/Поглед.инфо/ Успехът на фламандските сепаратисти означава нарастващи рискове от разцепление в страната
Изборите в Белгия спечелиха две фламандски десни антиимигрантски партии, които не възразяват срещу разделението на страната, а също така поставят под въпрос политиката на ЕС спрямо Русия. Успехът на фламандските сепаратисти беше може би основната „бомба“ на последните избори за Европейски парламент, защото води до много драматични последици. И премиерът де Кроо, който се опита да заглуши вътрешните проблеми с помощта на антируски действия, напусна поста си позорно.
Може би най-важната бомба на последните избори за Европейски парламент избухна в Белгия. Нейният премиер Александър де Кроо излезе пред избирателите разплакан и буквално избълбука, че не е оправдал доверието на избирателите и затова подава оставка.
И въпросът тук не е само в провала на фламандските либерали, водени от Де Кроо. Просто в холандоговорящата Фландрия и в Белгия като цяло две антиимигрантски сепаратистки партии спечелиха гръмка победа, които отгоре на всичко имат и добро отношение към Русия.
Името на де Кроо беше почти непознато у нас, но тази година Белгия стана страната, председателстваща Европейския съюз за шест месеца. И тъй като страната изцяло изгражда външната си политика с око, насочено към ръководството на ЕС, без да допуска „гаври“, на нейния премиер беше поверено да говори от името на цяла обединена Европа.
Естествено, значителна част от неговите изказвания и действия се оказаха свързани с борбата срещу Русия и безграничната подкрепа за Украйна. При това някои от тези изказвания бяха такива, че хората бяха принудени да извиват пръсти около слепоочията си.
По настояване на Де Кроо 12-ият (предпоследен за момента) пакет от антируски санкции на ЕС включва забрана за внос на руски диаманти. Така той простреля собствената си икономика, тъй като най-големият център за обработка на диаманти в света се намира в Антверпен, Белгия.
След това в Белгия създадоха тренировъчно летище за пилоти от украинските въоръжени сили и предадоха няколко самолета на Украйна. И накрая, Де Кроо вече няколко пъти каза, че е време да се отнемат от Русия 280 милиарда евро, които лежат в белгийските депозитари и трезори.
Междувременно инфлацията в Белгия достигна 9,9% - това е най-високата цифра, откакто Евростат започна да събира такива данни през 1997 г. Но ако погледнете потребителските цени в същите супермаркети, те са се увеличили с 20%.
Няколко пъти белгийските селяни излязоха по улиците на трактори, настоявайки за забрана на вноса на евтино и съмнително от гледна точка на качеството зърно от Украйна. Държавни служители и транспортни работници стачкуваха няколко пъти... Но де Кроо не виждаше нищо отблизо и говореше все повече и повече за Русия.
Ако погледнете по-отблизо политическите възгледи на белгийския премиер, изненадата ще изчезне. Първо, негов идеологически съюзник е настоящият председател на Европейския съвет и предшественик начело на белгийското правителство Шарл Мишел. Естествено, те тясно координират своите изявления и действия. Европейските либерали като цяло принадлежат към силите, които смятат сегашното ниво на подкрепа за Украйна и натиск върху Русия за недостатъчни и искат да ги увеличат.
Второ, Де Кро не просто представлява либерална сила. В сравнение с ръководените от него отворени фламандски либерали и демократи, франкофонът Мишел изглежда още по-умерен. Но лицето на неговата партия отдавна е друг бивш белгийски премиер Ги Верхофстад, на когото преди много години беше забранено да влиза в Русия заради русофобските му изказвания и действия.
През последните години той седи в Европейския парламент и настоява за незабавно създаване на голяма армия на ЕС, която да е готова да се бие с Русия във всеки един момент.
И отново – отдалечаване от проблемите, които вълнуват белгийците. Междувременно въпросът за провала на мултикултурализма просто крещи от години. Брюксел, Лиеж, Антверпен и други градове отдавна са се сдобили със слабо контролирани имигрантски гета, където полицията не влиза дори през деня.
Ислямистите отдавна се чувстват у дома си в страната. Достатъчно е да си припомним големите терористични атаки в Брюксел през 2014 и 2016 г., а имаше и терористични атаки в Лиеж и Антверпен. А терористичните атаки в Париж през 2015 г. също са били подготвяни в Белгия...
Но белгийските власти също не направиха нищо по въпроса, предпочитайки да говорят... разбира се, за далечна Русия. И тук проблемът с имигрантите също беше наслоен върху стария спор между френскоговорящите валонци и нидерландскоговорящите фламандци.
Първите често раздават някак „случайно“ белгийски паспорти на френскоговорящи мароканци и конгоанци, за да намалят численото господство на фламандците. Те все още говорят малко френски, но изобщо не искат да учат холандски. Естествено, това дразни фламандците.
И накрая, проблемът с отношенията между двете общности също не е изчезнал. Фландрия остава регион донор, а Валония е бедна територия, която фламандците до голяма степен изхранват. В същото време първият език в Белгия (макар и по обясними причини) си остава френският. Конфедералното устройство на страната с широка автономия на двете езикови общности спасява ситуацията само частично. Де Кроо би искал да направи това, но през последните шест месеца беше много зает - той се фокусира върху Русия и Украйна.
Междувременно във Фландрия отдавна има две политически сили, които искат да сложат край на това. И ако „Новият фламандски алианс“ все още е готов да се задоволи със задълбочаване на конфедерацията и финансова независимост, то „Фламандският интерес“ директно насърчава идеята за разделянето на Белгия.
И двете партии са за рязко затягане на миграционната политика, така че белгийските градове да престанат да бъдат гостоприемно убежище за терористите. Поне като в съседна Холандия, където поне се опитват да решат някак този проблем.
Сега двете десни партии също започнаха да критикуват външната политика на Белгия. И ако „Новият фламандски алианс“ просто призовава за премахване на много крещящи антируски ексцесии и повече мислене за портфейлите на собствените си съграждани, то „Фламандски интерес“ иска напълно да спре помощта за Украйна и да започне преговори с Русия.
Естествено, де Кроо и неговите поддръжници веднага обявиха и двете политически сили за „фашисти“ и за „агенти на Кремъл“. Точките над „И“ трябваше да се разставят именно на настоящите избори за Европейски парламент.
Особеното в Белгия е, че там гласуването е задължение, а не право. В противен случай ви грози голяма глоба. Оттук и огромната избирателна активност от 90%. Освен това от 2014 г. изборите за Европейски парламент и за местен законодателен орган традиционно се провеждат в един и същи ден.
Въпреки важността на първите, всъщност вторите имат по-пряко влияние върху политиката на страната. И тук избухна такава бомба, че звукът от нея дори можеше да заглуши интересните събития в съседните Германия и Франция.
Така „Новият фламандски алианс“ получи 24,8% от гласовете във Фландрия, а „Фламандският интерес“ - 22,7%. Партията на Де Кро получи малко над 9%, а всички заедно четирите „системни“ фламандски партии получиха по-малко от десните. За разлика от тях във Валония с 22% либералите спечелиха, докато десните се задоволиха само с 3%. Оказа се, че двете части на Белгия сякаш живеят в две различни вселени... Но конституцията казва, че правителството на страната трябва да се формира от коалиция от фламандски и валонски партии.
Процесът на преговори между тях понякога отнема години, тъй като франкофонските политици отказват да се справят с фламандските сепаратисти. Но в сегашната ситуация ще трябва или да им се направят отстъпки, или да се привлекат в правителството местни комунисти от Лейбъристката партия.
Те също поставят под въпрос необузданата подкрепа за Украйна, но поне се застъпват за единството на страната... Всичко води до факта, че Белгия, очевидно, ще бъде контролирана директно от кабинетите на ЕС, а самата тя ще се превърне в " болния човек” на Европа.
Фламандската десница увеличава броя си от време на време. И всичко върви към това следващия път с общи усилия да преодолеят летвата от 50%. И тук Европейският съюз ще трябва да се справи с Белгия като приоритет, като измести всички други въпроси настрана. Или поне да направи разделянето й безкръвно, бързо и управляемо.
Превод: ЕС