/Поглед.инфо/ НАТО не се спира пред нищо, докато прави опити да демонизира Русия и да оправдае политиката си на ограничаване на влиянието й. Това заяви пред Sputnik постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко.
„Алиансът обяви, че се обръща към политика на ограничаване на влиянието на отстояващата себе си Русия, като замисля някои агресивни планове. Ето защо има нужда от страшни истории, без значение какви, които да докажат, че нашата страна има такъв демоничен образ”, каза Грушко, като допълни, че много медийни репортажи по отношение на възможността на Русия да завладее Балтийските държави в рамките на няколко часа са били породени от тази политика.
Дипломатическият представител изрази съмнения и относно обосновката на някои от другите притеснения на алианса, включително по отношение на разполагането на мобилни ракетни системи „Искандер-М” в западния анклав Калининград в Русия. „В действителност, ако се върнем на въпроса за причината и следствието, Русия не се е придвижвала в която и да е посока, НАТО беше този, който придвижи своите граници до Русия, включително, за да достигне нашите военни средства. И сега те са загрижени за това, че някои части от територията на НАТО са в засегнатия район”, подчерта Грушко.
Представителят отбеляза, че нищо драматично не се е случвало, откакто преди време са били обявени плановете за повторно оборудване на войските с ракети „Искандер”. „Ще подчертая още веднъж, че това е опит да се демонизира Русия и „Искандер” се използва като една от най-страшните истории”, заключи Грушко. По-рано през март руският външен министър Сергей Лавров заяви, че твърденията за прекомернo струпване на военни сили на Русия в западна посока не са верни. В същото време, Русия смята, че е необходимо да се поддържат системни двустранни военни контакти с НАТО, заяви руският пратеник в НАТО Александър Грушко.
„Диалогът (с НАТО) е възобновен ... Тази първа стъпка бе предприета. Другото е, че НАТО трябва да взема решения относно необходимостта да се намерят начини за деескалация, за предотвратяване на опасни военни инциденти, особено в областите на военните контакти между Русия и НАТО, където осъществяваме своите обучителни дейности, където се появяват членовете на НАТО”, каза Грушко. Пратеникът добави, че трябва да се разработи цялостен механизъм за осъществяване на военните контакти. „Преди кризата, Съветът Русия-НАТО се срещаше редовно на ниво военни представители, работеха голям брой работни групи, имаше постоянен обмен между армиите. Ние непрекъснато отбелязваме пред нашите колеги в Съвета Русия-НАТО, че ако те сериозно са заинтересовани от това ситуацията да не се влоши, тогава, разбира се, директната комуникация между военните, систематичните контакти между тях трябва да бъдат поставени в центъра на тези усилия”, заключи Грушко. Практическото сътрудничество между Русия и НАТО бе спряно през 2014 г. след референдума в Крим и обединението на полуострова с Русия. Въпреки това Съветът, платформа за консултации по въпросите на сигурността и прякото сътрудничество в различни сфери, е провел три срещи през 2016 г., като най-големият кръг от тях е проведен на 19 декември.
Друга среща на Съвета Русия-НАТО се очакваше на 3 март, но тя така и не се състоя. Страните планират да обсъдят допълнителни мерки за гарантирането на диалог между военни и граждански експерти за разрешаване на проблема, свързан с несъответствията в процедурите, регламентиращи гражданската и военната авиация.
Източник: Sputnik