/Поглед.инфо/ Парадоксално скандалът сплоти управляващата коалиция ГЕРБ-"Обединените патриоти", казва политологът Георги Киряков

- Господин Киряков, ако случаят "ЧЕЗ - "Инерком" е тест за управлението, какво показа той?

- Нито управляващите, нито лично премиерът Бойко Борисов предвидиха, че този случай ще се разрасне по такъв начин и ще се развие до такава степен. Те надцениха собствените си възможности и подцениха ситуацията. Те си повярваха, че по време на европредседателството вниманието ще е фокусирано върху по-важни теми като Западните Балкани, външнополитическите инициативи на Бойко Борисов, отколкото върху една тема, представена като безобидни отношения между два частни икономически субекта. Вероятно това подценяване не им позволи да реагират адекватно.

- Откъде дойде по-голямото подценяване - от държавата и нейните структури или от управляващите политически фактори?

- Със сигурност имаше катализатор на процеса и той идваше и от политически, и от икономически играчи, които тази сделка правеше губещи. Искали са да участват, но са загубили битката за придобиване на тези активи. Има две компании, участвали в търга, близки до политически централи и бизнес интереси, които са били отхвърлени. Беше подценена изключително много възможността обществото да реагира по този силно критичен начин. Това е и вторият и по-важен фактор, който показа, че управляващите са подценили случая.

- А какво прозира зад променената позиция на властта - държавата да придобие дял от ЧЕЗ?

- Целият скандал премина през три отчетливи фази. Първата беше фазата на отричането: няма такова нещо, ние не се месим, не знаем какво става, решенията се взимат в друга държава по други закони, нямаме право да се намесваме. Втората фаза на реакция беше отстъплението. По всички фронтове управляващите се опитаха да избягат от създалото се обществено напрежение. Премиерът Борисов отрече да има каквото и да е участие в сделката, прехвърли вината към "тези гадове", потърси външен враг: руско-грузински интереси. И се опита да спечели време да се прегрупират вътре в партията и в управлението, за да намерят правилния отговор на обществената реакция. Третата фаза е на контранастъплението. След като се окопитиха и преодоляха първоначалния шок, откриха и правилната формула за излизане от ситуацията.

- Каква беше тази формула?

- Първо, всички институции бяха впрегнати да демонстрират решителност и категорична реакция. Втората линия включи предложения, които да задоволят обществените настроения - предложиха одържавяване на дела, който придобива "Инерком".

- Не си ли противоречи това решение, след като именно първият кабинет "Борисов" продаде последните дялове на държавата в ЧЕЗ? И всъщност се взима решение, за което ще плащат българските данъкоплатци.

- До такава степен беше изкривен дебатът по казуса и бяха проблематизирани отношенията между два частни субекта, че трябваше държавата да вземе решение, което застрашава възможно най-малко управляващите. След като обществото има желание по някакъв начин да върне контрола си върху едно структуроопределящо предприятие или стратегическа инфраструктура, премиерът е длъжен да даде решение.

- Обществото ли си връща контрола, или политически брокери, които ще назначат свои хора в борда на дружеството?

- На повърхността изглежда, че обществото ще си върне контрола. Но под повърхността е ясно, че всеки придобит от държавата контрол върху активи ще даде възможност за поредното брокерство от страна на политическия елит с цел придобиване и на влияние - финансово или електорално. В случая и двете. Все пак в борда ще влязат партийни функционери или близки до властта хора, ще бъдат на високи позиции, с големи заплати и ще трябва да се отблагодаряват за всичко това. Но на повърхността изглежда, че държавата ще се погрижи по-добре за управлението на стратегически активи, важни за националната сигурност и за близо 3 млн. абонати в Западна България.

- Успя ли БСП като опозиция да отиграе слабостта на управлението, или е съучастник в размиването на дебата?

- От БСП изкараха обществения му фокус и го вкараха в парламентарна рамка - битка между управляващи и опозиция. Защото в тази ситуация обществото се оказа опозиция на управляващите. Ситуацията имаше потенциал да събори управлението. БСП няма потенциал и капацитет да бъде обществено припозната като реална опозиция на управлението. Най-малкото защото лидерите на левицата са уязвими от миналото си. Корнелия Нинова може да бъде много лесно атакувана. Неща, които от години говорят ГЕРБ, сега излязоха от устата на Гинка Върбакова: "Как може една млада дама от село Крушовица да придобие на 28 години "Техноимпекс". Затова и БСП лесно губи битки, които са вкарани в парламентарните коловози.

В цялото това противопоставяне обаче се появи фигурата на президента Румен Радев. Той се оказа реално припознат като алтернатива. Около него ще се завъртят и обществените очаквания за изграждане на ясна алтернатива на управлението на Бойко Борисов, въпреки че той няма такава възможност, институционално няма как да играе тази роля. Но като личност, обществените очаквания са да влезе в нея. Видя се и по време на чествания на връх Шипка - Корнелия Нинова залепена за президента Радев. БСП се опитва да спечели от ситуацията около ЧЕЗ през авторитета на президента.

- Как тези количествени натрупвания от скандали в управлението ще се отразят на неговото качествено изменение?

- Парадоксално ситуацията около ЧЕЗ сплоти управляващата коалиция между ГЕРБ и "Обединените патриоти". От падане на кабинета най-много щяха да пострадат патриотите, затова и те категорично застанаха в този скандал зад ГЕРБ и съвсем тактично се отдръпнаха, като оставиха инициативата с овладяването на негативните ефекти на партията на Бойко Борисов. Другият парадокс е, че ГЕРБ все още не са преодолели общественото недоверие, създало се от тази ситуация. Моите лични социологически проучвания за настроенията на хора около мен показват, че те категорично вярват, че зад сделката с ЧЕЗ стои Бойко Борисов. Този репутационен проблем, който премиерът си създаде със скандала, много трудно ще бъде преодолян - независимо дали държавата ще влезе в ЧЕЗ, или не. Във всички случаи имиджово Бойко Борисов е основният губещ. Едно такова убеждение у хората не може толкова бързо да бъде променено. Не само че нямаш вина, но и не участваш в сделката. Краткосрочно и средносрочно лично Борисов ще търпи електорални загуби, защото не успя да отговори на въпросите кой реално стои зад тази сделка и затова, че не е направил възможното при всички съмнения да я предотврати.

- Тези електорални флуиди къде ще отидат?

- При БСП - малко вероятно, при президента - временно. При трети нов политически играч, който може да се появи - много вероятно. Не искам да споменавам имена, но е възможно заради създалата се ситуация политическите инженери да създадат нов субект, който да обере целия негативизъм. Виждаме изборите в Италия, където политическата патова ситуация и хаосът в общественото съзнание се канализират в нови форми на политическо участие. Според мен, ако след европредседателството ГЕРБ не тръгнат към предсрочни избори, лакмусът за нова политическа ситуация ще бъдат изборите за европейски парламент.

_______________________

* Георги Киряков е политолог. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски". Специализира организационно развитие на партиите и изборни практики.