/Поглед.инфо/ След 593 дни в затвор и 2 месеца домашен арест в Турция американският пастор Андрю Бронсън се готви за среща в Белия дом с президента Тръмп. Решението на турския съд за присъда от 3 години, 1 месец и 15 дни за съпричастност към организацията на т.н. опит за преврат от 15 юли покрива излежаното време в затвор и арест и пасторът с брониран автомобил в присъствието на съпруга и американския шарже,дафер през Измир и Германия вече е в САЩ.

Освобождаването не бе изненада. Известно бе, че „въпросът Бронсън“ бе коз в ръката на Ердоган, който при срещи в Ню Йорк по време на участието си в Общото събрание на ООН го е използвал срещу отслабване на примката на шията на турската икономика, която е в стагнация. Турският президент не е крил, че счита „дългата ръка на Вашингтон“ за причина на незапомнения спад на турската лира и сътресенията във финансово-икономическата система на страната.Западни медии често публикуват данни за масови фалити и обявяване на неплатежоспособност не само на малки турски фирми, но и на големи производители и концерни, разполагащи със стотици филиали по цялата територия на Турция. Въпросът е дали има и други козове в ръкава си Ердоган, за да не се налага да разчита на задгранични изяви, които да отвличат вниманието и да поддържат имиджа на Анкара. Засега президентството е публикувало в Държавен вестник програмата си за инвестиции за периода 2019-2021г, където не са включени нови проекти. Такива ще има само в изключителен случай. Предимство щели да имат само заплащанията на довършителни работи при най-спешните проекти т.е. тези, които са започнати. Тласък ще се търси и извън страната. Например при посещението преди дни в Багдад външният министър Чавушоолу е разглеждал при среща с президента на Ирак Берхам Салих двустранното сътрудничество в аспект нови проекти и съвместни разработки. Което не пречи да се поставят въпроси и за общи усилия срещу действия на кюрдите или съгласуване на позиции относно Сирия или политическите проблеми в самия Ирак. По тези въпроси Анкара си е позволявала дори намеса, особено относно Иракски Кюрдистан и неговите лидери. Там десетилетните битки на клановете Барзани/ Талабани продължават и днес при заемането на висши позиции при управлението на Ирак.

Но в Турция особено внимателно се следи не само ситуацията със „случая Кашоги“, която усложнява връзките със Саудитска Арабия след изчезването на журналиста при посещението му в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул. За турските граждани случващото се в Идлиб, Сирия, е не по-малко тревожно, защото опасенията, че ще има нови военни операции на Анкара там не носят утеха за близките на воюващите турски войници. Москва чрез говорителката на МВнР Захарова вече заяви, че в Идлиб повече от 1000 бойци от групировките са обезоръжени и са напуснали региона. Министерството на отбраната на Русия е обявило, че по този начин се изпълняват договореностите от Сочи между Путин и Ердоган. Анкара твърди, че до 11 октомври е завършено изтеглянето на тежкото въоръжение от демилитаризираната зона. Лавров, външен министър на Русия, в оценка на договореностите от Сочи заявява, че „в Идлиб главната роля за сътрудничество с различните групировки играе Турция“. Той допълва и че „по наши сведения този процес е доста напреднал“. Казва го на пресконференция след среща с външния министър на Андора, но допуска поставеният срок до 15 октомври да не бъде спазен. Защото на практика не се наблюдава изтегляне на всички групировки, включително на Ел-Нусра. Руските военни сили и сирийската армия са поели ангажимент да не нападат цивилни и военни, докато Анкара провежда изтеглянето им. Но никой не дава информация къде отиват изтеглящите се бойци от групировките. Информации от сирийски източници твърдят, че Анкара ще разположи тези бойци по линията Африн-Краблус-Амуда-Нусайбин и дори се твърди, че те са вече там. Имало изградени лагери около Нусайбин, по границата с Турция. Същите сведения дават и информационни сайтове на ПКК и на сирийските кюрди, твърдят в Анкара. Според тях тези групировки щели да бъдат използвани в предстояща операция на турските въоръжени сили на изток от Ефрат т.е. срещу военните организации на сирийските кюрди, YPG и PYD. Групировките заедно със семействата им щели да са в основата на турска офанзива. Така се е действало и при операцията в Африн. От своя страна сирийските кюрди са поискали подкрепа от Франция, САЩ и дори Саудитска Арабия. Широко известно е, че САЩ подкрепят сирийските кюрди, но дали това се връзва с твърдения на „Yeni Safak“, че „САЩ отиват към стратегическа безизходица в Сирия“? Ако тези информации са верни, би могло да се очаква, че сирийската армия с операцията си в района на Дейр-Ел Зор на границата с Ирак от една страна и турската армия от друга ще поставят сирийските кюрди и ПКК в „тостер“. Но в този „тостер“, считат в Анкара, ще попаднат и заставящите зад тях САЩ и Франция. Именно затова има твърдения, че САЩ изтеглят бойци от „Ислямска държава“ и други групировки към сирийско-турската граница, което е било предизвикано от операциите на турските и сирийските военни сили. Има сведения, че американски хеликоптери не само прехвърлят бойци от групировките, но и „на няколко пъти по погрешка“ бомбардират сирийската армия при битките й с „Ислямска държава“ . Предстои да се види дали Ердоган ще обяви нова операции на турските военни сили. А дали това има нещо общо със ситуацията вътре в страната е въпрос на време, за да се отсеят „фейк новините“ и се избистри случващото се извън и вътре в Турция. Предстои, както се казва.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели