/Поглед.инфо/ У нас се очертава тежка и напрегната предизборна борба с непредизвестен финал. Балансът на силите, който се установява между двете основни партии – БСП и ГЕРБ, е в рамките на статистическата грешка, шансове за еднопартиен кабинет са само теоретични, за коалиционен – с множество неизвестни.
Това показва анализът на Института „Иван Хаджийски”.
Не бива обаче да се забравят няколко минали години. Тогава отново съществуваше социологическо убеждение, че ГЕРБ и БСП ще бъдат в патова ситуация, но избирателят реши друго и в последния момент. Сега обаче ГЕРБ не е във възход.
Редица политически сили се ориентират от сега към следизборни сметки и това обещава следизборната кампания да е не по-малко решаваща от предизборната. Колко точно ще му се наложи на служебния кабинет да управлява, отсега не може да се прогнозира.
ГЕРБ излиза от „центристката“ си роля на неоспорвано най-голяма партия и навлиза в нишата на „една от двете големи“, която в оспорван двубой трябва да победи другата. Образът на Борисов като балансьор е подложен на изпитание.
Едновременно ГЕРБ се позиционира и като „партията на народа“. Подкрепата на референдума и настойчиво лансираната промяна в Изборния кодекс целят да покажат, че ГЕРБ е единствената политическа сила, готова да изпълни волята на суверена. Така от ГЕРБ ще се позиционират като борци срещу „статуквото“ - нещо, което винаги им е харесвало. Освен това, ГЕРБ добавя и опит за социален елемент в посланията си.
Корнелия Нинова се опитва да изтласка „старите муцуни“ и вероятно ще бъде подкрепена. Но дори днес да няма радикален отговор, той може да се появи след изборите.
Проблем е и мобилизацията на електората. Заявката на Радев за отдалечаване на служебния кабинет от БСП, както и подновените атаки на Решетников срещу дистанцирането на президента от Русия, биха могли да имат известно отражение.
И третият риск би могъл да бъде една следизборна патова ситуация.
Валери Симеонов изглежда като лоялен потенциален партньор на ГЕРБ. Сидеров пък от доста време създава впечатлението на политик, готов на всякакви отстъпки и комбинации, включително дори на съюзяване с БСП.
Така на Красимир Каракачанов отново му се налага да бъде „центърът“, който примирява различните тенденции. Плюсът е, че така ставаш основен балансьор между ГЕРБ и БСП. Минусът може да дойде след изборите - когато отношението към бъдещото управление може да предизвика проблеми за единството.
Нито ГЕРБ, нито БСП са склонни публично да се обвържат с ДПС, затова оптималният вариант за движението е парламентарна конфигурация, при която подобно обвързване ще бъде въпрос на неизбежност, не на желание. При силно фрагментиран парламент като досегашния и при усвоена вече практика на „плаващи мнозинства“, ДПС доста по-лесно ще може да бъде игнорирано. С други думи, интересът на партията на Карадайъ е в парламента да влязат колкото се може по-малко партии.
Доскоро инициативата в старата десница се държеше от ДСБ, а другите партии в РБ бяха в отбранителна позиция. Сега самото бъдеще на ДСБ попада под въпрос.
Първият конгрес на РБ излезе с посланието за „единство“ – те са „многото“, а Кънев е „един“. В РБ явно биха приели Радан Кънев единствено като „блуден син“, завърнал се при тях – нещо, което той категорично не иска да направи.
„Да, България“ има своите перспективи, засега неясни. А може би ще разчита на това, че следващото НС ще бъде нестабилно и обхванато от сделки и това ще даде бонус на останалите на резервната скамейка. Подобна перспектива сега изглежда пожелателна и почти утопична, но не е изключена.
Разследванията срещу Веселин Марешки и неговата „Воля“ не са за подценяване, защото от нападателна го връщат към защитна позиция. Ако към това се добавят и проблемите в дясно, както и провокираното вътрешно противоречие при патриотите, получава се възможност потенциалните балансьори и партньори в утрешното НС да бъдат отслабени – и РБ, и Патриотите, и „Воля“ Така в утрешното НС може да се създаде ситуация без много варианти, освен... изкушението за голяма коалиция. Предстоящото европредседателство и мотивът за „националната отговорност в бурния свят и регион“ работят също за такъв вариант и срещу варианта „избори след изборите“. Засега обаче „голямата коалиция“ е по-скоро медийно внушение с повече неизвестни, заявяват още от института.