/Поглед.инфо/ Както съобщава Atlantico, според резултатите от последните допитвания, преобладаващото мнозинство французи смятат президента на страната Еманюел Макрон за „неефективен“, „нескромен“, „несправедлив“ и „отдалечен от народа“. Според събеседника на изданието, политолога Кристоф Бутен, такъв обрат в общественото мнение е следствие в непоследователността на Макрон в отношението му с обществото и провежданата от него икономическа политика, служеща на интересите на богатите.
Според резултатите от допитване, проведено от аналитическия център Odoxa по поръчка на Le Figaro и France Inter, повечето французи смятат президента на своята страна Еманюел Макрон за „несправедлив“ (71%), „неефективен“ (65%), „нескромен“ (84%), а също така „отдалечен от народа“ (75%), съобщава Atlantico. За причините на този обрат в общественото мнение, а също така и за вероятните последствия от подобно възприятие на лидера на държавата на страниците на изданието пише политологът и професор по публично право Кристоф Бутен.
Еманюел Макрон се е променил малко от времената на своята избирателна кампания, убеден е Бутен: от самото начало той е „уверен в себе си и склонен към доминиране млад човек“, който вижда задачата си в това да предаде отново на президента на републиката статута на „владетел“ и да възстанови „вертикала на властта“.
Първоначално е по вкус на французите този стремеж да се вземе властта в свои ръце и „да се установи дистанция“. Но за управник, желаещ да бъде символ на „висшата власт“ във Франция, страна със силни егалитарни традиции, падането от пиедестала е неизбежно, убеден е експертът. „Внезапно пред очите дистанцията се превръща в надменност, усмивката става пренебрежителна, думите започват да се възприемат като оскърбление и вместо уважение идва озлобеност“, пояснява събеседникът.
Днес 74% от френските респонденти смятат лидера на републиката за „президент на богатите“. Толкова го упрекват за „самотните и еднолично“ управление. Защо се промени отношението към Макрон? Според Бутен причината е, че след избирането му френският президент „е загубил легитимност“ в очите на собствения си народ. На първо място, в желанието си да установи дистанция, той е изключително непоследователен. Със „свободните си речи“ президентът и неговата „схематична“ представа за живота на обществото все още могат да се приемът, но фактът, че „господарят“ устройва „вечеринки“ в Елисейския дворец с участието на артисти, изпълняващи меко казано „неуместни“ песни сериозно порази образа на лидера на държавата. В допълнение, някои от инициативите на Макрон, като например инсталирането на басейна във Форт Брегансон или тенис кортове в Елисейския дворец, бяха приети от французите като служещи на личните интереси и необосновани.
„Хората прощават почти всичко на своите герои, включително и глупавите им номера и грешки, но при едно условие: ако останат герои“, отбелязва политологът и добавя, че веднага щом победителите престанат да бъдат съпътствани от успех, те не могат повече да разчитат на прошка. Провежданата от Макрон политика се възприема от французите като „неефективна“ и „несправедлива“, защото не е насочена към решаване на приоритетните проблеми за хората като имиграцията, сигурността и заплахата от загуба на националната им идентичност, смята Бутен.
Вместо това президентът съсредоточава усилията си върху икономическата политика, която, според много наблюдатели, действа главно в интерес на „малък процент от хората, които имат капитал“. В същото време френският владетел, който разчита на легитимност, трябва да бъде съюзник на народа, ако не в борбата срещу привилегированите класи, то поне в опита да ограничи амбициите им. Така са действали френските крале, влизайки в съюз с градовете срещу големите феодали.
Ако народната любов не се върне при Макрон, представителите на „системата“, които го довеждат до власт, ще трябва да търсят изход, който да им позволи и занапред да се провежда политиката на „макронизма“ във Франция, смята експертът. Такива изходи, според него, са два. Първият е стоящите зад Макрон политически и финансови сили да му намерят замяна – политическа фигура с природни показатели на „владетел“, която по-строго да се придържа към принципа на централизацията на властта и да дава увереност на населението, докато провежда доста либерална социална и икономическа политика. Вторият изход ще бъде Макрон да бъде представен като защитник на съществуващото статукво, убеждавайки обществото, че всяка промяна ще доведе до крах.
Превод: Поглед.инфо