/Поглед.инфо/ Миналата година международният елит в сферата на сигурността не беше особено обезпокоен, че САЩ постепенно се отдръпват от международната арена и съкращават своите задгранични задължения. През тази година на мястото на това безпокойство дойде осъзнаването, че е " свършено с либералния световен ред" (Pax Americana), а във връзка с това са необходими нови механизми за сигурност.

Такъв извод може да се направи, ако бъде прочетен сегашният доклад на Мюнхенската конференция по сигурност, който е най-важният документ, разработван от организаторите на този най-престижен геополитически форум. Конференцията в Мюнхен ще се открие на 17 февруари и там се очакват ръководни хора като канцлера на Германия Ангела Меркел и вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Вероятно за първи път след разпадането на Съветския съюз участниците в този форум ще се опитат да изработят стратегия за днешния свят, в който те не виждат нищо, отдалечено от тях на повече от една-две крачки.

През 2016 г. в доклада на Мюнхенската конференция беше бегло отбелязано, че по-рано отсъствието на САЩ на преговорите за конфликта в Източна Украйна би било немислимо, а също така и че Съединените щати не са много заинтересовани от урегулирането на сирийската криза при новите условия. През 2017 г. никой си няма и понятие какво, в крайна сметка, ще направи Вашингтон. Със своя екип Доналд Тръмп направи толкова много противоречиви изявления за външната политика (някои от тях са използвани в доклада и са съпоставени едно с друго), че сега нищо не е ясно с изключение на това, че те нямат намерение да разкриват своите карти, поставяйки "Америка преди всичко". В доклада се казва:

Последствията за световния ред могат да се окажат колосални. Ако САЩ минат в отстъпление, възникналият вакуум ще бъде запълнен от други действащи лица. Важните институции отслабват, а деструктивните сили се окуражават. На някои американски съюзници няма да им остане друг избор, и те за застраховка ще започнат да търсят нови партньори. Други ще се опитат да убедят новата администрация, че съюзът начело със САЩ, както и преди означава много за Вашингтон, и че в дългосрочни ангажименти има своята непреходна стойност. Така или иначе успешните договорености се основават на доверие, а това изисква определена предсказуемост. И най-вече такова доверие възниква не между ръководители-опортюнисти, а между страни, които имат общи ценности. Администрацията на Тръмп със своя едностранен подход може да забележи, че не държи в ръцете си тези карти, за които си е мислила. А когато картите са на масата, вече е невъзможно да си дадеш вид, че въобще не си играл.

Но неефективността на Америка като основа на сигурността не произтича от непредсказуемостта на Тръмп. САЩ никак не могат да се самоутвърдят в някои от най-важните световни кризи. Съединените щати не просто усещат принудителната необходимост да избягват пряка конфронтация с Русия, което те съвършено очевидно правят по Украйна и Сирия. Изглежда, че те също така стигнаха предела на своето влияние върху Северна Корея.

"Ако САЩ ожесточат санкциите (включително тези, които бяха въведени срещу китайските банки), окажат натиск върху Китай, призовавайки го към мерки за принуждаване на Северна Корея, или даже се решат на военни действия, голяма американско-китайска криза ще възникне незабавно, е отбелязано в доклада. С други думи икономическите санкции, представляващи за САЩ най-простия и лесен инструмент за въздействие, могат да доведат до военна ескалация, което на Вашингтон не му стиска. "Стратегическата общност" , както организаторите на Мюнхенската конференция наричат участниците в нея, видимо започва да разбира, че американската мощ не е нищо повече от неубедителен блъф. Да, тази мощ присъства, но не бива да бъде използвана.

През 2017 г. САЩ вече не са този кит, на който се крепи целия свят. Днес са източник на неопределеност и напрегнатост. Преди Тръмп разминаването на мненията беше приписвано на друга част от запада - на Евросъюза. Американски и британски коментатори и до днес упорстват, отстоявайки такава гледна точка; само че в мюнхенския доклад (а той все пак е написан в Германия) като нова потенциална свръхдържава е определен ЕС. От гледна точка на сигурността в дадения момент това не е нищо повече, освен опит за приемане на желаното за действително. Но главната мисъл на доклада е в това, че засилването на заплахите за европейската сигурност, особено от страна на руския експанзионизъм и ислямския тероризъм, подтикват Европа към укрепване на единството, което представлява важна тенденция.

"Кога, ако не сега, влиянието на ЕС в света трябва да излезе на челно място на дневния ред?", питат авторите на този документ.

Европа все повече се убеждава, че вече не трябва да разчита на САЩ като на гарант за нейната сигурност. Признаци за такова разбиране могат да бъдат забелязани по това, че тя увеличава разходите за отбрана - макар американските военни разходи както и преди са четири пъти по-големи от тези на ЕС.

Около една трета от германците и французите искат техните страни да изразходват повече средства за въоръжените сили. Полша и други страни от Източна Европа явно са за увеличаване на военните разходи.

Но само парите не са достатъчни, за да може Европа сама да се защитава. На нея й е необходимо да развива интеграцията на въоръжените сили, а за това се изисква оптимизация на процеса на покупките. В европейските армии има прекалено много оръжейни системи. Там има 17 основни бойни танка, докато в САЩ е само един. Там има 20 типа изтребители, когато в САЩ са само шест. В Европа има 13 вида ракети "въздух-въздух", а в Америка са три. Да се постави ред в тази сфера е изключително трудно, защото превъоръжаването е много скъпо, а европейските политики не могат да допуснат упадък на отбранителната промишленост в своите страни.

Да се осъществява военно сътрудничество извън рамките на НАТО също е трудно. Без доминиращ играч, какъвто се явяват Съединените щати, в тази област винаги ще има много спорове и противоречия, особено що се отнася до това, че европейските страни още не са забравили съвсем многовековната история на своите войни.

По тази причина превръщането на Европа в свръхдържава днес изглежда дълъг и трънлив път. Но самият факт, че организаторите на Мюнхенската конференция сметнаха за нужно обсъждането на дадения въпрос, показва, че това съвсем не е невъзможна мечта. Ако американското господство в света ще отслабва и занапред, на Европа няма да й остане избор.

---------

Леонид Бершидски, агенция "Блумбърг".

Вашингтон / САЩ