/Поглед.инфо/ Преди няколко дни.
В село Ореш, Свищовско.
Честване на Филип Станиславов, човек роден в селото.
Велик българин, който преди три столетия и половина
е издал молитвената книжка „Абагар”.
Полузаровен в пясъците на историята.
Привечер хората от Ореш напълниха залата на читалището.
Млади и стари.
Развълнувани от това, че са заедно.
Че са ги събрали Родината, паметта, почитта, вярата...
Истинските българи.
Все още съществуващи...
Деца, които пеят и рецитират.
Възрастна учителка, която дойде да ми каже колко е
трудно да си купува книги.
Поиска да й напиша нещо в тефтерче
с карирани листа...
٭٭٭
„Къде си, вярна ти любов народна...”
Там е – в онова село.
В оцеляващата България.
Далеч от бутафорната България
на кухите хора и пустите думи.
Пред духа и все още живата надежда на тази България
човек може само да заплаче.
Нищо друго.