/Поглед.инфо/ Вчера мислех да кажа нещо за Деня на будителите, но се отказах. Не ми се видя редно, някак си, да говоря сред потока от високопарни думи. Още повече, че редица приспиватели плещеха колко било полезно будителството за изстрадалата българска душа.

Ей така си мина Денят - приспивни монолози, които странно защо искаха да ни възторгнат будителски. С изключение на моя приятел проф. Иво Христов и още двама-трима реални хора, останалите ми се струва, че хал-хабер си нямат като какво нещо е това будителството...

Будителството, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, е безкомпромисно шамаросване на заспалата действителност, стоварване на юмрук по лицето на глупаво хилещата се посредственост.

Будителството и будителите са като поезията и поетите - спомням си гениалният наш поет Борис Христов, който написа преди много години:

"Поетът е една оголена подвижна рана,

поезията - страдание и вик сред океана!",

а после отчаян се оттегли в планината.

Будителят винаги е низвергнат, защото казва истината, макар и нелицеприятна, а будителството е опасно занимание, защото е пронизано от самота.

Будителят не се съобразява с канонизирания идеологически фетишизъм, а будителството предполага мисловна революция, чупеща оковите, с които парвенющината е пленила Духа.

И ако будителството също така е покана за размисъл, независимо дали ще бъде приета, мога да споделя само няколко числа, а вие, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, си отговорете сами:

В навечерието на "турското робство", тоест втората загуба на българската държавност, този път в рамките на Османската империя, българското население е приблизително 1 300 000 души;

В началото на възстановяване на българската държавност, тоест ситуирането на Третата Българска държава населението е около 3 900 000- оказва се, че за пет века "робство" прирастът е около 2 600 000;

В навечерието на 9 септември 1944 г. населението на страната е около 6 000 000 души, тоест за 66 години Третото българско царство реализира прираст от повече от 2 000 000 души;

В началото на избухването на демокрацията и либералния прогрес на 10 ноември 1989 г. населението на държавата е около 9 000 000 души, тоест за 45 години отвратителен "комунизъм" сме реализирали прираст от около 3 000 000 души;

Към днешна дата населението на България е по-малко от 6 500 000 души, тоест либерално-демократичния прогрес на НАТО и ЕС е осигурил на страната спад от над 2 500 000 души - демографска катастрофа, която не е позната в цялата история на държавата!...

Въпросът е: какво смятаме да правим всички ние със себе си оттук-нататък, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари - както т.нар "народ", така и т.нар. му "елити"?

Да, тежък въпрос, но ако и той не ни събуди, не виждам шанс!

Изглежда като спомен от бъдещето, нали?  


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели