/Поглед.инфо/ ГЕРБ уронва и без това ниския авторитет на Народното събрание, казва бившият депутат от левицата Михаил Миков

- Г-н Миков, какво се случва - ГЕРБ внесе поправки на промените в Изборния кодекс, които все още не са обнародвани в "Държавен вестник", тоест не са закон?

- Няма такава законодателна възможност. Или в рамките на процедурата по евентуално вето, или президентът трябва да публикува закона и чак след това може да се случи промяна. Внесеният законопроект, който връща старото положение, свързано с преференциалното гласуване, има смисъл на политическо заявление, защото не е ясно кой закон ще се променя, преди президентът да е върнал или публикувал приетото. Такъв подход уронва допълнително авторитета на Народното събрание.

- Имат ли основание заявените намерения от омбудсмана и опозицията изборните поправки да бъдат внесени в Конституционния съд?

- Кои поправки? По-скоро не. Това е въпрос на закона. Разбира се, добре е в парламента да се постига съгласие как да се провеждат изборите, защото оттам всички институции черпят легитимност и когато няма доверие в честността на изборите, не можем да очакваме да има доверие във формираните след тях институции.

- Левицата взе решение депутатите й да напуснат работата на Народното събрание. Това ли е правилното решение?

- Не подкрепих това решение, защото смятам, че битката трябва да се води в парламента дори когато си малцинство. Че трябва да участваш при обсъждането и на върнатия законопроект, ако има вето, или да направиш и мотивираш своите предложения, ако се променя законът. И нещо по-общо - няма как да укрепваме парламентаризма, ако не участваме в работата на Народното събрание. Тази практика я създаде ГЕРБ и сега берe плодовете от нея.

- През последните седмици обаче чуваме призиви от БСП, че демокрацията трябва да бъде „спасена“, че е в „опасност“, както и че ГЕРБ налага „диктатура“.

- Предизборната обстановка усилва политическото противопоставяне. Но много по-голям проблем, свързан с демокрацията, е, че хората след 30-годишен преход обръгнаха на права, обръгнаха на институции, както и на демокрация, защото разбраха, че тя може да бъде и формална. Не успяхме да утвърдим авторитета на институциите и авторитета на закона и най-вече авторитета на конституцията, от която произтичат всички права на гражданите. И това е демокрацията. Проблемът е, че хората не вярват на институциите и че законите отразяват техните интереси, не вярват и че държавата може да е справедлива, да осигурява нормален живот за тях и децата им.

- Защо се получава така?

- Причините са различни. В началото на прехода хората имаха очаквания, че всички ще живеят добре, че ще станат богати, а през тези 30 години се получи имуществено и класово разслоение. В България се формира общество, което постави мнозинството от губещата страна. Други бяха очакванията. Усещането се усилва, защото първоначалното натрупване на капитали се случи бързо, изкуствено бе стимулирано чрез разграждане на обществената собственост и концентрацията й в малко субекти. Както в света върви процес на концентрация на капитала, този процес се случи и в България. Много хора у нас изпаднаха извън борда и семействата им нямат особено добри перспективи, независимо дали са наемни работници, или се занимават с дребен и среден бизнес.

- На последния конгрес на БСП в края на януари чухме призиви за връщане на държавата в икономиката. Сериозно ли?

- От доста време БСП говори за това с ясното съзнание, че е трудно за реализиране. Европа е залята от популизъм и изкушението често заразява и българските политици. Така пропускаме големите въпроси за неравенството, за високата концентрация на капитала и норма на експлоатация на наемния труд. Основен въпрос е тежката демографска катастрофа, защото в такава перспектива трудно може да се говори за икономическо и социално развитие. Друг въпрос, който не се обсъжда, е за т. нар. базов доход. Тема, която е актуална и в Европа, и в САЩ.

- Левицата неведнъж беше на власт. Тя какви мерки взе за решаването на проблемите?

- Не е била толкова много. И винаги когато е била на власт, доминиращите интереси на капитала правеха всичко възможно да не бъде. Има икономически процеси, които са напреднали до такава степен, че са необходими много години, за да се преодолеят. Например трябва да кажем ясно, че българският капитал не може да бъде конкурентен в Европа с по-ниски заплати, респективно чрез по-висока норма на експлоатация. Защото работниците, особено квалифицираните, все повече ще избират по-справедливото възнаграждение за труда си. А това се случва навън.

- Има ли панацея срещу недоверието към политиците?

- Няма. Има решения, които са свързани с ясно назоваване на проблемите, понякога не с политически коректни термини. В перспектива недоверието и усещането за несправедливост генерират фундаментални противоречия в обществото и водят да едно крайно разединено общество. В него лесно се появяват "спасители" и популизмът е всекидневие. Хората трудно отсяват зърното от плявата, истината от лъжата.

- БСП може ли да постави тези въпроси и съответно да им намери решение в едно бъдещо управление - лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска властта?

- Има отговор, който БСП дължи: с кого? Защото реализацията на визията и управленската програма изисква мнозинство от порядъка на поне 130-140 народни представители. За да получиш такава висока степен на доверие, първо трябва да убедиш тези, които гласуват за теб, че знаеш накъде ще поведеш страната и че можеш да издържиш на вътрешния и външния натиск. Имаше период, в който радостно се ръкопляскаше на чуждите инвеститори, без никой да чете ситния шрифт в договорите, благодарение на които цели отрасли в момента практически се контролират отвън. Част от нашия БВП се превръща в национален доход на други страни, а у нас данъците са ниски. Едно бъдещо управление на левицата ще се сблъска с големи интереси и затова му е нужна голяма подкрепа в парламента и в обществото. Другият вариант са коалиционните компромиси, но там ясно трябва да се каже по кои въпроси може да се отстъпи, докъде, с цената на какво и ако не можеш да го направиш, да кажеш „аз съм дотук“.

- В момента текат номинации в БСП за евролистата, говори се за отпор срещу Сергей Станишев и други настоящи евродепутати.

- Този въпрос трябва да се постави ясно за позиция на ръководството, а не да се крие зад основните партийни организации. Отчетът на евродепутатите беше приет без никакви възражения. За мен е странно, след като преди година ръководството, конгресът, Националният съвет безспорно предложиха Станишев за председател на ПЕС, сега да се оспорва кой е най-подходящ за водач на листата на левицата. Освен да има някакви лични мотиви. Хората са наясно, че в политиката зад принципните неща често стои нещо лично. Такъв подход ще е вреден за партията на евроизборите и българското ляво представителство в ЕП.

- Получи ли се онова обновяване в БСП, което искаше новото ръководство и което бе записано в устава ви? Усеща се едно дистанциране от ваша страна и на ваши съпартийци, които активно участваха в политическия живот.

- Казаха ни, че сме омръзнали на хората, и това беше официалният мотив за промяна на устава, който доведе до парадоксалната ситуация, че по конституция имаме пасивно и активно избирателно право, а заради това, че сме социалисти и че членуваме в партията, ни се отнема правото да бъдем избирани. Ние сме малко по-неравни с другите граждани. Резултатите от предишните парламентарни избори като че ли не показаха съвсем да се е получило всичко това, особено предвид онзи подем, който имаше партията по време на президентските избори.

Сега


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели