Западът категорично изгуби правото си да претендира за защитник на човешките права, справедливостта, демокрацията и най-вече – на мира. Достатъчно е само да погледнем с каква готовност и жажда за кръв различни правителства гласуват изпращане на оръжия и всякаква военна помощ за Украйна, подкрепят Израел във войната с Хамас или се обединяват срещу йеменските хути. Всичко това под привидната маска на справедливостта. Но за каква справедливост може да става въпрос, когато не се наказват истинските виновници, а главно обикновените хора? Санкциите, оръжията, засягат най-вече тях, техния живот, техните близки.
Именно затова посещението на китайския президент Си Дзинпин в Европа е от съществено значение. Поднебесната империя непрекъснато настоява за мир, за сядане на масата за диалог. Не е нормално през 21 век проблеми да се решават чрез проливане на кръв. Или държавите да се състезават къде ще бъдат произведени по-мощни оръжия, вместо да се набляга на борбата с глада, бедността или климатичните промени.
Първо дойде новината за визитата на Си Дзинпин във Франция. Вероятно изборът не е случаен, тъй като напоследък държавният глава Еманюел Макрон засили военната си реторика и дори заговори за официално разполагане на бойци в Украйна. По медиите дори излезе новината, че 2000 военнослужещи са подготвяни да заминат. Макар Париж да опроверга по-късно съобщението, съмнението, че това наистина може да се случи... остава. Самият Макрон започна да смекчава тона, но сега звучи неубедително в сравнение с предишните си изявления, когато настояваше за повече помощ за Киев.
Дипломатическите връзки между Китай и Франция се засилват и задълбочават, а това дава надежда, че Си Дзинпин може спокойно да изложи представата си за решението на конфликта и дори да бъде чут. В най-добрия и най-оптимистичен случай ще успее да влее малко здрав разум у колегата си и вероятно той ще погледне от друг ъгъл на военния конфликт, продължаващ вече повече от две години. Всички са наясно, че изпращането на войници веднага въвлича страната във войната, а никой няма изгода от подобно нещо. Затова навреме трябва да се предотврати подобно решение преди да е станало прекалено късно и наистина да станем не само свидетели, но и участници в Трета световна война, от която можем и да не излезем живи.
А това, от което Пекин винаги се ръководи – независимо дали става въпрос за вътрешна или външна политика, е принципът „печеля-печелиш“. Защо трябва да има победители и губещи? „Всички сме част от едно глобално село“, не спира да повтаря китайският лидер. След като е така, трябва да си помагаме, заедно да продължим напред и със съвместни усилия да направим света по-добро място за живеене. Това няма как да стане чрез войни, излишно мерене на сили, подценяване на другите и опити за налагане на собствени възгледи и принципи. Управляващите в Китай отдавна са го разбрали това и затова Поднебесната империя има все повече съюзници по цял свят. Остава и Западът да го разбере и да бъде наясно, че не живеем в еднополюсен свят, където има само един господар, а останалите трябва да слушат и да се подчиняват.
На този етап единствено китайската хилядолетна мъдрост може да предотврати по-сериозен международен сблъсък. По време на Двете сесии в Пекин тази година, външният министър Уан И бе категоричен, че страната ще остане от правилната страна на историята, а единствената правилна страна е тази на мира.
Дано посещението на Си Дзинпин в Европа не бъде напразно, а наистина да покаже на местните лидери, именно на тях, а не на обикновените хора, защото те са против войната, че светът е жаден не за кръв, а за мир.
