/Поглед.инфо/
Стига вече всяка сутрин нови стихове да пиша...
Баста!.. Но едно куплетче във врата ми пак задиша.

Леле колко е нахално, невъзпитано такова...
Я се махай... Не се маха! Трябва да се образова!

Трябва да се превъзпита... Като кажа – да се скрива...
Най-послушно...Без въпроси... В ъгъла...Без съпротива...

Браво! Вече съм свободен квото искам да си правя!
Нека си скимти нещастно... Аз пък ще си го забравя.

Още тъмно е навънка... Продължава да ме дразни...
Стига вече! Има други съблазнителни съблазни.

Примерно... Какво например?! Ами да сваря кафенце
в мойто петдесетгодишно, но запазено джезвенце

дето хич не си го давам за модерните машинки...
После... После... Ще го пия.. Дълго... На шестнайсетинки.

И когато го изпия... Мммм, че вкусно и горещо..
Тутакси ще се захвана... Със какво? Със друго нещо.

С кръстословица да кажем... Или може със судоку.
Пълна свобода на избор... На врата ми е широко...

Телевизора ще пусна... Ще зачопля слънчогледче...
А пък то да си кротува... Непослушното куплетче!

И така докато съмне... Току виж е вече седем...
Я, да седна на лаптопа... Пощата да си прегледам...

Що писма са се събрали... Все така не отговарям...
После в скайпа и фейсбука... Я, веднага да затварям,

че куплетчето нахално точно там се появява...
И напира... И напира... Господи, какво ми става !

15 декември 2017г.
6ч. 34 м. сутринта

* Заповядайте утре вечер в 18 ч във Военния клуб на премиерата ми.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели