, че от всичките тези извършени проверки, едва около 5% от хората (или 6377 души) се оказват свързани с бившата Държавна сигурност (ДС), но от тях са оповестени имената на 5782 заради наложените от закона ограниченията. Комисията няма право да съобщава имената на починалите, както и на хората, поискали сами да бъдат проверени за принадлежност към комунистическите тайни служби.
Като направим една проста сметка се оказва, че един бивш агент на ДС към момента излиза на българския данъкоплатец близо 5000 лева!
Интересният въпрос, който изниква съвсем естествено, е колко ли още агенти на ДС можем да очакваме да бъдат осветени през следващите няколко години като се има предвид интензивността, с която се появяват нови лица на обществения хоризонт и възрастта на “призраците” от досиетата, много от които скоро може и да се окажат защитени от закона (разбирайте починали).
Не е ли крайно време именно предвид на изтичащия през април тази година мандат на Комисията в този й състав да се направи една цялостна и сериозна оценка за необходимостта от нейното съществуване. И ако наистина се прецени, че обществото и след 10 години ще има нужда да знае кой е сътрудничил на тоталитарното управление, да се инвестират средства за дигитализиране на съдържанието на тези досиета и за осигуряване на публичен достъп до тях, така че държавата да престане да харчи ежегодно парите на данъкоплатците за възкресяване на призраци от миналото.
Безспорно, от финансова гледна точка това определено е по-разумният вариант. От гледна точка на политическите дивиденти обаче, запазването на статуквото е за предпочитане. В крайна сметка парите идват от джоба на цял един народ…