/Поглед.инфо/ Западът на практика единодушно се изправи срещу Русия заради случая Скрипал, но на света се намериха и страни под „руско влияние“, които не поискаха да правят така, пише Ан Апелбаум за The Washington Post. Според журналиста , за да се борят с „руската намеса“, Европа и САЩ трябва да измислят дългосрочна стратегия по отношение на Москва, а също така да „премахнат“ руските пари от западната политика и бизнес.

„Все пак Великобритания не остана сама, - пише за The Washington Post Ан Апелбаум- В момента 28 страни са се съгласили да изгонят почти 150 руски дипломати, давайки координиран отговор за използването от Русия на военно химическо оръжие с цел покушението в Солсбъри.“

Въпреки че руското правителство продължава „да хвърля десетки контраобяснения“, а също така е отговорило огледално на изгонването, повечето западни страни вярват в британската версия на събитията.

Подобно единодушие е много важно, подчертава журналистът. Изгонване на руски дипломати от подобен мащаб не е имало от времената на Студената война. Но ситуацията трябва да се анализира малко по-дълбоко, защото е видно колко голяма роля играе „руското влияние“ и доколко е непредсказуем неговият ефект.

Особено поразителен е единният отговор на Франция и Германия – страни, които станаха важни цели на „руската кампания по оказване на политическо влияние“ . По време на изборите във Франция, напомня Апелбаум, Москва открито „подкрепя“ крайно дясната партия „Национален фронт“, а руските троли участват в „онлайн пропагандата“ в подкрепа на дясната „Алтернатива за Германия“.

Въпреки това и в двете страни „поддържаните от Русия партии и политици“ претърпяват поражение – и това частично обяснява защо президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на Германия Ангела Меркел нанасят ответен удар.

Меркел, смята авторът на статията, разбира намеренията на Москва в Европа от момента на „нахлуването в Украйна“. Без нейна поддръжка санкциите срещу Русия биха били невъзможни. Тя, както и Макрон, знае, че Русия „поддържа“ политическите ѝ опоненти.

Но други политици се придържат към радикално различни позиции по отношение към „руското политическо влияние“. В Италия, където неотдавна се проведоха избори, които не донесоха нито на една страна убедителна победа, слизащото от пост правителство изгони двама дипломати. Това решение предизвика рязка критика от „проруската“ „Северна лига“ и на потенциалния министър-председател Матео Салвини.

В Гърция коалицията, състояща се от крайно лявата и от крайно дясната партия, „има по-дълбоки връзки с Русия“ и затова от тази страна не е изгонен и един руски дипломат. Такава е ситуацията и в Австрия, където в управляващата коалиция идва крайно дясната „Партия на свободата“, която „разбира се, също има връзки с Русия“.

„С други думи на практика навсякъде реакцията по „Случая Скрипал“ отразява силата на руското влияние върху местната политика или решимостта за борба с това влияние“, констатира Апелбаум.

Този „поразителен факт“ заставя Апелбаум да обърне внимание върху странната реакция на САЩ по въпроса. Според нея американското правителство е изпратила най-твърдото послание, изгонило е 60 руски дипломати и е закрило руското консулство в Сиатъл.

Това решение е било подкрепено и от Тръмп, но риториката му остава своеобразна. Няколко дни след атаката бившият държавен секретар Рекс Тилърсън нарича отравянето „наистина крещящ акт“, заявявайки, че Русия „очевидно“ има отношение към него.

За разлика от него Тръмп не заявява нищо подобно. Нито в своя „Туитър“, нито по време на своя разговор с Путин той не повдига тази тема. „Неговите реални отношения с руското правителство, както и преди, остават загадка“, отбелязва журналистът.

Не по-малко загадка, според Апелбаум, остават по-нататъшните действия. Друг американски президент, целящ ликвидирането на „руското влияние“ в Европа дори би започнал да измисля отговор срещу Москва в дългосрочна перспектива. Такъв президент вече би сътрудничил с министър-председателя на Великобритания Тереза Мей, Макрон и Меркел, които сега напълно осъзнават „опасността на руската политическа намеса“.

В списъка с ответните мерки влизат не само визовите ограничения, но и по-сериозни мерки, целящи премахването на руските пари от политиката и бизнеса. В такъв случай трябва да се направи акцент върху олигарсите, които живеят в Европа и са тясно свързани с „режима на Путин“.

„Но ние знаем, че този президент е бизнесмен, който получава изгода от руските пари, течащи през пазара на недвижимото имущество в Ню Йорк и той няма да направи нещо подобно. Това се знае и от европейците. Тези изгонвания на дипломати показват, че Западът както преди е достатъчно монолитен, за да изготви тактика в отговор на руските атака, както и това доколко сме далеч от създаването на реална стратегия“, обобщава Апелбаум.

Превод: Поглед.инфо