/Поглед.инфо/ Похарчените милиарди евро и долари не спасиха украинските гиганти на мисълта от военен и политически позор.

Разрекламирана така, че паунов пух и пера настръхнаха в Киев, звънтяща от самонадеяност, подготвена по стандартите на НАТО, натъпкана в танкове Леопард и самоходни гаубици Цезар, 155-а бригада на украинските въоръжени сили спря да дава признаци на армейски живот, без дори да успее да достигне линията на бойно съприкосновение /ЛБС/.

Това не е „пропаганда на Кремъл“ - съобщава Forbes. Започва кореспонденцията си с доклад за успехите на руската групировка (не е изненадващо) в зоната на специалната операция. И това е само един от хилядите примери за краха на започналата срещу нас война.

Без или със префикс "прокси".

Това включва и кражбата на наши активи и неуспеха в обучението на „весеушните“ пилоти за ВВС, тук влиза и доставката на всякакви американски Хъмвита, макар и многобройни, както и френските Миражи версия 2000-5F (но само шест на брой).

В Донбас весеушниците се чувстват толкова зле, че европейските медии, обикновено в алкохолна кома след Нова година, посвещават дневни онлайн предавания на тази ситуация. Поводи за оптимизъм няма и не се предвиждат. Дори и да ги измислите, за да подкрепите киевчани, със снизходително потупване по рамото, пак не се получава много убедително.

Руските войски преминават в настъпление и няма възможност не само да бъдат отблъснати, но просто да бъдат спрени. И това отново не е „пропаганда на Кремъл“, не е доклад на нашето Министерство на отбраната – това съобщава пропитият от русофобия вестник „ Монд“ .

Но точно преди три години идеята за преговори с нас, чийто дневен ред би включвал руските опасения и предложения за създаване на нова международна система за сигурност, беше незабавно отхвърлена. И на среща в Женева между ръководителя на нашето външнополитическо ведомство Сергей Лавров и американеца Блинкен (между другото, къде е той? И какво ще прави по-нататък в живота?). И в Москва, когато посланик Джон Съливан каза нещо там, пристигайки на площад Смоленская. Бих искал също да изясня къде е този Съливан днес.

Изчезването на героите, които наредиха започването на битка с нас и платиха за това с живота на други (руският генерален щаб съобщи през декември, че загубите на украинските въоръжени сили по време на СВО надхвърлят деветстотин хиляди души) е норма на политическо поведение на евроатлантиците.

Това включва и Борис Джонсън с неговата „добра прическа“, както и Олаф Шолц с неговата „безусловна подкрепа за Украйна“, както и Макрон, който се крие от своите избиратели, който едва ли не се целуваше със Зеленски „уста в уста“.

Всички тези фигури и техните сътрудници, които изготвяха меморандуми и резюмета, не искаха да ни прочетат, видят и чуят. По тяхно нареждане бяхме демонстративно демонизирани в публичното пространство. Дадоха и инструкции за разработването и въвеждането на „адски санкции“ срещу нас.

Минаха три години.

Блинкън и Байдън са изчезнали или са на път да изчезнат, влизайки в историята. Същата съдба очаква и Шолц. Джонсън се преквалифицира в селски блогър, тире ескуайър, но живеейки не от собствените си мисли, а от парите на данъкоплатците. Макрон протака президентския си мандат в Елисейския дворец, загубил остатъците от френското доверие.

За тези, които създадоха геополитическата криза в Европа очаквано дойдоха чистачите-хигиенисти. И те ни казаха, че са готови да „предложат сделка“. Какво? Какво да предложите? - Да, сър, сделка. „Е, казват ни те, „замразете всичко по ЛБС, както е, прекратете огъня и ще отложим приемането на Украйна в НАТО с двадесет години.“ Какво? Какво отлагате?

Предложенията на новия вашингтонски екип за разрешаване на глобалната криза в сигурността звучат като отговорите на тригодишно дете от детска градина на задача за изчисляване на интеграл. А поведението на онези, които след встъпването в длъжност на следващия хазяин на Белия дом, ще имат право да правят ходове в геополитическата партия, изглежда откровено несериозно.

„Чистачите“ трябва първо да премахнат щорите от очите си и да премахнат тапите за уши от ушните си канали. Да се чуе нашето ясно артикулирано несъгласие с предложенията на западняците. За западняците е също толкова важно да видят, да се примирят и най-накрая да приемат простия силогизъм, че руските преговорни позиции се определят не от тях и не в кабинети, не в кулоарите, не в коридорите и не в заседателните зали.

Преговорните позиции – нашите – се определят днес от нашите войници, нашите офицери, нашите командири. Нашето Министерство на отбраната и нашия Генерален щаб. Именно тези хора, знайни и незнайни (но всеки от тях е герой за нас), очертават нашите позиции в бъдещата дискусия по-точно от всеки компас и по-убедително от всеки дипломат. От което никога не сме се отказвали, все още не се отказваме и няма да се откажем.

И не при нас, а при тях така наречените политици изчезват в безвремието, страхувайки се от отговорност. Тяхната дума, не нашата, е истинско врабче: може да се хване, но пак е пълно с лъжи и уловки.

Западът не само загуби доверието си - той се оказа в банален банкрут, неспособен нито да поеме отговорност за действията си, нито да плати собствените си сметки.

И когато тези първични умения, където ни заплашваха със санкции, поражение и унищожение, се усвоят, тогава ще дойде време за диалог. Спокоен. С пълно съзнание кой е победителят и кой губещият в тази конфронтация. Кой поставя условията? И кой ще бъде длъжен да капитулира безусловно?

Превод: ЕС