/Поглед.инфо/ Изследването на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) все още е една от най-противоречивите теми в Съединените щати. Десетки милиони долари, най-новото оборудване и световноизвестни учени не са спрели битката между скептиците и теоретиците на конспирацията. Въпреки това американските военни бази все още пазят много тайни, някои от които скоро може да станат обществено достояние. За секретните програми на Пентагона - в материала на РИА Новости.

Първият инцидент

През 2021 г. бившият президент на САЩ Барак Обама добави дръвца към пламналите дискусии сред уфолозите. Той каза, че Пентагонът няма нито секретни лаборатории с извънземни кораби, нито доказателства за съществуването на извънземни цивилизации. Той обаче призна: военните също не дават точни отговори за самите полети на НЛО.

„Не можем да обясним как са се движили, каква е тяхната траектория“, каза Обама, потвърждавайки, че секретните архиви на Министерството на отбраната съдържат снимки на летящи обекти с неизвестен произход.

Някога на рафтовете, класифицирани като военна тайна, имаше и снимки от „Инцидентът Розуел“ в Ню Мексико, който стана отправна точка в теориите за космическата конспирация.

През лятото на 1947 г. странен сферичен обект с диаметър около метър пада от небето върху ранчото на местен фермер. Пристигналите военни прегледаха фрагментите. Материалът прилича едновременно на метал и гума. Никой не беше допускан до мястото. Всичко намерено е откарано в най-близката авиобаза.

На следващия ден вестниците излязоха с коментар от Министерството на отбраната: американската армия е открила някакъв летящ диск. Ден по-късно изявлението беше оттеглено и беше обявено, че е паднал просто метеорологичен балон.

Уфолозите твърдяха, че това е „космическа чиния“ и на мястото на катастрофата са открити телата на извънземни гости, които Пентагонът скрил на тайно място.

Години по-късно се оказва, че не е паднал метеорологичен балон или „космическа чиния“, а военен апарат, изстрелян по секретната програма „Могул“. С негова помощ американците се опитвали да открият тестови експлозии на съветската атомна бомба. Случаят с мистериозното падане на неидентифициран летящ обект обаче не беше изолиран и Пентагонът не винаги имаше обяснение.

Предупредителен знак

В самото начало на Студената война националната сигурност беше една от основните теми в Белия дом. И тогава във вестниците, мине се не мине, се появяваше интервю с очевидци, които са видели странен самолет над града, или армейските радари ще засекат нещо нередно близо до военна база.

Те не се сетиха веднага за извънземния произход на странностите в небето. Военните и политиците бяха по-склонни да мислят за нови „тайни самолети на Сталин“. Хипотетично те биха могли както да изпълняват разузнавателни мисии, така и да нанасят бомбени удари. Никой обаче не можеше да каже нищо със сигурност. За да се отдалечи от предположенията към фактите, през 1948 г. Пентагонът стартира Project Sign.

Мина една година. Военните съобщиха, че някои от НЛО вероятно са били истински самолети, но няма достатъчно данни за идентифицирането им и техния произход. Препоръчва се проучването да продължи. Пентагонът получи почти 150 доклада за летящи чинии. В същото време властите смятат всички разпространявани слухове за психологическа атака, за всяване на обществена паника. По-нататъшните наблюдения бяха застрашени.

От паниката до равнодушието

Всичко се промени от капитана от военновъздушните сили Едуард Рупелт, който убеди Пентагона, че данните, получени като част от проекта Sign, потвърждават извънземния произход на обектите. През 1952 г. на офицера е възложено да управлява новата програма Синя книга. Беше много успешна година за военните учени. Вашингтон не се съмняваше в осъществимостта на финансирането, тъй като публикациите за НЛО буквално заляха медиите и развълнуваха обществеността.

„През шестте месеца на 1952 г. 148 от водещите вестници в страната публикуваха общо повече от 16 хиляди статии за летящи чинии“, спомня си Рупелт по-късно.

В същото време Пентагонът съобщи за странни радарни сигнали. Американският историк на разузнаването Джералд Хейнс пише, че по това време администрацията е била силно обезпокоена от съобщенията за неидентифицирани обекти в небето. Президентът Хари Труман, който почти се поддаде на паниката, поиска обяснение от командващия ВВС.

Но вълнението постепенно утихна. Участниците в проекта продължиха да проследяват обекти в небето, да анализират радарни данни и да комуникират с очевидци. През 1955 г. е решено, че целта на Синята книга не трябва да бъде да разследва инциденти с НЛО, а да сведе до минимум съобщенията за тях. До края на 1956 г. броят на наблюденията на неидентифицирани обекти е спаднал от 20-25% до по-малко от един процент.

Беше втората половина на 60-те години. С всеки нов президент интересът на Белия дом към програмата намаляваше. Проектът, в който в една или друга степен участваха десетки хиляди хора, не даде резултат. Конгресът поиска да се обясни осъществимостта на финансирането на Синята книга.

През 1966 г. на професора по физика Едуард Кондън, един от създателите на радара, е възложено да оглави комисия, която да подготви доклад за резултатите от търсенето на НЛО.

Разкритията на президента

Две години по-късно докладът на Кондън стига до бюрата на политиците. Въпреки че част от комисията настоя за продължаване на работата с НЛО, окончателното заключение беше ясно: „По-нататъшните наблюдения няма да доведат до големи научни открития.“ Още по-сурова беше личната позиция на самия професор.

„Издателите, които публикуват псевдонаука, и учителите, които преподават каквато и да е псевдонаука като доказана истина, трябва да бъдат публично бичувани и за постоянно да им бъдат забранени тези общоуважавани професии“, каза Кондън в последния параграф на „НЛО, което обичах и изгубих“.

След това Вашингтон окончателно се убеди в безполезността на проекта и на 17 декември 1969 г. той беше затворен. Въпреки това, де факто работата в централата на Синята книга във военновъздушната база Райт-Патерсън в Охайо се прекратява едва през януари 1970 г. Просто командването на ВВС искаше да докладва възможно най-скоро, но нямаше време да ограничи дейността си.

Общо от 1947 до 1969 г. от 12 618 наблюдения повече от 700 остават „неидентифицирани“. Няколко години по-късно някои политици, учени и общественици многократно предлагат да се възобновят изследванията, но без резултат. През 2003 г. ръководството на военновъздушните сили официално обяви, че няма планове за изучаване на НЛО.

Както се оказа, Пентагонът отново излъга. През декември 2017 г. американски медии публикуваха данни за работата на Advanced Aerospace Threat Identification Program (AATIP), неофициален наследник на Синята книга. Новите проучвания са проведени от 2007 до 2012 г. и са стрували на американските данъкоплатци 22 милиона долара.

Като част от AATIP те също така проучват видеозаписи на американски военни самолети и друга техника, които се сблъскват с неизвестни обекти в небето. The New York Times обаче твърди, че работата е продължила и по-късно.

„Ако някой каже, че сега има отговорите, той се самозалъгва“, каза сенаторът демократ Хари Рийд, инициаторът на AATIP.

Досега много тайни на Пентагона са класифицирани. Има надежда, че в близко бъдеще материалите, обещани да бъдат публикувани от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, ще хвърлят светлина върху тях. Засега обаче можем само да кажем със сигурност, че нито едно публикувано изследване за 70 години наблюдения не е потвърдило пристигането на извънземни в земната атмосфера.

Превод: ЕС