/Поглед.инфо/ Интервю на Силвия Великова с Михаил Миков за предаването „Преди всички” на програма „Хоризонт” на БНР

Лидерът на БСП Корнелия Нинова ще подпише предложението на ГЕРБ и ДПС, както се очертава, за промяна в Конституцията, с което да отпадне давността за престъпления, свързани с приватизацията. Депутатите от БСП обаче ще гласуват в зала против, защото намират тези предложения за противоконституционни, за противоречащи на европейското право. Има ли тук двусмислие? Изглежда, че г-жа Корнелия Нинова иска нейната лична съвест да е чиста с това малко неясно решение – тя ще подпише, пък те няма да подкрепят.

Едва ли законодателната дейност трябва да се разглежда като пералня за съвести, така че аз лично не приемам тази позиция, имах и ясна позиция на Националния съвет по този въпрос. Става въпрос за възторжена демагогия и краен популизъм с идеята за тези промени в Конституцията.

Можем ли да разграничим ентусиазма, подтекста на вносителите и правните аспекти? Като юрист какво смятате, че ще може да произтече реално, ако се събере мнозинство и тези промени минат?

Нищо няма да произтече. Става въпрос за една дискусия, която ще въведе в заблуждение хората, които живеят с основантелното усещане за прехода, в които имаше много измами, много престъпления, разграбване на държавното имущество, но в крайна сметка нито средството е годно за възстановяване на тези резултати, нито пък то ще доведе до някакъв кой знае какъв ефект.

Има един прост въпрос – с какво подкупът, длъжностното присвояване, длъжностното престъпление, измамата при приватизацията има по-голяма обществена опасност отколкото да речем при обществените поръчки, при концесиите или при някое друго престъпление, свързано с някакъв друг икономически процес. Това е основният въпрос.

Вие имате ли отговор на този въпрос, както и защо, когато не е била отпаднала давността на всички тези проблемни сделки, както се твърди, те не са били разследвани?

Аз не мога да намеря разумен отговор. Единствените престъпления, за които няма давност, това са престъпленията срещу мира и човечеството, но те много ясно са очертани в международни актове – става въпрос за геноцид, за апартейд, за организиране и прокламиране на война. В Наказателния кодекс няма специална материя за престъпления, свързани с приватизацията, с малки изключения за експертната оценка. Ако приемем, че този процес е бил престъпен, то тогава последиците трябва да се лекуват по друг начин. Защото се получава парадокс, имаше такива изявления – че няма да се търси възстановяване на гражданско-правните последици, единствено и само давността ще бъде променена в Конституцията по отношение на субектите, които са подпомогнали този процес, а не на тези, които са се възползвали от него.

Което някои разчетоха като удар по определени хора, които в момента не са интересни и изгодни.

Възможно е да имат и персонален характер, макар че в крайна сметка нищо не може да оправдае тези последици.

Вашите колеги от БСП дават и друга версия на тази активност – че това е начин да се отклони вниманието. От какво, според Вас?

Хората живеят доста зле, усещат се загубили от прехода и може би вниманието се отклонява от това. Защото има редица проблеми, свързани с данъчното законодателство, с образованието, със здравеопазването, които ежедневно тормозят българския гражданин и тази дискусия го връща назад да обсъжда исторически теми в един контекст на уж въвеждане на справедливост.

Като казахте справедливост, чухме го от главния прокурор, че през тези години не е въздадена справедливост, но ако прокуратурата получи този инструментариум, ще я въздаде. Това също ли е част от това да успокоим хората?

Аз мисля, че ще бъде доста трудно, защото в наказателното право има още един принцип - за действието на по-благоприятния закон, т.е. когато се променя един институт, винаги се засяга системата от демократични институти, които още от 19-ти век са критерии за демократичността на едно общество, за правната система на едно общество. Другото означава някакви изявления, обещания... Хората са се нагледали на това.

Защо на този пленум БСП даваше знак или поне участваше в тази игра на преоценка на прехода, включително и с абсурдното предложение – ще разследваме приватизацията, но ще разследваме и групировките и мутрите?

Е, как по снимки ли, или по общи белези, типологизиращи това физическо състояние на тялото?

Така, де. Защо БСП също участва в тази игра?

Това беше голямата дискусия на Националния съвет - дали трябва да има откровена, ясна позиция, която да разкрие несериозността на такива намерения, или да се участва в тях с разбирането, че хората няма да ни разберат. Защото много поразии у нас са направени, за да се включим уж във вълната на общественото мнение.

Това съотношение на гласовете в Националния съвет какво говори?

Петдесет и няколко на четиресет и няколко.

Голямо разделение изглежда е.

Не е голямо разделение. Явно има хора, в които надделява конюнктурата и други, които се вслушват в сериозните аргументи, когато си вдигат ръката.

Но понеже за хората е по-лесна персонификацията, Стефан Данаилов беше „За” позицията на Корнелия Нинова, Георги Гергов беше другата позиция. Вие удобно ли се чувствате в кръга на Георги Гергов?

Какво означава удобно или неудобно? Можем да изрбоим много имена. Аз съм член на Националния съвет, избран съм от Конгреса, и смятам, че трябва да казвам това, което мисля и да гласувам по съвест, когато се стигне до гласуване, без да се съобразявам кой изказва аргументите, а доколко тези аргументи са сериозни. Иначе другото Стефан Данаилов, Георги Гергов – противопоставяне... могат да се изброят много имена в БСП. И този въпрос дали се чувствам удобно в компанията на Георги Гергов – ами вие знаете, че Георги Гергов участваше активно и се радваше, когато не ме избраха като председател.

Опитвам се да си представя колко повече от два са кръговете в БСП, защото наистина това е опростеното – Корнелия Нинова срещу Георги Гергов; който е гласувал срещу Корнелия Нинова, явно е с Гергов и обратното. Очевидно не е толкова просто.

Това е една теза, която е удобна на днешното ръководство - да се внушава, че всеки, който не е с ръководството, той е с Георги Гергов. Тя е примитивна, но най-важното – е невярна теза.

Смятате ли, че трябва да се предприемат някакви подготвителни действия по отношение на тези намерения за промените в Конституцията? Например БСП да пита Конституционния съд или чух, че ще поискат да се срещнат вашите депутати с икономическия министър, но той какво ще каже, освен това, което е казал Борисов?

Аргументите са достатъчно сериозни и всякакви срещи, разговори не могат да привнесат или да изключат тези аргументи, които ясно звучат. Хората, които разбират за какво става въпрос, са наясно. И 100 срещи да се проведат, аргументите не могат да бъдат променени, защото дори опонентите на тезата признават състоятелността на тези аргументи, но в същото време казват „Да, бе, ама хората няма да ни разберат, затова г-жа Нинова трябва да се подпише”.

И защото все пак тя се е ползвала в някаква степен от тази приватизация, както си призна самята тя.

Да, и може би персонално има някакви притеснения за обвинения, за прът в колелото на едни промени, които могат да въздадат справедливост, но това не са аргументи.

Добре, предстои да видим как ще се развие тази тема в парламента. Мислихте ли си, г-н Миков, ако следихте този сюжет, дали БСП поведе мача с това, че взе главата на председателя на парламента?

Това сравнение е образно, в същото време е очевидно, че главата му я взе, може би с аргументи за необходимост,  министър-председателят. БСП няма тази възможност да освободи председателя на парламента. Знаете, че той подаде оставка след разговор с г-н Борисов.

Наистина ли е допустимо, според Вас, като бивш шеф на парламента, премиерът да дава глава на шеф на парламента?

За допустимо, е допустимо. Въпросът е какъв е ефектът от това, какво се случва, когато има такъв тип промени. Вие знаете, че и в предишни Народни събрания е имало такива случаи – и случаят с проф. Герджиков като председател на парламента, когато в мнозинството също се получи пробив и той бе освободен като председател, но в крайна сметка това води до определени раздвижвания в политическите пластове и то най-вече в мнозинството. Иначе постъпката на г-н Главчев несъмнено не съответства на нормалното функциониране на парламента, не съответства на парламентарните практики за отношения мнозинство – опозиция и мястото на председателя, който трябва да бъде в средата, да балансира, а не да заема страна.

А г-жа Нинова не преигра ли малко и тя? От гледна точка на бивш председател на парламента оценете, не от гледна точка на човек, който е отстрани.

Не. Както и да оценявам, в крайна сметка опозицията трябва да търси всяка възможност да реализира някаква атака и в случая това стана.

Добре, как БСП да се възползва от това в своя полза, защото имаше едно усещане в мига, в който се стигна до оставката на Димитър Главчев, че тя остана разочарована, тъй като стратегията на БСП беше направена през това тя да бойкотира парламента, включително и това днес (посещението на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни) да не влезе в пленарната зала. Как да използва като позитив като опозиция това, което се случи?

БСП беше длъжна да защити правата на опозицията в парламентарната дейност и оттук насетне последиците и всякакви други ефекти са вторичен въпрос. Какво значи да се радваш или да не се радваш? Резултатът е резултат. Настъпи промяна в ръководството на парламента. Съчувствам на г-н Главчев, аз лично съм бил в такива ситуации, когато залата е празна. ГЕРБ тази игра са я играли много дълго в моменти, в които, включително за България, е било необходимо парламентът да показва единство. Но явно, че лошите практики във времето ще се репродуцират, когато веднъж има пример, лошият пример винаги е по-заразителен.

Обаче изглежда, че ГЕРБ винаги има един коз в ръката си, който да извади, за да напълни залата, което на Вас ви беше проблематично, когато бяхте председател на парламента.

И обективно броят беше различен и ситуацията беше съвсем различна. Това не е въпрос на председателя, това е въпрос на мнозинството, което се формира, а си спомняте, че ние тогава функционирахме със 120 народни представители и отвреме-навреме „Атака”.