/Поглед.инфо/ На 9 септември Гешев закусва на главната в Пловдив! И това си е самата истина, колкото и да звучи парадоксално – точна на 9 септември сутринта 1944 година, когато Пловдив ври и кипи от партизани и политзатворници, най-тъпрсеният човек в държавата – страшилището на политическата полиция Гешев, закусва спокойно на метри от Главната улица пред хотела.
Дори Анжгел Вагенщайн си спомня, че го е видял, но изобщо не е могъл да допуска, че омразният полицай ще си хапва кротко, помислил, че се е припознал. А Гешев, заедно с полицейския инспектор от дирекцията на полицията Любен Димитров и областния полицейски началник в Пловдив Иван Фичев, са имали уреден канал за преминаване на границата с Турция.
Подофицерът Амутлиев ги води до самата граница и им обяснява къде трябва да вървят, за да не се натъкнат на граничарски пост. Тримата тръгват в колона, на дистанция от около трийсетина метра един от друг. При един разклон обаче на пътечката Гешев, който е водач, поема в грешна посока и на стотина метра ги стряска отсечена команда: „Стой! Горе ръцете!” И тук супер полицаят прави груба грешка: вместо да преговаря с граничарите, вади пистолет и стреля три пъти. След което следват шмайзерни откоси и 50-годишният Гешев пада с четири куршума в тялото. Другите двама хукват да бягат, но само след часове биват хванати от местни селяни доброволци.
Това е.
Тогавашният вътрешен министър Антон Югов заповядва на Руси Христозов, / виден комунистически деец, по-късно става Директор на народната милиция и вътрешен министър/, който е бил в Пловдив, да отиде и идентифицира трупа. Когато се убеждават, че това наистина е Гешев, тримата вземат решението за мълчание.
Обяснението е простичко: като разберат, че Гешев е мъртъв, арестуваните шефове на Държавна сигурност и полицията, ще прехвърлят цялата вина върху него и ще крият своите „заслуги”.