/Поглед.инфо/
Живеем трудно... Време на измама...
На нищета... На бедност и несгоди...
Едничка светлинка ли днеска няма
в тунела, който никъде не води?

А болките... С какво ли се лекуват...
Къде ли днес да търсиме опора?
Повярвайте, все още съществуват
във този злобен свят добрите хора.

Съдбата с тях безмилостно играй си
но те издържат всичко... Несломени...
Добрите хора – редки еделвайси
поникнали посред скали студени.

Растат прекрасни – стръкчета задружни
на пук на присмех, клевети и завист.
Добрите хора... Ах, до смърт са нужни
във този век на дивата ненавист.

Душата ми от скръб се разтоварва...
Усмивка... И изчезва самотата.
Щастлив съм, че ги срещнах и повярвах,
че все пак съществуват на земята.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели