/Поглед.инфо/ В българските медии и отчасти в българското научно историческо пространство в последните десетилетия се води един диспут за характера на Девети септември – въстание или преврат. Разликата е съществена. Но тази разлика дали нарочно, дали случайно, или поради недостатъчна компетентност, не се прави на базата на исторически документирани и проверени факти. Редица политици, професори и доценти по история и политология, и дори един академик, обърнаха палачинката и от „въстание“ преминаха към определението „преврат“. Тази теза вероятно им бе подсказана и/или финансирана от „Отворено общество“, „Америка за България“ и други НПО-та, натрапена им по време на „специализации“ в чуждестранни западни университети или пък от влиятелни чуждоземскш политици. Тази теза бе охотно и масово възприета от колониалната политическа и новинарска журналистика в България. В изданието на БАН „Голяма енциклопедия България“ превратът е единствената теза залегнала за станалото на Девети септември. В енциклопедията са изброени превзетите обекти (министерството на войната, пощата) и е посочен състава на правителството.

Има методологическата обърканост. Тя е продукт на три неща. Първото е неразбирането на разликата между „въстание“ и „преврат“. Според Български тълковен речник (Л. Андрейчини др. 1993) думата „въставам“ значи „дигам се с оръжие срещу насилническа власт; бунтувам се“. А „въстание“ е „масово народно надигане срещу потисническа власт; бунт“. Синонимът „бунт“ е определен като „вълнение срещу установена власт или ред; въстание, размирица, буна“. Не е случайно, че като пример за „въстание“ авторите са посочили Априлското като масово народно надигане с оръжие срещу потисническата власт. Ключово значение в това определение имат „масово народно надигане“ и „с оръжие срещу насилническа власт“. А „преврат“ се тълкува като: „2. Рязка промяна на обществено-политическия строй; 3. Насилствена смяна на управлението“. В него няма „масово народно надигане“. И действително при превратите на 9 юни 1923 и 19 май 1934 няма „масово народно надигане“ срещу властта. На 9 юни има „масово надигане“ срещу преврата. В тези преврати група военни сменят властта.

Втората методологическа обърканост произтича от разбирането на станалото на Девети септември. Ако то се тълкува като еднократен акт (няколко часа през една нощ), като самостоятелно действие, несвързано с други актове и действия е преврат. Но ако станалото на Девети септември 1944 г. се разглежда като финал на обществен процес, в който са въвлечени множество хиляди хора („народно надигане“) в продължително време, то е въстание, не може да става дума за преврат.

Третата методологическа обърканост произтича от обхвата на анализираните и обобщавани факти, събития и явления за Девети септември. Привържениците на „преврат“ използват като факт предимно участието на малобройни военни части в овладяването на Министерството на войната и пасивната роля на уплашилият се за бъдещето си Министър. Превратът е насилствено вземане на централната власт като обикновено се блокират или превземат Министерския съвет, министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на съобщенията и др.. И след като са овладяни или поне блокирани, се установява новата власт на областно и местно равнище, във всички йерархически държавни структури. Но ползвателите на термина „Деветосептемврийски преврат“ забравят, че на местно равнище смяната на властта става не точно на, а преди и на Девети, т.е. от 6 до 9 септември включително е установена властта на комитетите на Отечествения фронт. По същество със смяната на властта на местно равнище предхожда превземането на Министерството на войната и пощата. Да, превратите започват със смяната на властта на централно равнище, но при въстанията властта се превзема първоначално на местно и регионално равнище.

Всяко историческо събитие има своята предистория, а тя (предисторията) формира реалните обществени ситуации и обстоятелства. Това важи не само за 9 септември. В българското общество, много преди Девети септември, има дълбоко политическо разделение и народно противопоставяне срещу властта. То се поражда още след Първата световна война (Първата национална катастрофа) и се развива през Владайското въстание, Деветоюнския преврат, Септемврийското въстание и по време на Втората световна война. За да разберем дали Девети е въстание или преврат трябва да анализираме близката до него предистория, т.е. „горещото лято на 1944 г.“ Но историята е история, когато ползва не само ограничен фактологически материал, предимно от архивите на фашистката полиция, Министерския съвет, дневниците на фашистките управници (Б. Филов и др.), но и документите от участниците в съпротивата срещу фашизма.

Станалото през лятото на 1944 г. разкрива дълбоката пропаст между интересите и положението на широките народни маси и провежданата прогерманска и профашистка политика от българското правителство. Страната е в дълбока икономическа и социална криза. Огромната част от селскостопанската продукция се изнася за Германия (жито, храни, кожи, месо, яйца, кашкавал и др.), изнасят се много руди, дървен материал и други суровини за германската промишленост. Малка и неразвита икономически България става донор на могъща Германия в размер на около 73 млрд. райхсмарки (приблизително около сегашни 12-14 млрд. долара). Дефицитът в търговията с Германия само за летните месеци на 1944 г. е 1.6 млрд. лв. Нещо повече, издръжката на немските войници в България е за наша сметка и правителството на Багрянов на 25 юли изплаща 733 млн. лв. за месеците април-юни. Този дълг и досега немските правителства, включително и „приятелката“ на Борисов (г-жа Меркел) отказват не само да платят, но и дори да разговарят за него. През „горещото лято на 1944“ силно спада промишленото производство. Това, а и други действия на фашистките правителства водят до недостиг на продукти от първа жизнена необходимост, разрастване на спекулата, нарастване на инфлацията. Проблемът за изхранването на българските семейства става първа грижа на всеки, особено на работниците, занаятчиите и интелигенцията. Имитацията на икономически реформи от Багрянов не подобрява социалните условия. Във външнополитически план ситуацията се влошава с откриването на Втория фронт, излизането от войната на Италия, Яш-Кишиневската операция, падането на Антонеску в Румъния (23 август).

През лятото на 1944 по същество в България се води повсеместна гражданска война, война без маркиран боен фронт и подредени бойни части, с овладявана територия. Това е гражданска война не само с класическите военни средства. В нея са съчетани различни форми на пропаганда и агитация, митинги, демонстрации, лозунги по стените, разпръсване на листовки, стачки и т.н. Независимо от жестокия правителствен терор спрямо несъгласните, в съпротивата срещу властта се включват стотици хиляди хора.

А терорът, основаващ се на фашисткия Закон за защита на държавата е невероятен. На 6 юни Щабът на войската издава разпореждане без съд и присъда да се унищожават всички заловени нелегални. И забележете, това е щабът на армията, а не на полицията или жандармерията. Армията е превърната в репресивен орган срещу съпротивата. Създадени са и специализирани ловни роти. Само през юни в Пловдивско са убити 81 души. На 6 юни в Перущица са убити 22 ма, на 9 юни в Габрово 24 и т.н. По-късно подобна заповед издава и полицията. От началото на август се предприема акция на полиция, жандармерия и армия за пълно унищожаване на партизанското движение. Това включване на армията води и до брожения срещу властта дори сред войниците.

През горещото лято на 1944 г. във формираната народноосвободителна въстаническа армия се включват нови 460 партизани. Общо в страната „през горещото лято на 1944“ са извършени 1429 саботажи, партизански акции и сражения като техният пик е през август и се увеличава в началото на септември. Главна цел на саботажните акции е да се спре добива на руди и въглища, производството на дървен амбалаж, обработени кожи, кашкавал, облекла и други готови изделия изнасяни за Германия и немската армия. Има множество комунистофобски манипулации за акциите на партизаните в мандрите. Почти всички тези мандри произвеждат продукция, която се изнася почти изцяло в Германия и с която се снабдява немската армия. Само незначителна част от нея се взема от партизаните за тяхно ползване. Огромната част се раздава на местното население. Например, при акцията срещу мандрата на вр. Белмекен (30 юни) голяма част от продуктите са раздадени на овчарски семейства. В повечето случаи, когато партизаните влизат в селата, те унищожават реквизационните списъците, по които от местното население се изземват хранителни продукти, а събраните продукти раздават на местните хора. Тази дейност е придружена с провеждането на масови събрания с местното население. Друга част от акциите са с цел набавяне на оръжие. Източник са войнишки и полицейски постове, полицейски участъци, кметства, дори оръжейни складове с боеприпаси и взривни материали.

Партизаните водят с различна продължителност и интензивност сражения с полиция, жандармерия и армия във всички части на страната, край морето, в равнината, в планините и т.н. През юни от партизаните са блокирани почти 200 села, през юли – 270 и т.н. Превземането на села, унищожаването на реквизационните списъци, акциите в стопански обекти, снабдяващи предимно немската армия, нападението на полицейски и войскови постове и полицейски участъци и изземването на оръжие нарастват от юни до август, но върхът им е непосредствено преди Девети септември (Виж Приложение № 1).

От началото на юни до Девети септември има .„масово всенародно надигане срещу потисническата власт“, т.е. въстание. То не е спонтанно, като на 9 юни, а е целенасочено и организирано действие, включващо широки групи от населението – политически партии, движения и непартийни хора. Формата на тази организация е дадена от Георги Димитров – Отeчествен фронт. В него реално участват членове на БРП (к), РМС, земеделци, патриотично мислещи военни, прогресивни интелигенти, безпартийни. В ОФ водещо място има БРП (к), която реално се бори срещу фашистката власт, но не сама, а с участието на широки кръгове от населението. Твърде показателен е призивът на ГК на БРП (к), който в края на август призовава: „Работници и работнички … Спрете работа и излезте на улицата на стачки, митинги и демонстрации. Присъединявайте се към подетата всенародна въоръжена борба за унищожаване на германците и техните агенти. За възстановяване на отнетите ви права и свободи и за подобряване на тежкото икономическо положение...“

По същество Девети септември е последният етап на продължителен обществен процес – борба срещу антинародната власт, довела до бедност и мизерия мнозинството хора и използвала техния труд за подпомагане чужди политически и военни интереси, използваща принудителен труд (еврейските лагери), затвори, концлагери, интерниране, побоища и убиване без съд и присъда, заплащане за отрязани глави и опожарени къщи на противници на тоталитарната фашистка власт.

Но Девети септември не е истинска революция, след него няма незабавна смяна на основите на властта. Отечественият фронт идва на власт с искане за връщане на Търновската Конституция, а не за промяна на държавното устройство. В условията на победена страна и в подчиненост на Съюзническата контролна комисия, това е било и невъзможно. Самият Девети септември може да се разглежда като начало на етапа на установяване на нови държавни устои, на нова като тип и принципи държавна власт. За обикновените хора той е началото на социална революция, променила живота им и въвела като основен принцип на отношенията в обществото приносът на всеки чрез труда, а не чрез собствеността. Публичното налагане на термина „Деветосептемврийски преврат“ има за цел принизяване на ролята на БРП (к) и прогресивните леви сили в България и изтъкването на преден план само на малката група военни, част от които са на отечественофронтовски позиции. По същество използването на думата „преврат“ е израз на комунистофобия, на омаловажаване на борбата на БРП (к) и на борбата голяма част от народа срещу фашизма.

През последните десетилетия нарочно се премълчават уродливите прояви на фашизма, борбата на БРП (к) и прогресивната българска общественост срещу действията на фашистите, превратно се тълкуват определени политически събития от епохата на съпротивата. Сега в публичното пространство малко се говори и пише за фашисткия по своята същност Закон за защита на държавата, за ловните роти, за отрязаните и разнасяни по мегданите глави, за опожарените домове, за „еврейските трудови лагери“ и т.н. В соросоидната Уикипедия може да прочетете, че са убити от Народния съд редица офицери и др., но няма да прочетете за делата на тези осъдени на смърт, за ловните роти и за всички безчинства на българските фашисти. Пред взора на младото поколение има само черната пелена на незнанието за борбата срещу фашизма и истинската същност на победата на антифашистките сили на Девети септември.

Приложение № 1

Някои събитията през лятото на 1944 г.

Месец юни 1944 г.

1 юни Сливенския отряд „Х. Димитър“ превзема мина “Чумерна“, обезоръжава войниците, унищожава минно оборудване и провежда митинг с работниците;

5 юни 1944 г. Първа софийска бригада при с. Добърско пленява 40 войници.

6 юни Отряд „Г. Генов“ разгромява при с. Оходен жандармерийска част;

14 юни. Отрядите „Дунав“ и „В. Левски“ разгромяват в с. Махалата (Плевенско) евакуираният щаба на фашистката организация „Бранник“;

25 юни Брусенската битка (Тетевенско) на отряд „Георги Бенковски“ с жандармерията при която загиват 19 партизани;

Месец юли 1944 г.

7 юли В Мадара (Шуменско) е нападнат и превзет склад с взривни материали;

8 юли В Брезнишко Радомирският отряд разпръсва жандармерия и изземва оръжие;

15 юли Отряд „Смърт на фашизма“ води боеве при Мокрен (Котленско);

16 юли Край с. Рудник Приморският отряд „В. Левски“ пленява полицейско поделение.

17-19 юли Варненският отряд на два пъти прекъсва телефоните между Варна и Бургас и германската телефонна линия между Кюстенджа и Солун;

20 юли 1944 г. Приморският отряд „В.Левски“ унищожава германска телефонна работилница и подвижна германска радиостанция, а бр. „Хр. Ботев“ – германска радиостанция;

22 юли Част от бр. „Чавдар“ и Ихтиманския отряд превземат Якоруда, в която има войскова част и полиция, раздават на хората платове, дрехи, гумени обувки, взети от местните черноборсаджийски складове;

23 юли Край вр. Персенк (Родопи) Първа родопска бригада „Г. Бенковски“ се сражава с жандармерия, подкрепяна от самолети;

26 юли Стачка на строителни работници на военен обект край София;

29 юли Трънският отряд се сражава край Яловица и Горна Мелна с полиция и военни;

30 юли Отряд „Н. Парапунов“ при ж.п. спирка Бабяк обезоръжава войнишки пост и приема в състава си 9 доброволци;

Месец август 1944 г.

2 август 33 –ма известни политически дейци на БРП (к), БЗНС-Пладне, Звено, левите в БРСДП и независими интелектуалци отправя „Предупреждение“ до правителството.

3 август Отряд „Драговищица“ се сражава край Злогош (Кюстендилско);

6 август Край вр. Богдан бр.“В. Левски“ води сражение, загиват 16 партизани;

9 август Бригада „В. Левски“ край с. Свежен (Карловско), напада ж.п. охрана, пленява войсковото поделение и взема оръжието му;

11 август Бр. „Хр. Ботев“ води бой при с. Върбен (Пловдивско), загиват 14 души;

12 август Плевенският отряд „Дунав“ взривява ж.п. линията между Хумата и Телиш;

13 август Приморският отряд „В. Левски“ в местността Шерба ликвидира жандармерийско поделение;

16 август Бригада „В. Коларов“ при р. Мечка (Родопи) разгромява фашистка част; Бригада „Хр. Ботев“ води сражение при Яворово (Чирпанско), загиват 7 партизани;

17 август Отряд „Х. Димитър“ се сражава в Сливенско с жандармерия и полиция;

20 август Начало на Яш-Кишиневската операция на Съветската армия; Отряд „Г. Бенковски“ напада и превзема караулните помещения на погребите на Белоградчишкия гарнизон и се снабдява с много оръжие;

24 август Румъния обявява война на Германия; При Жабокрекската акция в долината на р. Рилска са разбити работилници и складове, пленени са охраняваща рота и рота тиловаци, убити са 25 германски войници; В Боровец делегация на НК на ОФ предявява искане на Министър-Председателя да предаде властта на ОФ;

25 август Стачка на работниците от фабрика „Гранитоид“ (Батановци)

26 август: Политбюро на ЦК на БРП (к) взема решение за въоръжено въстание. Издадено е окръжно № 4 с призив към всички за незабавни и смели действия за изгонване на хитлеристите и установяване на правителство на Отечествения фронт; Войници и политзатворници нападат управата на Скопския затвор, вземат оръжие образуват партизански батальон „В. Коларов“;

27 август Трънския и Радомирския отряд водят сражения в района на вр. Тумба;

28 август От Румъния в България навлизат 16 000 германски войници;

29 август Край вр. Мечит бр. „Г. Димитров“ води сражение с войскова част;

30 август Отряд „Смърта на фашизма“ води сражение край Седларево (Котленско);

31 август Български войници преминават към югославски партизани. Образувани са войнишкия батальон „В. Петлешков“ и батальон „Петко Напетов“.

Месец септември 1944 г.

1 септември:

  • Акция на бр. „В. Коларов“ в Дълбок извор (Борисовградско), приети 10 нови бойци.

  • Отрядите „Хр. Михайлов“ и „Момчил войвода“ провеждат акция в с. Горни Лом.

2 септември:

  • Горнооряховският отряд провежда акция в с. Малкочево ) Севлиевско).

  • Акция на Червенобрежкия отрад „Г. Бенковски“ в с. Слащица (Гетевенско).

3 септември:

  • Партизани от бр. „Чавдар“ прекъсват ж.п. линията между Ихтиман и Веринско;

  • Сражение в Новаковския Балкан (Родопи) на дружина „Райко Кирков“;

  • Плевенският отряд „В. Левски“ превзема с. Беглеж и приема нови 24 доброволци;

  • Акция на отряд „Драговищица“ в с. Раково (Кюстендилско);

  • Отряд „Коста Петров“ провежда акция в селата Стоб, Кочериново и Рила;

  • Бригада „Г. Димитров“ провежда акция в с. Манолово (Казанлъшко).

4 септември:

  • Делегация на НК на ОФ поставя искането към Министър-Председателя за провеждането на митинги и събрания на ОФ. Предложението е отхвърлено;

  • 200 партизани от бр. „Чепинец“ и отряд „А.Кънчев“ се сражават при Милеви скали;

  • Полицията осуетява митинг пред Съдебната палата. Част от хората се отправят към Съветското посолство за да изразят братски чувства, а друга група към немското посолство и хвърлят по него камъни и тухли;

  • Ожесточени сражения на Първа родопска бр. „Г. Димитров“ при вр. Модър;

  • Партизани от бр. „В. Коларов“ разгромяват в Родопите военно-полицейска част;

  • Севлиевският отряд разгромява при с. Бара полицейска част;

  • Акция на отряд „Н. Парапунов“ в с. Елешница и блокиране на трудовашки лагер;

  • Акция на Поповския отряд в с. Царевци (Омуртагско);

  • Акция на отряд „Дядо Вълко“ в с. Драшан (Белослатинско);

  • Отряд „Хр. Михайлов“ провежда акция в с. Мартиново (Чипровско).

5 септември:

  • В Москва е връчена нота за обявяване от СССР на война на България;

  • Позив на НК на ОФ към трудещите се за борба с правителството на Муравиев;

  • Партизани от отряд „П. Волов“ нападат в с. Церово (Пазарджишко) ловната рота;

  • Акция на бр. „Хр. Ботев“ в с. Розовец (Пловдивско);

  • Акция на бр. „Г. Бенковски“ в с. Боримечково (Панагюрско);

  • Акция на отряд „Асен Златаров“ в с. Светлина.

6 септември:

  • В София има стачка на трамвайните работници, подкрепена и от работници в книжната и чорапената фабрика;

  • В София влизат партизаните от Шопския отряд, заемат позиция в парка в Разсадника и се укриват в квартири;

  • По инициатива на офицери-отечественофронтовци при Вакарел Бронираната бригада задържа и обезоръжава 500 германски войници, а при Ихтиман още 90

  • В 16 часа пред Славянска беседа се събира огромно множество от протестиращи хора. Германски офицери и полиция стрелят срещу тях;

  • България скъсва дипломатическите отношения с Германия и счита че от 8 септември е в състояние на война с нея;

  • В Перущица - масова възпоменателна акция (три месеца от убийството на 22 ятаци);

  • В с. Алеково (Свищовско) комитетът на ОФ завзема общината, формира народна милиция и съобщава на околните села за установената нова власт;

6-7 септември:

  • В гр. Исперих е образуван комитет на ОФ, който установява нова власт, обезоръжена е полицията и е създадена народна милиция;

  • В Голямо Враново (Русенско) комитет на ОФ завзема властта;

  • В Габровница (Монтанско) е обезоръжена полицията, Общоселско събрание;

7 септември:

  • В София има митинг и стълкновение с полицията, убит е П. Топалов-Шмид;

  • Стачка и манифестация на миньорите в Перник, убити 6 и ранени 13 работници;

  • В Пловдив има стачка на тютюноработниците;

  • В с. Розовец (Пловдивско) е установена властта на ОФ;

  • Батарея „Атия“ (край Бургас) е превзета от войници-комунисти и запасни офицери;

  • В Козловец, Масларево и Петокладенци (Свищовско) е установена новата власт;

  • В с. Константин (Еленско) има сражение, загиват 6 партизани и едно дете;

  • Приморският отряд „В. Левски“ превзема гара Разделна и разбива охраняващите;

  • В Плевен е разбит затвора и са освободени политзатворниците;

  • В Силистра са освободени политическите затворници, загиват трима граждани;

8 септември:

  • Съветската армия навлиза в България и до вечерта достига линията Русе-Варна:

  • В Габрово има митинг за посрещане на политическите затворници, овладяни са общината, полицейското управление;

  • Във Варна е разбит затвора и са освободени политическите затворници, превзета е общината, полицейското управление и на митинг е оповестена новата власт;

  • В Пловдив има обща политическа стачка, освободени са политическите затворници;

  • Установена е ОФ власт в градовете Силистра, Тутракан, Провадия, Балчик, Каварна, Копривщица, Клисура, Калофер, Лопушна (Георги Дамяново), Царево и множество (около 170 по някои данни) села. Например, с. Сенокос, с. Вранино Добруджа; в Лютиброд, Ракьово, Търнава (Врачанско); Гагово, Кардам, Ломци, Зараево и Сеячи (Поповско); Милославовци (Трънско); Раянци (Радомирско); Горно Ново село (Годечко); Враня стена (Кюстендилско) е установена новата власт;

8 срещу 9 септември:

  • Шопският партизански отряд и бойните групи се придвижват към центъра на града и се отправят към военното министерство;

  • Военната прожекторна група завзема Министерството на войната. Участват още няколко малки военни части. Учебната рота на Военното училище завзема пощата.

  • Всички партизански отряди, чети, бойни групи участват в установяване властта на ОФ в градовете и селата на България и завземане на полицейските участъци. Например, отряд „Петър Момчилов“ установява новата власт в селата Овчи кладенец, Гълъбинци, Болярско, Бояджик, Савино, Каменна река, Голям манастир, Скалица, Чукарово и Синапово (Ямболско).

  • Рано сутринта в София има масова манифестация в подкрепа на новото правителство на ОФ.

  • Червената армия достига линията Русе-Търговище-Карнобат- Бургас

Източник на фактите: История на антифашистката борба в България. Том 1-2. Авт. колектив: Акад. Кирил Василев – ръководител. С., Партиздат, 1976 г. Участие в написването на книгата имат още: акад. Илчо Димитров; ст.н.с. (т.е. професор) Димитър Сирков; проф. Никифор Горненски; ст.н.с. Славка Петрова и множество други авторитетни историци. При разработването на книгата са използвани: множество архивни материали, документи, исторически изследвания, спомени, справочни материали и др.., и са установени 1469 политически акции срещу фашистката власт през юни, юли и август (без тези през септември). Това не е политическа журналистика, а дълбоко историческо изследване, основаващо се на множество факти, тяхното обобщение и дълбоко анализиране.