/Поглед.инфо/ В Софийската филхармония зрее конфликт след назначаването на Виктор Стоянов за директор. Музикантите от оркестъра и хора са разделени, тази стара културната институция се управлява от доноси и клюки.

Но всичко си остава вътре, защото това все пак не е скандал в ромско гето, телевизиите не са заинтересувани от показване на конфликта. А той назрява от месеци и заплашва да разруши част от духовността на столицата, да отнеме чара на градската среда, и то там, където най-трудно проникват модите и капризите на времето. Досега. Мнозина от музикантите се чувстват унижени от създадената ситуация. За това какво се случва вътре и как може да се разреши проблемът, разказва с емоция и пристрастие диригентът Илия Михайлов*.

- Защо назначаването на Виктор Стоянов създаде толкова напрежения във филхармонията?

- Бяхме много шокирани от назначението на Виктор Стоянов, но в началото не обърнахме внимание. Мислехме, че е временно, докато се организира конкурс, за да може някоя сериозна, авторитетна личност да поеме ръководството на филхармонията. Изключително неприятно впечатление ни направи, че Стоянов веднага представи екипа си, взе една от цигуларките от последния пулт и я назначи за заместник-директор. И без да има право да прави някакви структурни промени, тя сама си написа длъжностната характеристика за нещо като главен мениджър, главен не знам какво си, едва ли не бащица на цялото това нещо.

- Той как мотивира назначението на заместника си?

- Като част от неговия екип. Мислехме, че става дума за хора, които ще придвижват документацията, за да се изплащат заплатите, за да не се провали сезонът, в който всичко е уговорено и т.н. И каква стана тя? Този човек е безкрайно зависим и некомпетентен за управленец, просто защото не е управлявал нищо в живота си. Филхармонията обаче не е кошче за отпадъци. Като е толкова добър, да си го бяха задържали в министерството. В момента, един вид, търсим назначения на такива момченца, протестъри, които осребриха недоволството си и излъгаха свестните хора от протестите. Познавам много от тях, те излизаха без други конюнктурни и други цели, за да се облагодетелстват. Бяха просто честни, недоволни хора, без задни мисли.

Тук обаче имаме работа с една друга класа хора, които отидоха да протестират, за да прескочат някакви етапи в биографията си. Така от господин Никой и нито един работен ден в някакво учреждение Виктор Стоянов изведнъж получава като първа работа зам.-министерски пост. Използваха кризата във филхармонията, когато махнаха стария директор Явор Димитров и уж докато организират конкурс след два-три месеца. Може да имаме забележки към него, може всичко да се каже, но не и че не е професионалист и доказан ръководител. Вместо това назначават човек без никакъв опит за директор.

- По каква линия се познава той със своята заместничка, защото иначе защо ще назначава една цигуларка „от последния пулт“, както казвате, също без мениджърски опит?

- Не знам по каква линия се познават. Предполагам, че тя е ходела в министерството. Той там се е запознал с различни хора покрай „Америка за България“, която е отделно е една много голяма тема – какво наистина прави Америка за България.

- Какво прави?

- Знам какво прави в музиката. Това са американски фондации, които упражняват влияние в една суверенна държава посредством пари. Това е ясно, не е нужно да стигаме до теории на конспирацията. Фондацията например лансира определени хора и това се знае от всички.

И след като дават пари за България, поставят условия кой да се промотира и кой - не. И започнаха например да спонсорират безплатни концерти по площадите само с много популярна музика. А после като накараш хората да дадат по 15 лв. за концерт, не е чудно, че не дават. Свикнаха да е без пари, затова зала „България“ е празна. Няма какво да се лъжем. Ако публиката е два пъти повече от тези, които са на сцената, е добре, но по-често хората на сцената са повече. Получава се конфликт на интереси с фондация „Америка за България“, която плаща само за скъпи солисти, но не плаща залата и оркестъра. И публиката се профанизира, защото се свирят само най-популярни неща. Викат се популярни актьори, поп звезди, плащат им се хубави хонорари, в което разбира се няма нищо лошо. Но следващия четвъртък никой не идва на концерт на филхармонията, защото няма звезди и, естествено, никой не иска да плаща. И знаете ли какъв срам и позор е тези хора да свирят пред празната зала? Два пъти виждам тази зала празна, откакто съм в нея, а аз съм тук всеки ден. И това се случва при новото управление на филхармонията. И преди е имало проблеми, но такива – никога.

- На вас очевидно ви трябва мениджър. Какво трябва да се направи според вас?

- На нас спешно ни трябва мениджър, който може да направи разликата с Африка. Бил съм там, в Северна Африка - чудесно е, много по-добре от тук, но нямат хората симфонични оркестри. Затова казвам, че дейността на „Америка за България“ профанизира публиката, като продава билетите по 7 лв., докато средната цена при нас е 15 лв. На сцената излизат известни певци, като Влади Ампов-Графа, изявява се едно рапърче Криско (нямам нищо против тях, те си пеят пред своята публика), само че не могат да бъдат в синхрон с филхармонията. Следващия път, като ги няма, хората не идват и залите са празни. Тази политика на нашето ръководство е в абсолютен конфликт на интереси. Въпросната госпожа зам.-директор, главен мениджър и за каквото още се сетите, преди това работеше за „Фортисимо“ за „Америка за България“. И ако погледнете сайта на Софийската филхармония, той се е превърнал в реклама на инициативата на тази фондация. В момента, в който се оттегли „Америка за България“, чрез която се формира една трета от бюджета, спокойно можем да закрием филхармонията. И тогава ще остане чудесната зала „България“, която да се приватизира, да направят един мол с подземен паркинг или нещо като зала „Армеец“? Преди известно време имаше криза около собствеността, която е много интересна, така че няма да се учудя, ако и сега се цели същото.

- Какво всъщност искате вие и кой може да реши въпроса?

- Искаме да попитаме министерството кога ще обяви конкурс за поста директор. Защото, ако сме готови да унищожим една филхармония, да унищожим един български филхармоничен хор – бившата хорова капела, донесла световна слава на България, само и само да се намери работа на кадри, които гонят политическа кариера, това е много лошо. Защото хората сигурно малко се интересуват от съдбата на филхармонията. Ще си кажат, абе какво ни интересува нас, ако не са тези, други ще ни свирят.

- Погледнато така, мнозина наистина едва ли се интересуват. Но една филхармония е част от уникалния дух на културна София, на градската среда. И тук се иска нещо повече от сметки в тефтера, повече от мениджър, не мислите ли?

- Бях 16-годишен, когато падна предишният режим, и помня, че такова нещо, такъв потрес никога не е имало, дори в онези времена, когато всичко беше политизирано. Този човек, който ни доведоха за директор, е абсолютно некомпетентен. Писал е музика за електронни игри, завършил е педагогика. Не искам да обиждам никого, но какво са виновни всички, че той не иска да работи като учител за 500 лв., каквато всъщност е квалификацията му.

- Той какво каза, като дойде? Предполагам, че си говорите?

- Бях, когато го представиха, вечерта му се обадих. Работил съм заедно с жена му, ръководя хора на Американския колеж и се видяхме там. И му дадох една папка с референции, благодарствени писма от всички диригенти, които са идвали тук, просто да се запознае. И му казах, че вероятно ще чуе много неща, както се случва обикновено при събития с характер на преврат. И да види кой съм аз, какво съм правил и ако има нужда от помощ, от съвет, да може да ме потърси. Смятах, че така е редно, дори преодолявайки лекия шок от внезапното назначение. После той нито един път не ми се обади по телефона, нито връщаше обаждания, комуникираше само чрез секретарката си. Когато един човек е некомпетентен, първата му работа е да се обгради с хора като г-жа заместник-директорката Светлина Терзиева, която преди работеше за „Америка за България“ явно, а сега тайно. Това, което са намислили, е да изгонят всички диригенти, да работят само с наемници. Викаме един диригент, той си свършва работата и ако каже нещо срещу нас, край – повече не го викаме. Вече назначават конкурси, за което нямат право, защото те самите не са избирани чрез конкурс, както е по закон. А Виктор Стоянов дори няма ценз за директор – той трябва да има 5 години управленски опит, трябва да има висше хуманитарно или икономическо образование, освен ако не ги премахнат тези условия, за да може да се явява всеки. А тогава най-добре да не обявяват конкурс и да не разиграват този фарс. Сега не знаем дори дали ще си получим парите.

- По повод един конкурс за тенори сте казали, че и без това си имате достатъчно „грозни и дебели“ гласове. Това несъмнено е раздразнило много хора и е отключило напрежение.

- Това само показва, че се управлява с доноси. Аз съм диригент и моята работа е да казвам дали един глас е хубав или не е. Естествено, че това се използва за комплоти срещу мене. И за да остане директор, Виктор се хваща с всички, например с единия синдикалист, който има опит като комсомолски секретар. Бил е и шеф на „Орбита“ – младежкото бюро по туризма някога. Това са стари кадри с школовка, вероятно и с известна тренировка по службите, знаем как е. Това са хората, които се налепиха на директора и той като пате в кълчища така се оплете, че те фактически взеха властта. И понеже той нищо не разбира, остави на тях да се оправят. По цял ден ходи от една телевизия в друга, за да си прави личен пиар, което ще му послужи като трамплин следващия път да отиде на друга директорска работа.

И всеки път пита – какво да правим, все едно се намира в страната на чудесата. От друга страна имаме развихрени синдикалисти, които се бъркат в творческата работа. Прекъснаха ни в момента репетицията с Валентин Ганев, за да си поканят техен човек и да си вземе хонорара. Третират филхармонията като бащиния, правят си каквото си искат. Музикантите в оркестъра и в хора също са разделени, атмосферата е отвратителна. И ако няма жертви, то е, че хората са бедни и не могат да си купят огнестрелно оръжие...

- Шегувате се...

- Шегувам се, но съм сигурен, че ситуацията е толкова изострена, че можеше да има и жертви. Те искат да няма никакъв коректив, да дерибействат и това да е тяхната бащиния. Писах на министър Рашидов, но не съм молил за нищо. Просто исках да се запознае със ситуацията. Засега обаче отговор няма. Доколкото разбрах, на ниво заместник-министър го пазят, затова не знам дали е вникнал в проблема, но се надявам на лична среща.

Най-важното е спешно да се определи конкурс, да се назначи някакъв адекватен човек и да се спаси поне следващия сезон и съответно цялата институция. Да не говорим, че заплатите са мизерни – един музикант взема 600 лв., как искате да живее с тези пари. Месечният бюджет, необходим за издръжка на Софийска филхармония, по думи на директора, е средно 264 000 лева. От тях за заплати на щатните служители - хор , оркестър, диригенти, администрация и технически персонал, са необходими около 200 000 лв., а 64 000лв. са допълнителните разходи. И тук вече влизат схемите.

- За какви схеми точно говорите?

- Схема № 1. Примерно някакъв бизнесмен посредством обръч от фирми изкупува за концертите на филхармонията или на хора средно по 600 билета Х 8 лева = 480 лева. Тези билети се отчитат като продадени от филхармонията и за тях се взима от Министерство на културата държавната субсидия по 42 лв., или общо 25 200 лв. По този начин се осигуряват пари за заплати и разходи. След това към някоя от фирмите от обръча се връщат и осчетоводяват до 20%, или 5000 лева под формата на услуги – консултантски, пиар, афиши, флаери и т. н. Дали той връща от тези 5000 лева нещо на директора или зам.-директорката, не знаем, но изглежда логично да предположим. Резултатът е, че на хартия като за пред министерството всичко изглежда перфектно, а ние пеем пред празни зали. Тази схема спокойно може да се завърти около 7-8 до 10 пъти месечно.

Схема № 2. Фондация „Америка за България“ организира съвместно концертите на „Фортисимо“ с филхармонията по следния начин: „Америка за България“ плаща високи хонорари на известни солисти – като цигуларя Светлин Русев, диригента Максим Ешкенази, актьорите Юлиан Вергов и Анна Пападополу, рапъра Криско, поп певеца Графа. Правят се популярни концерти – приказки за някой инструмент. Това е английски готов формат, преведен и адаптиран за българи. Всички билети се продават по 7 лева, заради което субсидията на продаден билет за филхармонията е намалена от 70 на 42 лева. Филхармонията от своя страна с бюджета си плаща хонорари на музикантите от оркестъра, предоставя безплатно зала „ България” и прави афиши.

Концертите имат голям успех, направена е връзка с инспектората на Министерство на образованието, водят се ученици под строй - с подарени билети, купени от фирмите на съответния бизнесмен.

Схема № 3. Канят се да се изявяват всякакви хора в зала „ България”, като билетите се отчитат за продадени от името на филхармонията и се взема субсидията от 42 лв. на продаден билет. Пример: Недялко Йорданов и Хайгашот Агасян. Или Ансамбъл за народни песни и танци с ръководител Ганчо Гавазов.

Затова се надяваме Министерството на културата да разбере проблема и да вземе спешни мерки. Иначе от филхармонията и славната зала „България“ ще остане само името, но без никакво съдържание.

 ______________________________

*Илия Михайлов е хоров и оркестров диригент. Роден е в София, завършва Джулиард скул в Ню Йорк (САЩ), Лозанската и Женевската консерватория (Швейцария). Mагистър по симфонично дирижиране от Асоциирания борд на Кралските музикални училища в Лондон (Великобритания). Той е възпитаник на акад. Васил Казанджиев, Росен Миланов и Мишел Корбо. Работил е със световноизвестните диригенти Клаудио Абадо, Бернард Хайтинг, Пиер Булез, Сейджи Озава, Курт Мазур, Иван Фишер, Даниеле Гати, Йесус Лопес­Кобос, както и с хореографите Пина Бауш и Морис Бежар. От февруари 2012 г. е щатен диригент на Националния филхармоничен хор ,,Светослав Обретенов” към Софийската филхамония.

През сезона 2000/2001 г. е бил главен художествен ръководител на Хоровото общество и оркестър ,,Liderkranz ­ Concordia” в Женева (Швейцария). От 1999 г. Илия Михайлов е музикален директор на ,,Големите български гласове“ (известен като Мистерията на българските гласове), спечелил наградите ,,Грами“ и ,,Гранд При дю Диск“. С хора гастролира във Великобритания, Русия, Канада, Франция, Германия, Швейцария, Италия, Полша, Белгия, Унгария, Холандия, Португалия и Азорските острови.

И. Михйлов и хорът осъществат записи за БиБиСи и компанията ,,Naïve“. През 2010 г. френската музикална телевизия МEZZO заснема едночасов филм за работата му, епизод от престижната поредица ,,Хоровете на Европа“, което е голяма чест, тъй като само десет емблематични хорови колектива и диригенти са включени в тази програма.

Илия Михайлов редовно работи със световно известният български музикант, виртуоз на кавал и композитор Теодосий Спасов, с когото са реализирали различни проекти и концертирали в чужбина.

Акценти от дейността на И. Михайлов са запис на музика от именития композитор Мишел Коломбие; създаване на оригинална партитура за немия филм от 1923 г. на Жан Епщайн ,,La Belle Nivernaise“ с триото на френския джаз пианист Франсоа Рюлан; българската премиера на творби от реномирания композитор Даниел Шнидер; сътрудничество с унгарския органист Ласло Фашанг и виртуоза на фолклорни флейти и гайда Болаж Донго Соколай и много други.

Илия Михайлов е един от основателите на Българското музикално сдружение и негов артистичен директор. От септември 2009 г. e диригент на хора на Американския колеж в София.