/Поглед.инфо/ И се разчу сред колегите, че около 17 часа Той ще е в етнографския комплекс „Етъра” – гордост и тогава , и сега на българина пред чуждите гости.
Клекнах край механата и зачаках, а ароматът на пърлени питки и наденички на скарата направо взривиха репортеския ми стомах. Преглъщах на едро и се молех да идва, час по-скоро да идва.
И дойде малкият автобус с големите хора – гостите от „Литературная газета”!
Тогава – абе, може ли в онази скована от социализъм България да има такова нещо- литературни десетдневки? Ех, що го нямаше чутовният Методи Андреев, та да ги забрани!
Води групата главният редактор на „Литературен фронт” проф. Ефрем Каранфилов. Търча при него, молба, да склони великия Булат Окуджава за кратичко интервю – моя професионална гордост!
Професорът се оглежда, сякаш ще ни нападнат от някъде, казва ми ,че на Шипка на Булат му станало кофти, имал язва...Трудна работа, рече професорът, ала съжали ми младостта и пламтящия порив, та отиде при класика. Каза му нещо, посочи ме с ръка, Булат кимна, което приех като съгласие и се втурнах.
Но още първите думи ме порязаха: „Момче, каквито са въпросите, такива ще са отговорите!”
Усетих студена пот по гърба, глътката ми се циментира, забравих дори какво ще го питам, а той леко се усмихна и рече: „Давай да вървим покрай работилниците, и в движение питай”...
Какво съм го питал, какво е отговорил – пазят пожълтелите страници на габровския вестник „Балканско знаме”, ала си спомням с какъв интерес разгледа работилницата за калпаци, премери два-три, хареса един и си го купи... Булат си взе и два ножа – истинско бижу...И от време на време ми отговаряше!
Аз бях ни жив, ни умрял от притеснения...
Свърши разходката. Булат ме погледна: един такъв ситен човечец, с мустачки и очила, а какъв интелект...Потупа ме бащински по рамото, рече нещо от рода на молодец, и се разделихме!
Но няма никога да забравя: Каквито са ти въпросите, такива ще са отговорите!